Председателят на комисията по култура Вежди Рашидов коментира пред sofiapress скорошната статистика на НСИ, според която театрите у нас са два пъти по-посещавани от киносалоните.

Това е промянта, която направихме след отлива на публика. Променихме правилата на театъра, сподели той.

 

Промяната

Това, което прави Вежди Рашидов е премахване на бюджетите: „Преди на всеки театър се даваше определена сума и никой не се интересуваше тази сума до къде ще стигне. Когато парите свършат, оправданието е, че има отлив на публика и артистите се занимават с други неща“.

С новата реформа театрите печелят въз основа на посещаемостта. Колкото повече постановки прави един театър, толкова повече публика ще има, а от там и финансирането ще е по-голямо: „Когато станах министър, 80% от театрите нямаха платено парно и ток. След тази промяна, която направихме, театрите започнаха да печелят“.

Вежди Рашидов коментира, че е имало цели кампании за това, че тази промяна убива театрите и културата: „Но не само, че това не се случи, но и те станаха мощен икономически лост в държавата. Анализът, които успяхме да направим за културните индустрии през последните четири години, доказва, че те имат 0% безработица и са на основно място от развиващите се индустрии в държавата“.

Председателят на комисията по култура коментира, че е доволен от положителната статистика и подчерта, че това се дължи на много работа: „Над 12 театъра бяха основно ремонтирани.  Създадохме и шест нови музея и това е радостно, защото ги направихме уютни и комфортни и започнаха да се посещават все повече“.

„Радвам се, че българските театри заработиха, защото видяха своя стимул. Винаги съм искал българските творци да не са вечно бедни. Българският творец заслужава да има своя естествен и нормален начин на живот“.

 

Борба

Вежди Рашидов коментира за Sofiapress и борбата на българските писатели относно европейската директива, според която всеки писател трябва да получава възнаграждение, ако книгата му се намира в библиотека:

Законите в този момент не са много лоши. Лоша е формата на комуникация и на работа. Това, което писателите искат е много хубаво, но за съжаление парите, които според мен трябва да отиват директно към твореца, отиват другаде. Причината за това е проста: само за да се издаде една книга, самите писатели са съгласни на всякакъв тип унижение. Недоволството започва, защото всичко това пълни джобовете на издателите.

Би било хубаво да се прекъсне този процес, за да може единствено талантът и тиражът да определят правата на авторите. Така или иначе има закон за авторските права и той не е толкова лош, като би могло да има някакви поправки в него.

Този въпрос е много труден, защото касае взаимоотношението между едни и други. Държавата трябва да прави всяко подобрение в зависимост от промяната и развитието на обществото. В момента ако някой е нещастен, за това си е виновен само той.

Ако някой е виновен за правата и парите на творците, това са самите издатели и никой друг“.