Концептуална идея на проф. д. изк.н.Спартак Паскалевски с названието
„КОГАТО…”насочва към паметта и свързаната с нея представа за времето като
отиване и завръщане отново към настоящето – интересна творческа задача,
свързана с инвенции при разкриване на темпоралните аспекти на изобазителното
пространство.

Освен като естетически феномен, художникът има предвид трансформациите на
времето и пространството и различните вариации на техните превъплъщения в
представите за граница, пауза, времеви срез, които участват в конструирането на
дадено ограничено или неограничено пространство. Защото според Спартак
Паскалевски художественото време със своята „памет“ се разгръща и осъществява
в пространството.

Представената в изложбата живописна творба „КОГАТО…“ е своеобразна автоирония или по-точно – автоироничен ипостас на художника в ролята на пастир. Не случайно художникът въвежда биографичен елемент в семантичното и идейното разгръщане на концептуалния проблем за времето и пространството.
Този дух на автобиографичностприсъства и в АВТОПОРТРЕТ С ХАМЕЛЕОНИ. С карнавална приповдигнатост тук е представена натрапената животинска виталност на човешката лицемерност. Композицията следва свободно по-ранен вариант на подобна творба, осъществена през 2012 г. Състоянието на приповдигнат творчески катарзис изпълва живописното платно МОЛИТВА, което напомня на късноренесансов и бароков модел по композиционната си структура. Художникът съпоставя моменти на въздигащо се като в храмово пространство съприкосновение на материалното с нематериалното. В композицията е разгърната идеята за видимото като креативност на окото, търсена като прозрение на твореца в мистичните внушения на земното и неземното. Върху естетическия проблем за наблюдението в изкуството авторът подготвя сборник от студии и трактати „Окото“. Спартак Паскалевски ни въвежда във въображаемите аспекти на времето (като идея
и идеал) и неговото мистично съзерцание чрез РЕКВИЕМ, чиято композиционна структура е внушена от музиката на Моцарт. Идеята за времето художникът свързва с абсолютните и относителните стойности, съдържащи се във визуализирания образ на музиката.

Преоткриването на античното понятие за изречената и разкрита в безмълвието на камъка истина (алетея), според античната философия, се отнася до скритата, тайнствена същност на нещата. Споделяйки мъдростта на тази идея, художникът внушава своите визии за звука и звучението в предпочитаната от него тема за музиката в няколко творби. В живописното платно ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА мълчанието е границата на безмълвното. Но любовта между Орфей и Евридика става възможна и може да бъде спасена в мълчанието на погледа. Така за художника погледът придобива характер на недоизказано желание, приканено и отложено в болката. Неизбежната неосъществимост на мечтаната и бленувана близост – именно тази премълчана
граница вълнува автора в ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА.

В друга живописна творба, В ОЧАКВАНЕ НА…, очакваното мечтано сякаш се изплъзва. То е неясно и се проявява като граница на спомена, но и на нещо предстоящо. Напрежението между миналото и това, което следва да стане, е подсказано от интересната композиционна структура и ролята на цвета в нея. И
двете творби са пропити от идеята за вдъхновението.

Впрочем ВДЪХНОВЕНИЕ представя вечната тема за мечтаното сливане на художника и музата, подплатено от сетивни блянове, осъществени в единните вибрации на мъжката и женската мистичност. Та нали и благодарение на „вдъхновението (като име от среден род) се осъществява преобразуването, но в него се таи и възможността за катарзисно преживяване на времето и пространството. В контраст с духа на тази живописна творба е ВОЕННА МУЗИКА. Чрез тоталната ритмична агресия на отвесни, наклонени и кръгли форми Спартак Паскалевски внушава идеята за разрушителната сила на звука. С използвания архаичен батален мотив художникът търси израза на грубата и безмилостна сила, която руши пространството и неговите граници. Друг, неочакван медиативен аспект, е разкрит в МУЗИКАНТ- звучащата граница като вътрешно изживяна пауза на звука. Темата за границите на тялото и духа характеризира две живописни творби: СВ. ХРИСТОФОР и ПОКЛОННИЦИ. Спартак Паскалевски се вдъхновява от характерния мотив на късноготическата иконография „Св. Христофор и Младенеца”. Темата за границата е свързана с преобразяването на св. Христофор от обикновен човек в светец, когато пренася Младенеца през спасителния брод на реката. Чрез преодоляването на това обикновено земно изпитание той постига своето духовно съпричастие със Спасителя. В творбата ПОКЛОННИЦИ художникът представя изпитанията на пилигрими,
отправили се към мечтаната и неизвестна обетована земя. Природната буря, тегобите на рискованото пътешествие, напрежението в човешките души са своеобразно изпитание и катарзис за душите. Творбата е реализирана интересно чрез отказа на художника от строга геометрия при постигане на неочаквано и
динамично въздействие. В живописния триптих ФОНТАН НА ГЛУПОСТТА идеята за близостта и
отдалечеността на спомена, както и за осъзнатата реалност се свързва с духовната мисия на Еразъм Ротердамски. Чрез късноготическия иконографски мотив, обвързан с фонтана като метафора за философски размишления, Спартак Паскалевски представя предпоставената от мислителя въображаема среща като
реално осъществима възможност. В реакцията на изобразените персонажи хамелеонското придобива човешки образ. Очевидна е връзката с АВТОПОРТРЕТ С ХАМЕЛЕОНИ.

С ироничната и пародийната драматургия на ФОНТАН НА ГЛУПОСТТА се осъществява заявеният от художника замисъл за цикъл от творби, обединени от серията БЕДСТВИЯТА НА ГЛУПОСТТА. В нея се включват и графични творби със заглавие ДОЛИНАТА НА ПЛАШИЛАТА, МАРИОНЕТКИТЕ, ВЪЛЦИТЕ И
КУЧЕТАТА.
Сред графичната експозиция художникът представя цикъла ЗА ЗЕМНИТЕ НЕЩА, посветен на поета Енчо Русев и неговата стихосбирка „Шеметна лоза“, публикувана през 2000 г. в Шумен. Спартак Паскалевски възприема
стихотворенията като мигове от съкровен поетичен дневник. С демонстративно аскетично отношение към графичния изказ художникът ни прави свидетели на взаимопроникването на свелината и мрака като вътрешен логос на графичното битие. Поетичните мигновения са разкрити в прехода от уюта на безвремието към изпитанията на временното.
Творчески въплътената в изложбата идея за среща със събудената и приканваща памет развълнуваният зрител възприема като неотложен и реален диалог.