Още с първата си поява на сцена през 1958 година, „Вкус на мед” предизвиква истинска буря. Замислена като роман от 19-годишната Шийла Дилейни и преработена набързо за сцена, пиесата оказва дълбоко и трайно въздействие върху британската поп култура и вдъхновява артисти от класата на „Битълс”. В този период, в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век – време, запечатано в историята като времето на „сърдитите млади хора”, Шийла Дилейни е водена и от идеята да съживи театъра и в него да се заговори за неща, които до този момент са нямали място на сцената. И така във „Вкус на мед” за пръв път от сцената се говори честно и открито за живота на средната класа, засягат се теми като междурасова любов, бременна тийнейджърка и се извежда на сцената герой гей. Всичко това шокира, но и възхищава публиката и донася моментално слава на авторката й. И до днес пиесата не спира да се препечатва и да се поставя. А когато през 1980г. я включват в гимназиалната програма, новите поколения млади са готови да се идентифицират с главната героиня Джо.
Сюжетът на пиесата „Вкус на мед” разказва за 18-годишната Джозефин, която живее с майка си, увлечена много повече от новия си любовник – с 10 години по-млад от нея, отколкото от живота на дъщеря си. Водена от порива да изживее романтиката на първата любов, да усети „вкуса на мед”, Джо намира нежност при чернокожия моряк Джими… В сюжета на пиесата не се набляга толкова на материалните нужди, колкото на душевните травми, нанесени на младите от студено-пресметливата действителност. Писана във времената на „сърдитите млади хора”, когато самата авторка е на 19 години, пиесата оставя у зрителите усещането за отмъщението на обществото спрямо младите хора и техния наивен стремеж към щастие и тяхната повишена емоционалност при възприемане на света, противоречаща на благоразумния компромис.

За първи път названието „сърдити млади хора” е употребено по повод пиесата на Джон Осбърн „Обърни се с гняв назад”. Като любопитен факт можем да отбележим, че това е пиесата, с която режисьорът Красимир Спасов като младеж яростно и категорично заявява себе в самото начало на своята театрална кариера. И до днес, когато отново светът е запалил фитила на социалния протест и търси път за преодоляване на един нов вид самота и отчуждение, режисьорът Красимир Спасов се вдъхновява от гневния протест срещу съсловните прегради, лицемерието и несправедливостта.

Повече от 60 години след написването, „ВКУС НА МЕД” звучи по-актуално от всякога.
В постановката на режисьора Красимир Спасов, на сцената ще видим: Стефка Янорова, Гергана Плетньова, Стойко Пеев, Владислав Виолинов и Владимир Матеев (гост).

Удивително явление е тази пиеса. Много са добрите пиеси в английската даматургия, но „Вкус на мед” заема особено място в след- военната история на британския театър. Вероятно защото заедно с Осбърновата „Обърни се с гняв назад” полага началото на едно творческо направление, което преобръща из основи възгледите и стила за това как трябва да се пишат пиеси за театъра. „Разгневените млади” и техните творби се превръщат в световно литературно явление. Шийла Дилейни, тинейджърката от Манчестър, написва „Вкус на мед” преди да навърши 19 години. Невероятно, но факт. Направо удивителна е способността й да „разказва” окръжаващата я житейска действителност толкова достоверно, с такава яростна критичност и невротична енергия на отрицанието, че драматичното в историята й буквално свисти като запален електрожен; и същевременно с каква нежност и топлота, с какво разбиране и мъдрост се вглежда в интимния свят на своите персонажи, в техните пролеми и преживявания. И, Боже Господи, с каква любов ги приема и приютява в обятията на човечността! Всичко е любов – това е за нас „Вкус на мед”. Това е и любовта от пръв поглед, но и трудния път на любовта към ближния, това е възможността, но и способността да се научиш да обичаш.

Посвещавам този мой спектакъл на състудентите ми от актьорския клас
Цеца Манева, Илка Зафирова, Жоро Георгиев, Добри Добрев и Радослав Стоилов – те първи в българския театър изиграха „Вкус на мед” на голямата сцена на ВИТИЗ през 1966 година!”

Красимир Спасов


Comments

comments