Тази история е част от серия, наречена Craigslist Confessional. Сценаристът Хелена Бала се среща с хора чрез Craigslist и документира своите истории в продължение на повече от две години. Всяка история е написана, както ѝ е разказана. Бала казва, че като слуша историите, тя се надява да свидетелства за живота на своите субекти, като им предостави изход, поле за разбиране и изслушване и чувство за катарзис. Като ги споделя, тя се надява да улесни приемането и разбирането на въпроси, които рядко се обсъждат публично, с риск от страх, стигма и острацизъм. Имената са променени, за да се защити анонимността на участниците.

Тази статия предоставя съдържание за възрастни и описания на сексуално насилие.  По искане на Джоана някои подробности бяха пропуснати или променени.

 

Джоана, сега на 30-годишна възраст

Роден съм в малък град, в малка страна в Европа. Родителите ми са фермери, които нямат образование, а аз, заедно с братята и сестрите си, също бяхме отгледани, работейки. Живехме един много самостоятелен и изолиран живот; нямахме телевизия и аз рядко влизах в контакт с хора, които не познавам. Защото не ходех на училище, не можех да чета или да пиша.

През лятото навърших 18 години и срещнах някой, който твърдеше, че е от близкия голям град. Брат ми го представи пред мен9 те са работили заедно за кратко. Почти веднага ми каза, че иска да се ожени за мен и че ще дойде да поиска разрешението на родителите ми. Междувременно се виждахме тайно.

Той направи много обещания –  каза ми, че има работа в чужбина и че ще се грижи добре за мен и семейството ми, и в крайна сметка ще ме заведе да живея с него там. Той ми каза, че ще ми помогне да ходя на училище, за да мога да се науча да чета и да пиша и да си намеря работа. Обеща, че ще опозная различен живот – че ще пътуваме и ще посещаваме хубави ресторанти. Вярвах му. Той говореше толкова различно от всички около мен и само докато го слушах, чувствах, че вече знам толкова много за света. Аз се влюбих в него. Когато ме насилваше, не знаех нищо – затова го оставих да направи това, което искаше. Дори не знаех, че съм бременна, докато не казах на една от моите приятели какво се е случило.

Скрих бременността си от моето семейство и той и аз продължихме да се виждаме. След няколко месеца той ми каза, че трябва да напусне страната, за да може да отиде и да си подготви документите и тримата(с бебето) ще можем да заживеем заедно в чужбина. Изчезна в продълженние на месеци, а междувременно започнаха да се разпространяват слухове. Хората предупреждаваха родителите ми за него. Моят приятел казал на майка ми, че съм бременна. Хората казваха, че ще ме заведе в чужбина и ще ме продаде. Те са чували истории за това, което се случва на други млади жени. Не вярвах, че е способен да направи нещо такова – не се обвинявам за това, колко наивна бях… нямах начин да разбера.

Когато се върна, се почувствах оправдана. Родителите ми не го искаха в живота ми и дори съобщиха в полицията опасенията си за него, но аз не слушах. Заминах .

В чужбина останахме с някои от роднините му. Каза ми, че е временно, докато не успеем да си намерим наше място. Той беше рядко наоколо и аз започнах да се обезкуражавам.

Когато бебето ни се роди, отидохме в болницата и подписах, където ми беше казано да подпиша. Не разбирах езика и не можах да прочета нищо, затова нямах представа какво правя – освен, че все още му се доверявах напълно във всичко, което ми казваше. Когато напуснахме болницата без бебето, той каза, че те просто го държат за наблюдение и скоро ще можем да го вземем. Никога повече не видях отново бебето си и тогава започна кошмарът.

Бяхме държани в апартамент в несвързана сграда. Бях с други жени, които бяха точно като мен: млади, необразовани, изоставени от семействата си и примамвани в чужбина от някой, когото обичаха – две други момичета от същия човек, който взе мен. Бяхме дрогирвани и изнасилвани по няколко пъти на ден. Понякога ни биеха. Нямахме достъп до лекари или до външния свят. Нямахме пари или вещи. Не ни пускаха навън без надзор. Не говорех езика и не можех да помоля за помощ.

Няколко месеца по-късно, наистина се разболях. Продължително време имах треска и първоначално си помислих, че отново съм бременна. Част от мен беше щастлива, въпреки обстоятелствата – най-вече защото вероятно би означавало прекъсване от проституирането. Но цикълът ми дойде, а болестта продължи. Една от по-възрастните жени, които помагаха на трафикантите ни управляват ме „провери“ и им каза, че съм свършена, буквално „не става за нищо“. Тогава не разбрах, но тя вероятно ми спаси живота.

Те ме завързаха и ме закараха и ме отведоха някъде. Пътуването продължи няколко часа, а аз си мислех, че ще ме убият, ще вземат органите ми и ще ме хвърлят на боклука. Бях ужасена. Но те ме изхвърлиха от колата и чух, че си тръгнаха. Направиха го може би, заради това, което каза дамата, вероято е смятала, че органите ми няма да бъдат полезни. Това си мисля сега, но няма как да съм сигурна. По-късно бях намерена от полицаи. Минаха дни, докато намерят някого, който да може да контактува с мен. През това време ме държаха в затворническа клетка и започнах да се изчиствам от наркотиците. Когато най-накрая преводачът дойде, той ми каза, че ще започнат да обработват моето депортиране. Не бях лекувана за болестта или зависимостта си.

Когато се върнах у дома, разбрах, че семейството ми се е отрекло от мен. Бях смятана за мръсен човек, уличен човек. Нямах към кого да се обърна. Отидох в най-близкия град и започнах прося на улицата. Един ден, докато се молех за пари, някой ме приближи. Казах й какво се е случило с мен и тя ми каза, че работата ѝ е да помага на хора като мен. Заведе ме в клиника, където получих лечение. Срещнах други жени, които бяха преминали през точно същото нещо, което и аз. Повечето от тях бяха избягали, няколко други, като мен, бяха изоставени. Има толкова много от нас и вероятно много повече, които не остават живи.

 

 

 

Quartz

Comments

comments