Цветовете ни въздействат на подсъзнателно ниво. Звучи така добре познато, нали? Всичко около нас е масив от цветове. От земята, по която вървим, до небето, което виждаме над нас – това не е нищо друго, освен дължината на вълната на излъчената или отразена от обекта светлина.

Иначе казано – цвят. Някои хора предпочитат да носят черни дрехи, докато други избират ярки тонове и абстрактен дизайн. Червеното автоматично ни казва „почакай“, докато зеленото ни подтиква да тръгнем. Но дали цветовете, които виждаме, действително влияят на начина, по който се чувстваме? Изследванията и дори само здравият ни разум показват, че всъщност цветовете могат да олицетворяват определено чувство, настроение и дори начина на мислене. Има причина защо хората предпочитат едни нюанси на палитрата пред други. Вие може да използвате тази когнитивна връзка между зрителното ни възприятие и съпътстващата го асоциативната реакция в своето изкуство!

Проучванията показват, че цветовете оказват значителна роля в цялостното ни благосъстояние. Тези тонове, с които се заобикаляме в ежедневието си, влияят директно върху начина, по който се чувстваме, независимо дали го осъзнаваме или не. Но все пак защо хората свързват определен цвят с дадена емоция? Още от най-ранна възраст ние интерпретираме света около нас и се научаваме да асоциираме цветовете с усещания. Ярките цветове свързваме с щастието и възбудата, тъмните пък навяват по-мрачни и тъжни чувства, а тези между тях задействат различни процеси в тялото и съзнанието.

В изкуството и дизайна умелото им използване ни позволява да изградим индивидуална творческа идентичност. От години художниците, интериорните и графични дизайнери и рекламистите използват цветовете, за да отправят определено послание. Те могат да предизвикат търсено усещане или емоция, да провокират по-силна реакция у наблюдаващия. 

Следващите примери илюстрират как хората реагират по различен начин на студени и топли тонове.

Студени цветове:

  1. Сините нюанси въздействат успокояващо за ума.
  2. Тези цветове варират от студено ледено синьо до топло средиземноморско тюркоазено.
  3. Много дизайнери използват тези цветове за дизайн на спа, бани и други тихи помещения.
  4. Синьото понижава кръвното налягане и апетита.
  5. Синьото репрезентира сигурността.
  6. Синьото и зеленото се използват в реклами за лекарства и медицински продукти.
  7. Тъмнозеленото често се използва за офисни и училищни помещения.

Топли цветове:

  1. Нюансите на жълтото провокират силни емоции, вариращи между еуфория и агресия.
  2. Червеното, оранжевото и жълтото повишават апетита. 
  3. Ето защо вериги като „Макдоналдс“, „Бъргър Кинг“ и „KFC“ използват тези цветове в своите лога.
  4. Червеното привлича вниманието, интригува, повишава кръвното налягане.
  5. Само помислите за марки като „Кока Кола“ и „Ред бул“!

Преди да ви споделя за скритото значение на всеки цвят от спектъра, ето кратка история за историята на теорията за цветовете:

  1. Философът Леон Батиста Алберти(1435г.) и Леонардо да Винчи оставят първите познати писмени разсъждения за цветовите принципи.
  2. Исак Нютон въвежда през 1666г. Теорията за цветовете, представени са първичните такива.
  3. Около 100 години след това откритие Моузес Харис изобретява цветното колело и класифицира червеното, синьото и жълтото като трите основни цвята. Те не могат да бъдат създадени чрез смесването на които и да е други цветове.
  4. След което в началото на 20-ти век немският художник Йоханес Итен включва към цветното колело вторичните и третичните цветове. Той е и пионер в идеята за топли и студени тонове и принципът, че всеки нюанс може да има топла или студена основа.

Скритото значение на цветовете:

Червено: Цветът на романтиката, възбудата, отстояването, жизнеността, физическата сила, на амбициозните и импулсивните. Той поласкава кожата и превъзходно служи за фон. Светлорозовото пък въздейства успокояващи и топло и се комбинира прекрасно със зелено. Тъмночервеното предразполага към атмосфера на надмощие и сила. Червеното създава усещане за жизненост и пълнокръвност, но то също така може да предизвика и усещане за опасност и заплаха. 


„Музика“ е една от последните картини на Матис, в които той изобразява човешки тела. Петте фигури за оцветени в ярко, наситено червено. Той силно контрастира със студения синьо – зелен фон и привлича окото на наблюдаващия. Въпреки че не е естествен за цвета на кожата, ни той все пак е цвета на нашата собствена кръв. Оттам и предизвиква връзката за опасност, страх и интензивност – често почувствано още в ранна детска възраст с първото ни нараняване или порязване. Хората в „Музика“ навяват усещане за първичност, животинска виталност. Още повече че и техния контур напомня за пещерните рисунки. Сякаш са се оставили на своите първични усещания, завладени от музиката.

