Проектът на художника Димитър Солаков „Нов живот за миналото“ (2015 г.) е единственото участие от Източноевропейския регион в 21-то издание на биеналето в Сидни, Австралия.  От 16 март до 11 юни ще бъдат представени произведенията на 70 художници и артистични колективи от 35 държави. Зад основната тема: SUPERPOSITION: Equilibrium & Engagement, стои намерението тазгодишното биенале да изследва погледа към днешното и неговите най-неотложни предизвикателства, през очите на световноизвестни международни и австралийски художници. От началото на събитието през 1973 г., в него са участвали близо 1800 художници от над 100 държави. Биеналето в Сидни има значимо място в полето на визуалните изкуства в света.

 През 2016 г. изложбата „Нов живот за миналото“ беше представена във VIVACOM ARTHALL.

 „Проектът съчетава документална фотография от места в България, където е осъществена „социализация и реставрация на културно наследство“, и негови собствени рисунки-реконструкции по намерени вкаменелости на различни животни, направени без специални знания, без проучване, „на своя глава“. Авторът е посетил конкретни локации и е заснел внимателно изгледи, детайли и табели, анонсиращи поетичните и бюрократични названия на проектите, кой и с какви точно финансови средства ги е реализирал. Прибира се в ателието си и създава собствени скромни възстановки, от които произлизат често неопределими същества.

Това иронично съчетание между документалистика и свободно творчество той формулира не просто като коментар към един от най-горещите обществени дебати в България, а като означение с визуални средства на позицията си в спора. Не случайно проектът е започнат от Димитър Солаков, когато в живота му се появява основната отговорност, обединяваща настоящето с бъдещето – през 2015 г. се ражда синът му.

Историята и отговорността спрямо нея, „преживяването“ им през поколенията, е сложна тема, постоянно подложена на предоговаряне във всеки момент на общественото развитие. Тя не само се допълва и пренаписва, но и материалните й свидетелства се интерпретират, довършват и „подобряват“ – убежденията на френския архитект Виоле-льо-Дюк, достроил множество френски (и не само) катедрали и замъци през втората половина на XIX век, са само един от примерите. В „наше време“, изглежда, е постигнат международен консенсус в духа на красивата формулировка на Венецианската харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места от 1964 г., че „реставрацията свършва там, където започва хипотезата“. Но на това място, към което се отнася проектът на Димитър Солаков – България, документалните свидетелства, консервациите, реставрациите и социализациите са наново смесени, за да произведат хибрида на културата на развлечението. А и за да допринесат към икономиката на патриотизма, по който дебатът никога не спира.“

Яра Бубнова, куратор на изложбата през 2016 г.

 

 

Димитър Солаков (р.1987 г.) завършва Нов Български университет, специалност фотография. Художникът използва основно медията на фотографията и видеото. В работата си изследва различни видове връзки – между природата, урбанизацията и човека, поставен помежду двете; между миналото и интерпретирането му в настоящето. Творбите на автора могат да бъдат както много лични, така и съвсем дистанцирани, от позицията на страничен наблюдател. Негови  работи са участвали в редица международни изложби, част от които са: “The Power of Doubt”, Times Museum (Гуанджоу, Китай), Bienal de Cuenca XI (Куенка, Еквадор), PHotoEspaña (Мадрид, Испания), GRID Photographie Biennal (Амстердам, Холандия), “Ritual Of The Habitual” (Пловдив, България),  Sofia Contemporary (София, България), “All I Can Do Is Art” (Прага, Чехия). Представял е самостоятелни изложби на места като: Incubate (Тилбург, Холандия), Галерия Сариев (Пловдив, България), 0gms (София, България).

Comments

comments