Днес отново с преклонение си спомняме за Съединението на
Северна и Южна България, обявено на 6 септември 1885 г. То е първият
голям успех на младата българска държава, следваща неотклонно идеала
си за национално обединение. Съединистката акция е последвана от
изключителния подвиг на българската войска и доброволческите дружини
през Сръбско-българската война (1885 г.), избухнала в резултат на
вероломното нападение на Сърбия.
На тези събития в зала 5 на Националния исторически музей е
посветена витрина за Съединението на Северна и Южна България и
Сръбско-българската война. В нея могат да се видят и настолен и
нагръдни медали за Сръбско-българската война от 1885 г., както и късо
огнестрелно оръжие, с която тогава е била въоръжена българската
войска.
С цел да се ознаменува победата на България в Сръбско-българската
война, която има решаващо значение за международното признаване на
Съединението, на 19 февруари/3 март 1886 г., с указ на княз Александър I
се учредява Възпоменателен медал за Сръбско-българската война от 1885
г. в две степени – сребърен и бронзов. Със сребърния медал се
награждават участниците в боевете, включително и младежите от Ученическия легион, сражавали се при Пирот.

Бронзовият е предназначен
за военнослужещите, неучаствали в сраженията и за граждански лица,
взели участие във войната. Възпоменателният медал получават и бойните
знамена на полковете, воювали през 1885 г. Изследователят Тодор Петров
описва тържествеността на този момент. Частта на знамето, на което ще се
връчва медала, се построява в каре в пълен състав, в парадна униформа.
Знамето се изнася в средата на строя и полковият командир привързва
лентата на медала към горния край на знамето. Барабанчиците бият
„поход”, а музикантите свирят „встречни марш”.
Настолният и нагръдни медали за Сръбско-българската война от
1885 г. в експозицията на НИМ са отсечени след абдикацията на княз
Александър I. Те са с кръгла форма и диаметър 32 мм. На лицевата страна
са щамповани два щита с гербовете на Княжество България и на Южна
България (бившата автономна област Източна Румелия), увенчани с
княжеска хесенска корона. В кръг е изписано: „АЛЕКСАНДЪРЪ I КНЯЗЬ
БЪЛГАРСКИЙ”. На обратната страна (реверса) – надпис в четири реда:
„БЛАГОДАРНОТО ОТЕЧЕСТВО НА СВОИТЕ ХРАБРИ СИНОВЕ 1885”. Текстът е
обграден от лавров венец с ленти, на които са гравирани имената на
селищата, където са се водили най-големите боеве през войната:
„СЛИВНИЦА, ГОРГУЛЯТА, БРЕЗНИКЪ, ДРАГОМАНЪ, ЦАРИБРОДЪ, ПИРОТЪ,
ВИДИНЪ”. Медалът се носи от лявата страна на гърдите на лента,
състояща се от редуващи се виолетови и бели ивици. Отсечени са 60 000
сребърни и 30 000 бронзови възпоменателни медала, които се раздават
до 1891 г.
Във витрината, посветена на Съединението и последвалата го Сръбско-
българската война (1885 г.), могат да се видят два револвера „Смит“;
Уесън” и „Гасер” модел 1880, лично оръжие на офицерите по онова време.
Това са едни от най-добрите образци на късото огнестрелно оръжие, с
които са въоръжени тогава не само българите, но американската и руската
армия. Револверите “Смит“; Уесън” са получени от складовете на
действащата руска армия за въоръжаване на командния състав на
Българското опълчение. В навечерието на Сръбско-българската война
въоръжените сили на Княжество България разполагат с 1612 бр. револвера
“Смит“; Уесън”. Българската земска войска получава по нареждане на

Временното руско управление безвъзмездно 2000 бр.  револвера “Смит и
Уесън” и 100 000 патрона към тях.
В края на 1879 г. с „Привременно положение за българската войска”
официално става предаването на оръжието. Това нареждане замества
дотогава действащите “Временно одобрени общие основания
образования и устройства земского войска Княжество Болгарского”,
одобрени от княз Дондуков-Корсаков (на 14.05.1879 г.). Според глава 5, §
24 на “Привременното положение”, пехотните фелдфебели,
кавалерийските и артилерийските унтерофицери са въоръжени с револвер
“Смит и Уесън”, руски образец. Въпреки, че офицерският корпус не е
споменат, фактически офицерите от всички родове войски, тръбачите и
войниците от артилерийските батареи също са  въоръжени с посоченото
оръжие. “Смит & Уесън”, обр. 1876 г. остава на въоръжение до 1911 г., но
се използва и през Първата световна война. За съхранение в армейските
складове са осигурени по 30 патрона на револвер.
Другият револвер „Гасер“ модел 1880, известен още като „Черногорец“ е
второто късо оръжие с унитарен патрон, въведено в австро-унгарската
армия. Голяма част от производството на фирмата е предназначено за
износ на Балканите, предимно за Черна гора. През 1889 г. черногорската
държава внася от Австрия револвери “Гасер” модел 1880, за въоръжаване
на нейната милиция. Тези револвери в България са придобивани по частен
път.
От трофейното турско оръжие в складовете на българската армия
постъпват още 2000 бр. револвери, предимно “Колт”. На въоръжение в
милицията (пехота, жандармерия и полиция) на Източна Румелия са
пехотните пушки “Крнка” и “Шаспо”, както и трофейните турски пушки
“Пибоди Мартини”, които с предимство са давани на гимнастическите
дружества. Оръжията са предоставени на Българската земска войска
безвъзмездно от руската армия.
В навечерието на Сръбско-българската война българската войска
разполага с 54 894 пушки и карабини “Бердана № 2” и 81 656 пушки и
карабини “Крнка”, или общо 136 550 пушки и карабини. С “Крнка” са
въоръжени само една част от войските, Народното опълчение и

доброволците. Патроните за “Бердана № 2” били средно по 350 бр., а за
“Крнка” – по 450 бр. на цев. След Съединението в Русенския артилерийски
арсенал са поправени 3 000 пушки и карабини “Крнка”, 5 000 пушки и
карабини “Бердана №2” и 3 500 пушки “Пибоди Мартини” и “Хенри
Мартини”. Към началото на бойните действия в Сръбско-българската
война българските войници са носели в себе си по 80-100 патрона, в
ротите е имало още по 40 патрона за всеки боец. В бойния обоз на полка е
имало още по 30 патрона на пушка. Останалите боеприпаси са се
съхранявали в оръжейните складове. Тези цифри показват, че тогава
българската армия не отстъпва по качество на въоръжението на съседните
балкански държави.

Comments

comments