Външните действия на местните власти се разработват и регулират въз основа на компетенциите, които им се предоставят от националните закони. Макар че местните власти понякога са склонни да пренебрегват тези правила, те трябва да са наясно с последиците от техните действия и да имат предвид обстоятелствата в чужбина, които трябва да се третират с изключителна предпазливост.

През последните няколко години имахме склонност да мислим за нарастващата европейска фрагментация, изразяваща се в дълбоко икономическо разделение, Брекзит и десен популизъм. Каталунската криза обаче показа, че в Европа има още една фрагментационна сила, с която да внимава и това е тенденцията, която Ишан Тарор подчертава във „Вашингтон пост“: „нетърпеливият регионализъм на повечето големи части на Европа. “

Вярно е, че прехвърлянето на повече правомощия на местните власти в съответствие с принципа на субсидиарност на ЕС има неоспорими ползи и със сигурност може да помогне за преодоляване на широкия гняв и чувство на неудовлетвореност, които много избиратели изпитват спрямо националните правителства и ЕС.  Но също така е неоспоримо, че това отприщи цяла вълна от последици. Докато общественото доверие в централното правителство остава ниско (според последния Евробарометър, 57% от европейците не вярват на националните си правителства), нарастващото убеждение, че местните популисти ще постигнат по-добри резултати, предизвиква движения за независимост в цяла Европа.

Ето защо ЕС се присъедини към Мадрид по въпроса за Каталуния. Коментирайки каталунската оферта за независимост, ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отбеляза: „Не бих искал Европейски съюз след 15 години да се състои от 98 държави. С 28 и с 27 не е по-лесно, но с 98 просто ще е невъзможно„.

В същото време негативните ефекти от „нетърпеливия регионализъм“ не се ограничават само до погребването на европейските сепаратистки движения. Има непредвидени последици, които са по-малко видими, но не по-малко важни: по-специално, нежеланието на националните правителства в Европа да координират своите външни действия с международните ангажименти на големите държави. Така смята Аяз Ржаев, съветник в Центъра за стратегически изследвания в Баку.

„Нетърпеливият регионализъм“ би могъл да подкопае заявената външна политика на европейските национални правителства и да направи вече трудната задача на ЕС да говори с един глас по външни въпроси, на практика невъзможна, смята Ржаев, позовавайки се на неговите изследвания върху политиките на ЕС. Вече виждаме ранни доказателства за вредното въздействие, което такова поведение може да има.

Ситуацията в ЕС през последните няколко години ясно илюстрира как външните действия на местните власти могат да усложнят вече сложните международни отношения и дори да подкопаят мирните усилия, водени от централната власт. Когато местната власт не се интересува от официалната позиция на европейското законодателство и действа едностранно без координация или дори с консултации с националното правителство, тя застрашава репутацията и доверието на централното правителство.

Не бива да се казва, че международните дейности на регионалните и местните власти трябва винаги и във всичко да се съобразяват с външната политика на ЕС, но трябва да има координация между транснационалните дейности на местните власти и международните ангажименти на държавата. Местните власти трябва да се научат да действат отговорно и да бъдат по-съзнателни във външните си действия. Те трябва да съзнават последствията от своите действия и да имат предвид обстоятелствата в чужбина, които трябва да се третират с изключителна предпазливост.

За да перифразираме Джоузеф С. Ньо, преди да предприемем каквито и да било действия, независимо дали тези действия са вътрешни или международни, но особено когато те могат да се възприемат като акт на неуважение към суверенитета и териториалната цялост на други държави, местните власти биха могли да помислят за политически версия на древния девиз на медицинската етика: Primum non nocere -първо, не навреди.

Comments

comments