Ако животът на Петра Немцова беше филм, всеки щеше да казва, че е прекалено фантастичен.

Момичето, което расте под комунизма в бившата Чехословакия, се изкачва на върха на модния свят като един от най-известните модели на планетата и почти става жертва на цунамито от 2004 г. в югоизточна Азия.

38-годишната Немцова обаче е оцеляла и сега ръководи фондация „Всички ръце и сърца“ (www.allhandsandhearts.org), за да помогне на жертвите на природни бедствия по света да възстановят своите училища и общности.

Немцова разказва в интервю за Ройтерс своите трагедии и радости.

За времето на комунизма Немцова разказва: „Баща ми беше зидар, майка ми беше учител и ние израснахме с много малко. Събирахме всяка стотинка, за да поставим храна на масата. Нашата основна диета беше леща и яйца и може би, можехме да си позволим месо веднъж седмично. Носех един и същ чифт зимни обувки в продължение на седем години„.

Комунизмът в страната е свален, когато Петра е на 11 години: „По това време моето поколение трябваше да следва своите мечти“. Грабнах възможността да моделирам, защото знаех, че това ще ме изведе от Чешка република и мога да се погрижа за родителите ми, които винаги са вадили храна от собствените си уста, за да ни нахранятВлязох в състезанието „Look of the Year“, спечелих и започнах да пътувам до места като Милано, Париж, Лондон и Ню Йорк„.

В началото на славата и богатството, Петра разказва, че е попадала в много ситуации, в които е била подведена, защото е била млада и наивна и не е знаела нищо за финансовия свят: „След това започнах да инвестирам в недвижими имоти, което ми се струваше като много по-солиден и по-безопасен избор. Първият ми е инвестиционен имот е в Париж, а след това купих места в Ню Йорк. Оттогава инвестирам в недвижими имоти“.

Животът има начин да ви научи на своите уроци„, споделя Немцова по повод цунамито, което преживява. През 2004 Петра е щастлива успешна, с партньор до себе си, с когото решават да отидат на почивка в Азия.

„Само за няколко секунди от красива разходка по плажа, се озовахме в нещо, което разтърси живота на всички„.

„Тазът ми беше смазан на четири места. Стоях осем часа на палмово дърво във водата“.

Поуката за Петра е, че всичко може да се случи по всяко време. Никой не знае какво ще се случи по-нататък и всеки момент е подарък.

Дори когато преживявате трагедии, все още можете да се съсредоточите върху положителното. „Когато бях в болницата и не знаех дали ще ходя отново, си казах- „Е, все още имам очите и ушите си.“ Аз загубих партньора си, но все още имах семейството си„.

Петра концентрира усилията на организацията си във възстановяване на училища в райони, пострадали от природни бедствия

Comments

comments