Харесва ли ви историята на изкуството и любовните истории? Тук ще прочетете и за двете. Представяме историята за любовта и изкуството между Джорджина и Луцилио де Албукерке, двама бразилски художници, които се влюбиха и споделяха легло, ателие и живот.

Нейните творби и страст към изкуството правят Джорджина важна фигура в бразилските художествени среди. Тя самата пише, че смята, че е родена художник: „Чувствам се като роден художник, отидох в музеи и се опитах да рисувам, да рисувам много по всяко време, по всяко време на деня, дори когато двете ми деца бяха малки, аз имах един ден за работа. Това е, което правя по всяко време“.

Тя започва да рисува в съвсем млада възраст, първо с частен учител, италиански художник, живеещ в нейния град, а след това започва професионално обучение в Рио де Жанейро.

Джорджина е добре позната с красотата на творбите си.

Голямо постижение е работат ѝ като учител и ръководната ѝ позиция в  Училището по изящни изкуства. Това не звучи толкова странно днес, но Джорджина е родена през 1885 г. и нейната артистична траектория се случва през първите години на 20-ти век – времето, когато жените не сасмятани за професионални художници в Бразилия.

Джорджина де Албукерке, сесия на Държавния съвет, 1922 г., Национален исторически музей, Рио де Жанейро.

 

Срещата

Луцилио е почти десет години по-възрастен от нея и учи право в Сао Пауло. Около края на века той решава да се откаже и да изучава живопис в училището за изящни изкуства. Точно там се срещат двамата за пръв път.

Двамата взимат уроци при един и същ учител, Хенрик Бернардели, и си стават все по-близки. Това, което някога е била артистична връзка, скоро се превръща в искрено приятелство, което по-късно се превръща в любов и през 1906 г. в брак – и обещанието за съюза в живота и изкуството.

През същата 1906 година Луцилио спечели стипендия за изучаване на изкуство в Европа, която по това време е много разпространена. Всяка година художник спечели пътуване за обучение за една или две години във всяка европейска страна. Двойката отива във Франция (и се завръща едва през 1911 г.).

 Луцилио де Албукерке, Пробуждането на Икар, 1910 г., Музея на националността на Белас Артес, Рио де Жанейро.

 

Във Франция Луцилио и Джорджина влизат в контакт с импресионизма и символиката, които са отразени в техните произведения. И двамата се интересуват от ефекта на светлината и са очаровани от техниката на боядисване в пленера. Те прекарват много време в рисуване и служене като модели един на друг. Също така остават съученици, които заедно учат в Джулианската академия, докато Луцилио участва и в салони в Париж, Брюксел и Торино.

Когато се връщат в Бразилия, двамата стават професори на Академията за изящни изкуства. Луцилио става директор на институцията през 1937 г., но по-късно подава оставка по здравословни причини. Междувременно Джорджина преподава не само в Академията, но и в други университети.

Болезненият удар идва през 1939 г. След повече от тридесет години съпричастност в изкуството и любовта, смъртта на Луцилио го отделя от Джорджина. Потънала в мъка, една година по-късно, тя основава музея „Луцилио де Албакърки“ в дома си. Като художник, Джорджина знае стойността и значението на работата на колега художник. Като съпруга тя предпочита да почете паметта на мъжа, когото обича, колкото и да обича своето изкуство.

Comments

comments