Мъдростта да почитаме будителите си

Денят на народните будители е общобългарски национален празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери. Да си спомним и благодарим за достойните дела на всички велики българи, развивали и утвърждавали през вековете български ценности, идеали, култура, просвета, образование, благодарение на което сме НАРОД!

Възникване на общобългарския празник

Първото неофициално честване на празника било осъществено през 1909 г. в Пловдив. По-късно, след злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпил национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система.  За българското общество е рухнал възрожденския идеал. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа. Ето защо на 13 декември 1922 година ХIХ обикновено народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи… Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“.

Стоян Омарчевски

Предложението за новия празник направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. „.. да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали” Тези думи са част от „Окръжно”, разпространено от министъра на просвещението през 1922 г., с което се въвежда и регламентира честването на Деня на българските народни будители. В периода от 1920 до 1923 г. министър на просвещението е Стоян Омарчевски, който чрез този си пост въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература. Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословския факултети на Софийския университет. Правописната реформа предложена от акад. Александър Теодоров-Балан също е внесена в Народното събрание през 1921 г. от С.Омарчевски. През 1922 г. Просветния министър, по инициатива на група интелектуалци, (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

От 1 ноември 1923 г. с Указ, подписан от цар Борис III, денят бил обявен за общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството си българи. Неслучайно за Ден на народните будители се приела не просто календарната дата 1 ноември, а понеже на този ден (според тогавашния Григориански календар) се празнува преподобни Йоан (Иван) Рилски Чудотворец, който се почита като покровител на българския народ. Целта на празника била да се прослави делото на св. Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на св. Евтимий, патриарх Търновски, на славните възрожденски дейци: преподобни Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и на още десетки дейци на просвещението и национално-освободителното движение.

По нареждане на Министерството на народната просвета в столицата новият празник бил отпразнуван за първи път доста тържествено на 1 ноември 1922 г. В катедралната църква „Св. Неделя“ е отслужена литургия от Охридският митрополит Борис.

 През 1924 г. в столица за празника на народните будители била отслужена литургия в новоосветения храм-паметник „Св. Александър Невски“ от Левкийския епископ Варлаам. След това на площада бил отслужен молебен от Пловдивския митрополит Максим, наместник-председател на Св. Синод. На празника присъствали министър-председателят проф. Ал. Цанков, министри, представители от Двореца, народни представители, общественици, учащата се младеж от всички столични училища. Кратка реч за значението на празника произнесъл г-н Стоянов, преподавател от Учителския институт. След това учители и ученици манифестирали по главните столични улици, пеейки патриотични песни.

Така от 1922 до 1944 г. това бил общонационален празник с голямо културно и патриотично значение. След политическата промяна на 9 септември 1944 г. през 1945 г. Денят на народните будители отпаднал от списъка на празниците, защото се „дублирал“ с Деня на светите братя Кирил и Методий. И след 45-годишна забрава, по инициатива на Общонародното сдружение „Мати Болгария“  и най-вече на неговия председател, д-р Петър Константинов, празникът е възстановен на 1 ноември 1990 г. Със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то НС на 28 октомври 1992 г. беше официално възобновен празникът на народните будители и 1 ноември стана неприсъствен ден за всички учебни заведения.

Мъдростта да почитаме будителите си

Предстоящи събития – част от Календара на културните събития на Столична община

Паисий Хилендарски

 На 1 ноември Столичната библиотека представя пътуващата изложба за големия патриот будителят Нестор Марков . Столична библиотека в самия ден на празника организира изложба под надслов „Нестор Марков – будителят“. Тя е създадена по повод неговата 180 годишнина и ще гостува в осем града в страната, свързани с делото и паметта на този забележителен българин и патриот.

От 1 до 14 ноември софиянци ще имат възможност да видят изложбата и да си припомнят името на една от ярките възрожденски личности – будителя Нестор Марков. Той е от плеядата възрожденци – новатори и реформатори на учебното дело, автор на учебници и помагала по математика, френски и турски език, активен участник в обществения живот, създател на читалища, сътрудник на редица възрожденски издания. Истински революционер на духа, непоколебим патриот, той оставя дълбоки следи на обич и уважение сред своите ученици и гражданите във всеки град, където учителства. 

 По инициатива на Савина Савова, кмет на район „Възраждане“, ще се проведе инициативата „Читалищата – творчество, културни ценности и традиции“ – представяне на дейностите, школите и съставите на 9-те читалища в района и празничен концерт, посветен на Деня на будителите, когато почитаме делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията. В шатри, разположени до фонтана в парк „Възраждане“, 9-те читалища от район „Възраждане“ ще представят дейностите си. Всеки посетител ще има възможност да се срещне с ръководителите на школите, клубовете и съставите на всяко читалище, а в празничния концерт талантливите участници ще представят български фолклорни танци, инструментални изпълнения и песни, класически и модерен балет и др. Събитието ще се състои на 1 ноември от 11.00 до 14.00 ч. в парк “Възраждане”.

Съюзът на българските музикални и танцови дейци (СБМТД)  и “Кантус Фирмус” присъждат ежегодно на 1 ноември, годишните Национални награди ‘Кристална лира” за ярки постижения в музикално-изпълнителското и танцовото изкуство. За пети пореден път ще бъде връчена наградата “София”, специалната награда на СБМТД за цялостен принос на Министерството на културата, наградата на “Кантус Фирмус”  наградата на Съюза на музикалните артисти в Република Македония. Гала спектакълът по връчването на Националните годишни награди за музикално и танцово изкуство “Кристална лира 2018” ще се проведе на 1 ноември (четвъртък) от 19.00 ч. в залата на Държавен музикален и балетен център – София.

За четвърта поредна година Литературен клуб ‘Перото” ще връчи годишните си награди.

Наградата е своеобразно продължение на празничните чествания по случай Деня на народните будители

По традиция награда ‘Перото’ получават творци с принос към българския литературен контекст, избрани сред номинираните в пет категории: «Детска литература», “Поезия”, “Проза’, “Превод от български на чужд език” и “Дебют”. Тази година ще бъде връчена и награда за цялостен принос. Събитието по връчването на наградите ще се състои на 2 ноември в Литературен клуб “Перото” .

Варна ще отбележи Деня на народните будители  с   благодарствен молебен и полагане на венци с военен ритуал в Морската градина, пред паметника на Паисий Хилендарски. Поклонението пред живота и делото на народните будители ще състои на 1 ноември от 10.00 ч.

Източници: artSofiа; sofiautre; Стандарт; БНР

Comments

comments