На 11-ти февруари отбелязваме Власовден. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът.

 

РИТУАЛИ
Рано преди изгрев всяка, спретната и облечена като за празник, всяка жена пече обреден хляб („св. Влас“, „св. Петка“, „блага питка“, „ситни питки“, „власувнина“) и бърза да го раздаде из махалата. Която домакиня първа го стори, нейните волове ще са най-чевръсти, работни и здрави.
Докато раздават хляба, жените подражават на воловете: мучат, ритат се, опитват се чрез имитативна магия да предпазят добитъка от болестта влас.

На места се коли курбан в чест на св. Власий, като след приключване на общата трапеза участниците отново разиграват комедийната сценка „едър рогат добитък“.

Болестта се „разсича“ чрез своеобразна вербална магия. На дръвника се поставят няколко вълнени нишки и стопанката замахва с брадвата. „Какво сечеш?“, пита я друга жена. „Влас сека“, отговоря тя и разсича нишките. На места за здравето на животните раздават смес от рачел, червено вино и захар, в която са напоени филии хляб.
Стопаните извеждат животните рано на водопой, чистят оборите.

Жените захранват животните с хляба „св. Влас“. На рогата на всяко животно слагат по кравайче. Ако хлябът е още топъл и от него се вдига пара, добитъкът ще е здрав през цялата година.
От воловете и козите се взима малко вълна за лек.
Празника почитат и овчарите, за да не се раждат овцете власати, с груба вълна.
Празнува се и за нивите – „да не ловят влас“, да не са празни класовете.

ЗАБРАНИ
Жените не пипат брашно, за да не .лшасява брашното“, не бъркат в кацата за сирене, за да не се разболеят. Не предат, за да не „става влас в очите им“.
Мъжете не бива да впрягат волове и биволи, защото се вярва, че макар и опасан в девет колана, на този ден волът се разпасва.

Comments

comments