Арт галерия „Папийон“  представя 11-то издание на изложба графика – малък формат и екслибрис. По традиция, вече 11 поредни години, радваме почитателите на това изкуство със специална селекция творби на утвърдени автори. И тъй като традициите трябва да се съхраняват, но и да се доразвиват в 10-тото юбилейно издание включихме рисунки с туш, молив, сангин. Новият елемент в тазгодишната изложба е продиктуван от навлизането на електронните технологии във всички сфери от ежедневието ни, включително и в изкуството. Традиционната хартиена книга претърпява трансформация в електронен вариант за четене и екслибрисът като неизменна част от книгата, следвайки нейното развитие също претърпява метаморфоза.
От една страна изложбата представя актуалното състояние на малко-форматната графика в независимата световна система от артистични и колекционерски дружества , свързани с книгата, илюстрацията и екслибриса. От друга страна галерията си поставя специфичната цел да загатне за съобразената с нуждите на репрезентативните пространства трансформация на традиционния графичен образ във видео арт, анимация и обекти, които препращат към съвременното изкуство. За първи път в това издание ще бъдат представени анимирани интерпретации по графики на Робърт Баръмов, изработени по поръчка на китайски галерии и колекционери.

В изложбата са включени както нови, непоказвани графики и рисунки на награждавани творци, така и селектирани творби от колекциите на двете фондации за разпространение и популяризиране на графичното изкуство в България – Фондация „Асоциирани Свободни Изкуства“ и „Международен Екслибрис Център“, част от Световната организация „FISAE.“ Голяма част от творбите за първи път се представят пред българска публика.

Запазваме създалата се вече тенденция наред с добре познатите и обичани от публиката имена да обогатим селекцията с творби, чиито автори представяме за първи път – такива са Хи Хиаоуи /Китай/, Ян Чернош /Чехия/, Лука Даум /Италия/, Онник Каранфилян /България/, Виченцо Джати /Италия/. Ще изненадаме и с представянето на утвърдени в своята област творци в нова светлина – скулпторът Христо Христов показва две монотипии, от цикъл, създаден през 1992 година, но не излаган досега в галерия. Носителят на Хердерова награда – проф. Стоимен Стоилов отново ще ни зарадва с рисунки с перо и туш – цикъл с продължение, който започнахме да следим в миналогодишното издание на изложбата, а наред с тях е подготвил и няколко офорта в любимите си теми. Специално за експозицията Живко Мутафчиев ще представи пред публика новите си литографии, вече спечелили Наградата на публиката на Международно Триенале на Графика малък формат в Шамалиер – Франция , обобщени в цикъла „Bench“ и вдъхновени от един по-различен поглед към градската среда. И за да е пълно разнообразието е включена и рисунка с креда и акварелни бои, предизвикваща наслада от невероятната лекота, с която Милко Божков препраща съзнанието на зрителя на далечно място чрез своите пейзажи.

От 29-ти януари до 21-ви февруари 2018 г. в пространството на галерия Le Papillon в настоящето единадесето издание, ще ви представим високо професионално изпълнени графики и произведения, подбрани от голям брой творби на автори на световно ниво с високи рисувачески умения, всички отличени с повече от една награди в международни престижни форуми в техниките: офорт, литография, суха игла, мецотинто, акватинта, гравюра върху дърво и метал, зийбдруг, а също и монотипия, рисунка с туш и перо.

Графичното изкуство представлява необятно богатство от разнообразие, което чрез своята наситеност на информация, малки детайли, наслагване на образите и многообразие може да изпълни сетивата и да провокира нови асоциативни представи. За да е наистина пълноценно преживяването от съприкосновението с този тип изкуство е много важно не просто да се представят определен брой творби в изложба, а предварителната селекция на участващите графики да е обмислена и прецизна.

