Композиторът Георги Костов разговаря с Десислава Христова.

 

Г-н Костов, достатъчно ценени ли са хората в България, които се занимават с култура и изкуство?

Не, не са. Хората, които се занимават с творчество не са достатъчно оценявани по много причини. Първо, вкусовете на публиката вече клонят към по-леките и по-лесно възприемащите се форми на изкуството. Това е така, защото животът стана труден, хората гледат нещо по-леко и по-забавно, като телевизията например. Хората предпочитат да гледат разни предавания, които не са най-добрата форма на изкуство или филми с по-леко съдържание, отколкото по-проблемни.

Тоест смятате, че хората днес не оценяват качественото изкуство, а предпочитат това, което е по-лесносмилаемо.

Да, казахте го точно. По-леката храна действа по-добре, отколкото нещо по-питателно.

На какво смятате, че се дължи това. На новото поколение или на средата и времето, в което се намираме?

Аз не мога да упреквам поколението. 42 години съм преподавал в Музикалната академия и съм работил само с млади хора. Работил съм с талантливи млади хора, защото музикалното изкуство е най-ранното изкуство, с което децата се запознават.

Аз съм щастлив, че съм работил и съм участвал в израсването на личности, с които България се гордее.

Смятате ли, че българската музика се изчерпва?

Напротив, музиката, особено фолклорът, е неизчерпаем резерв за българските музикални творци. Нашият Панчо Владигеров е световен композитор и носител на престижни международни награди.

Нашите български певци са по световните сцени: Борис Христов, Никола Гюзелев, Николай Гюров, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Елена Николай.

Разбира се, това са творци на световно ниво. Но въпросът ми е по-скоро свързан с бъдещето на българската музика.

Надявам се, че пак ще имаме световни певци и музиканти. Макар, че има отлив към изкуствата. Просто защото изкуствата не носят съответните еквиваленти на душата.

Как бихте коментирали това, че радиата у нас предлагат само 13% българска музика?

Като български творец, мен ме тревожи много отношението на медиите към българсдкото музикално творчество. Да, според статистическите данни, отношението на чуждата музика към българската в проценти е 87% към 13%. Никъде няма национална музикална култура, където съотношенито е по-малко от 50 на 50. А особено около балканските страни преобладава националната музика. Затова аз се надявам, че високите институции у нас като Народно събрание, Министерски съвет и творчески съюзи, ще се занимаят с нашата звукова среда и естествено средства за масова информация.

А как бихте коментирали връзката между съвременната поезия и съвременната музика?

Тя е много силна, но съвременната музика се докосва до класиката. Аз съм писал и по Вазов и по Ботев и по Вапцаров, така че ние имаме изключителни поети и драматурзи, които творят. Защото в началото е словото не само в Библията, но и в музиката. Музиката е слово в тонове. Думите се озвучават, така че връзката е неразривна.

 

Георги Костов е български политик и композитор. Преподавателската си дейност в Българската държавна консерватория започва през 1966. През 1977 година става доцент, а от 1985 година е професор по хармония и композиция. След това от 9 ноември 1989 до 10 април 2008 е ректор на висшето учебно заведение и министър на културата в правителството на Жан Виденов (1995–1996). Носител е на орден „Стара планина“.

Comments

comments