Жълто:  Асоциираме го със Слънцето, репрезентира светлината. Създава усещане за надежда, щастие и мъдрост. Цветът провокира провокира положителни емоции. Той е ефирен, лъчезарен и жизнен. Създава усещането, че всичко в света е както трябва да бъде. Пример за това са луминистите, едно от ранните движения пейзажни художници, които проучват начини за реалистично изобразяване на светлината с цвят с цел да се постигне романтичен мелодраматизъм. Но жълтото е сложен цвят. Както олицетворява интелигентността, радостта, също така и се свързва със завистта, гниенето. Ние го свързваме с пожлтяването на листата, с увяхването на растенията и оттам с болестта. Юда Искариотски често е изобразяван на жълт фон като символ на неговото предателство. 

Винсент Ван Гог, „Грозде, лимони, круши и ябълки“, 1887г.

Ван Гог е използването на различни живи цветове в своето изкуство като синьо, жълто, червено – така характерният за него експериментален и иновативен стил. Жълтото може да бъде видяно в множество негови картини като „Жълтата къща“ (1888). „Иризис (1890). Там то, като фон, контрастира със синьото на цветята.  По-малко познатата му картина „Грозде, лимони, круши и ябълки“ показва уменията на художника да оползотвори теорията на цветовете.  Решена в почти изцяло един жълт оттенък и все пак плодовете в нея все още изглеждат пълни с живот.

Зелено: Цветът на хармонията, балансът и сигурността. Зеленото въздейства успокояващи и символизира надеждата, мира, скромността и нежността. Тя въздейства лечебно, предразполага към стабилност и сигурност. Понякога символизира новост и свежест, а друг път, в по-светлите си тонове – спокойствие и релакс. 

„Мостът в Манси“ Пол Сезан, 1879г.

Картината На Сезан „Животът в Манси“ е формална композиция от хоризонтални, вертикални и диагонални линии, чиято строгост е донякъде облекчена от кривите на моста. Това, което прервъща тази твърда структура в залесено светилище, е зеленият цвят, който изпълва картината с магическа смарагдова светлина.

Синьо: Цветът на небето и морето. Хладина и откритост. Мек, успокояващ, състрадателен и грижовен, синьото е интроспективен цвят. Често олицетворява мъдростта и стабилността на характера. Неслучайно много от супергероите носят син цвят на своите костюми. От друга страна тихият характер и поетичността на цвета могат да бъдат свързвани с меланхолията и вглъбяването. Помните ли прословутия ‘син период“ в изкуството на Пабло Пикасо? Личната му травма се отключва в поредица от сантиментални картини. 

„Казаци „, Василий Кандински. 1910 – 11

Кандински е известен със значението, което отдава на емоционалното въздействие от цветовете,  „Синьото е най-духовният цвят“ – пише той. Колкото по-дълбоко е, толкова повече възбужда човешкия интерес към мистерията на вечността. Това може да се забележи в неговите полуабстрактните картини, в чиито той служи за цвят на планините, върху които прелитат казаци подобно на човешкия поток върху безбрежността на времето…

Лилаво: Комбинация между червено и синьо, лилавото е аристократичен цвят, с който преди са изобразявани сами достойните да го заслужат. По-бледите нюанси за разтоварващи и спокойни, но по-тъмните затрудняват фокусирането. Цветът се свързва с креативността, остроуемието, творчеството. Пурпурното може да бъде уморително за очите и да причини чувство за неудовлетвореност, но може да послужи чудесно за фон на редица картини.

Импресионистите, особено Моне, са така очаровани от новия оттенък, че критиците ги обвиняват във „виолетомания“.

„Най – накрая открих истинския цвят на атмосферата“ – впечатлен е Клод Моне – „Виолетов е. Свежият въздух е виолетов“. Употребата на лилавия цвят, който не е естествен пигмент, става възможна с изобретяването на тубичките с фабрично използвана боя през 1841г. Художниците вече не трябва да смесват червено със синьо, за да получат цвета и това им позволява да рисуват своя „свеж въздух“ и впечатленията си на открито далеч по-бързо и удобно. 

Черно:  Мистериозно и тайнствено, черното може да има двойнствено значение. То ни дава усещане за неизвестност и отрицателни конотации като черна дупка, черен списък, черна смърт. В повечето западни култури то е символ на скръбта. Въпреки това се свързва с изтънченост и загадъчност. 

Най-тъмният пигмент, открит в картините на старите майстори, с право е наречен „костно черно“ – произвеждал се е чрез изгаряне на животински кости в камера без въздух. Докато импресионистите избягват черните тонове, за да ги запълнят с цвят, американските художници от 50-те и 60-те години се завръщат със своето „черно отмъщение“, Франк Стела, Ричард Сера и Ад Рейнхард създават монороматични картини в черно, отстранявайки от платното всичко, освен самата боя.  Взети заедно, тези художници доказват, че черното е нюансиран цвят като всеки друг, способен на много пермутации, тонове и текстури. 

Бяло: Символ на непорочността, чистота и тишината. Бялото излъчва младост, съвършенство и невинност. Свързва се с  простота и свежестта, но твърде много може да даде клинично усещане. Лекарите, болниците и стерилитета са свързани с бялото. Храните с ниско съдържание на мазнини и млечните продукти използват този цвят в опаковката си. В много източни култури бялото означава смърт, скръб, погребения и нещастие. Използвайте го внимателно в своите картини – то може да предаде безжизнен и вял вид на изображението.

„Серия #5“, 2005г., Хавиер Хщпкенс

Comments

comments