Това са художниците, чийто произведения ще представи галерията:

Еди Баръмов, Живко Мутафчиев, Иван Стратиев, Милко Божков, Онник Каранфилян, Петър Великов, Петър Лазаров, Роберт Баръмов, Румен Нисторов, проф. Стоимен Стоилов, Христо Христов, Цанко Цанков, Юлиян Йорданов от България и от Германия, Италия, Русия, Словения, Латвия, Китай, Чехия и Япония: Валтер Бремс , Виченцо Джаги, Владимир Зуев, Владислав Квартални, Генади Сидоренко, Кацунори Хаманиши, Константин Калинович, Криж, Курода Шигеки, Лембит Лемос, Лео, Ли Шиохай, Лиу Хиан – Луциан, Лука Даум, Мартин Байенс, Олек Денисенко, Олекси Федоренко, Роман Романишин, Роман Сустов, Сергей Тюканов, Томаш Ауи, Хана Главка, Хи Хиаоуи, Шен Вей, Ян Чернош.

Откриването на изложбата ще бъде на 29 януари 2018 г. – понеделник, от 17:00 ч. до 19:00 ч. в изложбената зала на галерията на ул. Драгоман 12.( до Куклен театър ).

Въображението на художника, особено когато става дума за графика и рисунка, често изумява с дълбочината и сложността на представената идея, навлиза в зоната на енигматичното пространство. В тях добиват нов живот неща, различни от познатата реалност, копнеж за вълнуващо странстване в пределите на имагинерното и необичайното, загатва се за лични философски идеи, стимулират се размишления чрез дълбокия изказ на фините линии, прикрити сюжети и символни послания..

Една от мисиите на галерията е да стимулира колекционерството и интереса към изобразителното изкуство в местен и световен мащаб, да спомага развитието на пазара на изкуството у нас. Затова се стремим да отговаряме на интереса на колекционерите към творби от световни имена. Освен с богато разнообразие от произведения, селекцията притежава онова особено обаяние, присъщо единствено на миниатюрата, графиката, екслибриса, но и на по-голям формат графични творби.
Всяка графика е уникално произведение на изкуството независимо, че се създава като подписан и номериран тираж. Техническият термин за това е единична графика. Оригиналната графика обикновено се създава в ограничен брой отпечатъци.

Убедени в силата на творчеството да приобщава нови и да събира стари приятели на изкуството, за непосветените до момента отново предлагаме кратко описание на основните техники и понятия в това оригинално и автентично изкуство:

