Захарий Зограф е един от най-известните български иконописци, емблематична фигура за периода на Българското възраждане – иконописец, общественик, творец, сочен за основоположник на светската живопис у нас.

Захарий Зограф е представител на Самоковската художествена школа, основател на която е неговият баща Христо Димитров. Христо Зографа учи иконопис в Хилендарския манастир и предава занаята си на по-големия си син Димитър. През 1819 г. Христо Димитров умира и младият Захарий се учи от своя брат Димитър Христов.

Захарий Христов е и един от първите, дръзнали да се изобразяват в църковната живопис. Негови стенописни автопортрети има в Бачковския, Преображенския и Троянския манастир, а наскоро бе открит и един в Леденик. Творчеството на самоковския зограф е определяно от изследователите на българското изкуство като преход от църковна към светската живопис.

Сведения за първите прояви на младия Захарий намираме в бележника на брат му, където е записано, че на 15 октомври 1831 г. са започнали да работят заедно. От 1827 г. той е ученик на Неофит Рилски, впоследствие – и негов близък приятел. Младият иконописец приема своя учител като духовен наставник. Двамата водят активна кореспонденция, която е ценен биографичен източник. През 1838 г. Зограф прави първия маслен и едновременно с това светски портрет в българската живопис. Върху платно изобразява своя учител Неофит Рилски, като го представя седнал зад маса, отрупана с книги и листове хартия, мастилница с перо и глобус. По това време Захарий Зограф започва да взема уроци и от пътуващи за Цариград френски художници. В продължение на месеци в Пловдив рисува анатомични рисунки, гравюри на антични скулптури, барокови или рококо орнаменти.

Едни от първите творби на Захарий Зограф са иконите в пловдивската църква „Св. Св. Константин и Елена“ и в копривщенската „Св. Богородица“. От този период датират и автопортретът му с четка, портретът на снаха му Християния и един акварелен портрет на момиче. Захарий Зограф бързо се утвърждава като добър иконописец и получава много предложения за работа. Той прави стенописите на Бачковския (1840–1841г.), Рилския (1844г.), Троянския (1848г.) и Преображенския (1849г.) манастир. Автор е и на олтарните икони в параклиса на Зографския манастир (1852г.), които са последните подписани от него творби.

През 1851 г. в Самоков пристига писмо от най-големия светогорски манастир – Великата Лавра на св.Атанасий. Монасите канят художниците Димитър Христов, Иван Образописов и Димитър Молеров да изпишат външния и вътрешния притвор на главния манастирски храм. За Света гора Атон вместо тях заминава Захарий. Той остава в Атон 17 месеца и за една година изписва външния притвор на храма. Негови икони могат да се видят и в Карея на Света гора, както и в редица църкви и манастири: в Плаковския и Долнобешовишкия манастир, в църкви в Асеновград, Перник, Габрово, Враца, Щип, Велес и др.

През пролетта на 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф, Захарий се заразява от жената на брат си Християния и умира на 14 юни 1853 година.

В своите творби Захарий Зограф започва да се отклонява от иконописния канон, стреми се към реалистичност на изображенията. Характерно за стил му е изобразяването в композициите на светските лица, съвременници на автора. През 1840–1841 г. Захарий изписва стенописите в наоса и в притвора на църквата „Свети Никола“ и откритата нартика на храма „Св. Архангели“ в Бачковския манастир. В голямата стенописна композиция „Страшният съд“, под откритата нартика (преддверие), сред грешниците в ада той поставил и български чорбаджии от Пловдив, заедно с жените им. Редом с портретите на игумена Матей и проигумена Агапий, Захарий Зограф нарисувал и своя автопортрет.

Като главен зограф на църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир, Захарий поставя надписа над входа на църквата, който гласи: „Изографиса с ръката си Захарий Христов, иконописец от Самоков“. Тук той прави портрети на ктитори, изографисва ликовете на български, сръбски и руски светци. Тук за първи път изобразява композицията „Колелото на живота“, която отразява кръговрата и преходността на земното човешко съществуване. За първи път рисува и светите братя Кирил и Методий. В „Страшния съд“ отново изобразява свои съвременници. Тук той оставя един от автопортретите си.

Стенописи в Преображенския манастир, също дело на Захарий Зограф, до голяма степен повтарят тези от Троянския манастир. И там наред с ликовете на славянските просветители св. Кирил и св. Методий, Захарий Зограф рисува и автопортрет. В голямата сцена „Страшният съд“ грешниците са изобразени в съвременни костюми, а врачките и лечителките – в народна носия. Освен това Захари Зограф изписва в първия регистър на светците почти всички български светци – св. Михаил (Борис), цар български, св. Теодосий Търновски, св. Гавраил Лесновски, св. Йоаким Сарандапорски (Осоговски), св. Параскева Търновска, св. св. Кирил и Методий, св. Иван Владимир,цар български, и други.

Изследователите смятат творчеството на Захарий Зограф за първа проява на навлизане на светската живопис в България. Днес името му е емблема на националното ни Възраждане. Но от друга страна творчеството му е остро критикувано – епископ Порфирий Успенски пише, че стенописите във Великата Лавра „оскърбяват естетическия вкус“. Захарий Зограф е критикуван от Църквата за това, че проправя път на светско изкуство, в което изпъква личността на професионалния художник, мразен от редица свои съвременници, които смело изписва сред грешниците в ада.

Кой е Захарий Зограф – един от най-големите български зографи или самонадеян художник…

Текст: Николина Александрова

Comments

comments