Със „Стената“, метафора от творбата на Джойс, Борислав Димитров се завръща към иконографията на Бдението, като изненадва с художествени настроения върху литературни и философски произведения. Борислав рисува това, което чете и „чете“ това, което рисува.

Стените имат не само имат уши, но и очи – „Our eyes demand their turn“ (FW 52). Джойс съветва произведението му да се чете на глас и призовава в „Бдението над Финеган“ – „Ope Eustace tube!“(FW 535-26) или Отвори евстахиевата си тръба. Картините в експозицията Стената не ориентират единствено към Джойс. Можем да направим алюзия с едно друго безсмъртно лудо произведение – албума „Стената“ на Пинк Флойд. Връзката не е случайна…Сид Барет в песента си Golden Hair от 1969 година, представя лириката на Джойс – едноименната му поема Chamber Music, 1907.
Борислав определя работите си като „металепсиси“ /изображения в изображението и текст в текста. Стената е калейдоскоп и многообразие (manifold), в който оживяват Епоса на Гилгамеш, герои и строфи на Джонатан Суифт, Херман Мелвил, Франц Кафка, Самюел Бекет, Владимир Набоков, Т.С. Елиът, Хулио Кортасар, Томас Пинчън. Намерени са паралели с Чавдар Мутафов, както и работи върху философията на Хегел, Лиотар, Клософски, Насим Талеб, Асгър Йорн, последните събрани в един прочит на философската топология.
Художествено топологичните интерпретации – металепсиси призовават към едно измерение на творчеството, фантазията, съня, измислицата и лудостта – измерение, което ни води отвъд логичното и рационалното, отвъд традиционната логика, етика и естетика и ни тласка към неща, които могат да се окажат по-истински за нашия вътрешен свят, по-реални от самата реалност. Неща, които не можем да приемем с лека ръка и за които не можем да мислим без да поставим под въпрос топологията на личната си „реалност“.

Откриването на изложбата ще се състои на 28 февруари от 18:30 часа в галерия ЛИК и ще може да бъде разгледана до 17 март.

Борислав Димитров е завършил юридическият фактултет на СУ „Св. Климент Охридски“, юрист по образование, философ и художник по призвание. Докторската му дисертация е Topological (in) Hegel, в програмата „Философия с преподаване на английски език“ във философски факултет на Софийският университет. През 2014-2015 г. специализира Philosophy of Science for Social Scienceв университета в гр. Лунд, Швеция. Работил е като e-Discovery Document Review Lawyer в Лондон, UК. Живял и работил е десет години в Канада. Именно в Торонто започва изследванията си и серията си върху Джеймс Джойс. В Торонто работи в един от водещите printmaking центрове Open Studio Toronto в техниките engraving, intaglio, etching, drypoint.

Борислав е представял свои работи в Кувейт, Франкфурт, Прага, Белград, Брюксел, Торонто, Малмьо, Лунд, Копенхаген. През 2014-2015 г. в Малмьо, Швеция представя изследователският си проект „The Topological notion of Metalepsis in Visual Art / Topological Philosophy in and through Art Research and Visual Art Work: Topologically Speaking, Seeing, Thinking, Drawing“, както и студиите „From Hegel’s topological notion of multiplicity (topological notion of Qualitative quantity) to the topological James Joyce (Finnegans Wake)

Comments

comments