Суха игла
Сухата игла е класическа графична, дълбокопечатна техника. В миналото се е изпълнявала върху метал (мед, цинк, месинг, алуминий), а в днешно време се използват освен традиционните и различни плексигласи и астролони за основа. Особеното при сухата игла е, че изисква от тези, който я използват, виртуозни умения на рисувачи и развивайки произведението по невероятен начин пластично, с внимание към детайла, прецизно. При този процес художникът рисува директно върху плочата с много остра стоманена игла с голям натиск, който оставя след себе си ръбчета (наречени барби). Изображението върху хартията се създава от мастилото върху ръбчетата. Тъй като формираните ръбчета се износват бързо при натиска на пресата и изтриват при почистване на плочата, могат да се получат ограничено количество отпечатъци. При всяка от тези графични техники образът се обръща в процеса на печатане, така че художникът трябва да мисли и рисува огледално.
Офорт
Вместо директно да издълбава плочата, художникът я покрива с восък устойчив на киселина или специален грунд, след което рисува върху нея с остро приспособление наречено гравьорска или офортна игла, рулет (въртящо се зъбчато колелце), или мулет (въртящ се грапав валяк), като по този начин отстранява грунда и експонира металната основа на плочата. След това я потапя в киселинна баня (азотна киселина или железен хлорид), така че киселината разяжда плочата там, където защитният грунд е бил отстранен. Когато различни части от плочата се оставят за различно време в киселината, дълбочината и качеството на получените линии може да се контролира според творческите виждания на автора . Готовата плоча се печата по същия начин.
Рембранд е първият, който популяризира този метод, като е считан за баща на графиката.
Оригинална литография
Литографията е изнамерена от Алоис Зенфелдер през 1798 г. И незабавно става изключително популярна, като художествен метод.
При тази техника художникът рисува върху специално подготвена плоска повърхност, камък (варовик) или метална плоча от алуминий или цинк. Художникът си служи със специален намазнен молив или мастило, наречени туше, за да създаде изображение сякаш го прави върху лист хартия или платно. В действителност начинът по който се подготвя повърхността прави камъка или плочата да приличат на тежка хартия – камъкът се изстъргва до кадифена структура чрез използването на абразивни прахове. В случая на литография върху камък това наистина е много тежък заместител на хартията – тежестта на камъка понякога надхвърля 300 кг. В днешно време добива популярност и употреба метод наричан “трансфер на Милар”. Металните плочи за литография са много по-леки и преносими, но не създават този художествен образ и качество, както при камъка. Рисунката се пренася чрез мазни материали върху подготвения специлно за тази цел камък. За да се стабилизира рисунката и частите, които не се печатат, повърхността на камъка се натрива с талк и покрива с ецваща течност. След като се измие и подсуши върху него се нанася гума арабика – влажната гума се отблъсква от мазната рисунка и полепва само върху неизрисуваните части. Когато камъкът изсъхне се третира с терпентин и така рисунката става видима само като мазна основа. Тази основа трябва да се подсили чрез натриване с асфалтова тинктура. Печетарското мастило се нанася с валяк върху навлажнения камък. Мазната основа отблъсква водата и поема мастилото, което от своя страна не може да покрие влажните части на камъка. По време на печат, камъкът трябва да се поддържа влажен- един сложен и труден процес, защото ако не е достатъчна влажността или водата е по-киселинна от необходимото, цялото изображение може да бъде погубено безвъзвратно. Както и при повече от другите техники тук също е необходим отделен камък за всеки нов цвят, който се печата върху предишния чрез ново преминаване през пресата.
Акватинта
Идеята на техниката е да имитира акварелна рисунка. Онази част от плочата която трябва да даде бялото в отпечатъка се покрива с грунд. Плочата се потапя в киселина за кратко, след измиване и подсушаване се покрива тази част която ще е тонирана в светлосиво и т.н. Обикновено се правят четири или пет степени, но понякога и доста повече, като се търси живописен ефект. Печатането е като при офорта. От плочата могат да се извадят до 10 качествени отпечатъка. Техниката рядко се използва сама, в повечето случаи е допълнение към офорта.
Смесени техники
В днешно време при създаването на една оригинална графика. се налага тенденцията на съчетаване на няколко печатни техники едновременно. Графики, които съчетават в себе си две или повече техники, се наричат комбинирани графики (смесена техника). Някои примери: суха игла, офорт и щихелна гравюра; суха игла и акватинта; офорт и акватинта; офорт, акватинта и суха игла; акватинта и сериграфия; цветна литография, преге и офорт; акватинта с отпечатък от линолеум и т.н. Художниците по традиция изпитват границите и възможностите на своите предпочитани техники, и винаги са готови да експериментират.
Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“. Представлява етикет, който се залепва на вътрешната страна на корицата на книга, или печат, който се поставя там. Специфични за екслибриса са неговата лаконичност и изящество на рисунъка, изразяването на отношението към отделния човек — било със средствата на вица и шегата, било чрез символи и сравнения.
През 20 век превес вземат т. нар. колекционерски екслибриси, много от които изобщо не служат за обозначаване чия собственост е книгата, а попълват сбирките на колекционери, участват в изложби и се отпечатват в луксозни албуми. Това налага използването на графични техники, извън установената — гравюра на дърво и линолеум, наложила се през Средновековието.

Comments

comments