3.1 млн. души у нас ce cъмняват във водата от чешмата

Над 90% от българите казват „да“ на европейското изискване да се посочва задължително изворът на бутилираната вода. 86% приемат, че ясно упоменаване на извора е важно, а 12% смятат, че и само марката е достатъчна. Това показва проучване на „Галъп интернешънъл“  по повод разразилата се дискусия около промените в Закона за храните.

Поне 3.1 млн. пълнолетни българи (от общо около 5.5 млн в страната) имат проблеми с водата от чешмата. Затова те са чувствителни по темата за конкретния източник на водата, която пият. 56% от българите редовно пият бутилирана минерална вода, а 51% – изворна вода. На фона на повишеното внимание и тревога на милиони у нас към източника на водата, която пият, и при все по-високия интерес към бутилирани води, темата с посочването на извора се приема без възражения от българите.

Съчетаването на информацията за извора със съществуващите търговски марки и т.н. е отделен, допълнителен въпрос, който засяга по-скоро маркетингови теми. Но когато става дума за правата на потребителя, ясното посочване на извора се приема почти дефинитивно. Явно то се възприема като част от необходимата за потребителя информация за водата, която пие, гаранции за нейния състав и качества, здравословност и безопасност и т.н.

Нашумялата напоследък европейска директива да се посочва задължително изрично и ясно изворът, от който се черпи бутилираната вода, се приема автоматично – над 90% от българите отговарят „да“, без дори да се замислят. Няма съществени разлики в мненията на различните демографски групи.

Мнозинство от 86% приемат да се споменава изрично изворът, а 12% смятат, че марката е достатъчна. Явно това се възприема като допълнителна гаранция за качество, прозрачност и информираност на избора.

Хората не са масово запознати с обсъжданите в момента законови промени, нито с търговските спорове, но очевидно възприемат ясното и изрично споменаване на извора като норма, която не противоречи, а обогатява наложената вече практика на популярни търговски марки.

 

Чешмяната вода

43% от пълнолетните българи смятат, че водата от чешмата, която ползват, става за пиене. Други 32% смятат, че става, но качеството й не е много добро. 23% от българите не мислят, че водата от чешмата, която ползват, става за пиене.

Процентът на отговорите „става за пиене“ е по-нисък в по-малките градове, а в София достига до 55% – при среден за страната 43%. В София делът на онези, които смятат, че чешмяната вода не става за пиене, е 14%, при среден за страната 23%.

В селата също отговарят „става за пиене“ с по-висок от средния за страната процент.             Очевидно в София качеството на чешмяната вода се приема по-добре на фона на другите градове в страната. В селата пък вероятно оказват роля традициите в консумацията на вода, които са свързани с по-високо доверие към обичайните източници и по-ниско поребление на бутилирана вода.

Тези 23%, които отговарят, че водата не става за пиене, се равняват на близо 1.3 млн. българи. За тях може да се очаква, че не пият вода от чешмата. Разбира се, тук не става дума само за качеството на водата, а и за възприятието на хората – формирано от най-различни фактори и източници на информация.

32% отговори „става, но не е с достатъчно добро качество“ пък се равняват на близо 1.8 млн. пълнолетни българи. За сериозна част от тях също може да се очаква, че избягват вода от чешмата.

 

Така общо 3.1 млн. пълнолетни българи имат проблем с водата от чешмата – от общо 5.5 млн. пълнолетни български граждани, постоянно пребиваващи в страната.

За сериозна част от тези 3.1 млн. души може да се предполага, че предпочитат опции с бутилирана или филтрирана вода. За тези хора може да се очаква, че са чувствителни по темата за конкретния източник на водата. Но чувствителните по тази тема едва ли се изчерпват с 3.1 милиона.

 

Comments

comments