Разговаряме с Изпълнителния директор на „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД  г-н Емил Брайчев.

В: За какво се използва продукцията от кариерата?

Отг: Асфалтопроизводство, бетонопроизводство, смеси за варови разтвори, строителни изкопи в които материала влиза като основа и под основа и общо взето покриваме цялата гама строителна индустрия.

До къде се кара материалът най-далеч?

Радиусът на работа стига най-вече около 20 – 30 километра, т.е. в зоната на пловдивска област.

В: Значи е легенда че материалът стига до Румъния?

Отг: Не е легенда. Имахме една продажба от порядъка на 2 – 3 000 тона преди години. Беше за стъкларски заводи, което ми напомня че материалът влиза и в произдовство на стъкло. Та, от Букурещ насам се връщаха трошени стъклени отпадъци до пловдивския завод за стъкло. Тези стъклени отпадъци ги връщаха със същия тип камиони-гондоли, които ние ползваме. Връщаха обратно варовик. Но това са 2, 3 000 тона, на фона на половин милион на година. Но до Румъния няма как да се кара. Важно е да се подчертае, че няма инфраструктурен проект в Пловдив, който да не се изпълнява с този камък. Алтернативата за доставки ще оскъпи 4 – 5 пъти себестойността на смесите.

В: С колко хора работите?

Отг: „Холсим кариерни материали Пловдив“ е дружеството, което е поделение на „Холсим България“. При мен, като изпълнителен директор на „Холсим кариерни материали Пловдив“ има 120 души личен състав, от които 30 се хранят само от тази кариера. Половината от тях са жители със семейства на село Белащица. Кариерата е дала хляб на селото в продължение на 40 – 50 години назад. Другото важно е социалната отговорност, която водим. Това значи, че няма наводнение и тежки метеорологични ситуации, в които ние да не участваме доброволно като техника. Дори една възрастна жена ми е звъняла лично да й помогнем и да я изрием от снега… Това е плюсът на едно населено място да има такъв тип инвеститор до себе си. Другото е, че за седем години ние сме платили малко под милион лева на община Родопи и държавния бюджет като част от концесионните ни такси.

В: Ясно е, че няма как да е чисто. Но сравнено с аналогична кариера, колко по-мръсно е?

Отг: Минно геоложкия институт всяка година води своите студенти, за да ги обучава на тази кариера. Някой трябва да изкопае мръсното, да свърши мръсната работа, за да може след това да стане хубавата улица или парк. Тази кариера има ежегоден мониторинг, който е с по-завишени стандарти от нормалния държавен. По този стандарт ние мерим дишането на нашите колеги и служители. Това се случва в рамките на една седмица всяка година и ние твърдо сме убедени, че фини прахови частици и специално силициев прах – това което е опасно и други замърсители, които да доведат до болести – тук няма от емисията на добиви на мрамори. Това нещо е достъпно като статистика.

Comments

comments