Анжела Димчева

 

През последния месец наблюдаваме как група от 30 известни писатели се явяват по БНТ и други медии, повдигайки един важен въпрос – за авторските права на писателите, преводачите, илюстраторите, издателите. Вниманието им е насочено главно към РЕПРО правата (ксерокопирането от книги и учебници), но ето че групата от писатели и издатели, начело със Захари Карабашлиев, Дамян Яков, Деян Енев и др., засегнаха и темата за PLR-правата. Всички те обаче говорят твърде хаотично за същността на тези права, абсолютно некомпетентно, защото не са наясно с Европейската директива за PLR. А това е Public Lending Right (Правото на авторите да получават възнаграждение за заемането на техните книги в обществените библиотеки), директива, приета още през 1992 г. от страните членки на ЕС, прегласувана през 2006 г. и подписана от България при присъединителните процедури през 2007 г. Но близо 10 години тези задължения на страната ни се крият от обществеността по ред причини, главно финансови. При всичкия шум, който тази група от 30 писатели произвежда, изпращайки писма до Министъра на културата и до Комисията по култура в Парламента, не става ясно какво точно искат въпросните писатели. Обществото се заблуждава, че едва ли не библиотеките (които и без това са в окаяно състояни!), даже и читателите ще заплащат. Надигна се вой в социалните мрежи: как така читателите ще плащат на алчните автори…

НЯМА ТАКОВА НЕЩО!

Основното в Европейската директира PLR е следното: всяка държава е длъжна да създаде Център на родната литература и той да се финансира от държавата. От Бюджета за култура трябва да се отделят средства както за неговата издръжка, така и за справедливо заплащане на авторските права.

Съюзът на българските писатели от две години работи активно по темата. Като представител на СБП, аз взех участие в две международни конференции (в Загреб – 2016, Лисабон – 2017), където представих актуалното състояние на библиотеките, мизерното положение на българските писатели, недостатъчния бюджет за култура, разделението на писателите в 4 творчески съюза. Като резултат от наученото на тези форуми, написах няколко статии във в. „Труд” (2016, 2017), говорих по темата в „Денят започва с култура” (ноември 2016), по Дарик радио (три пъти), но БНР („Артефир”, „Часът на думите”). Изнесох доклад на научна конференция в УниБИТ (2016). Но очевидно много малко от тази информация е достигнала до колегите писатели.

Затова СБП предприе следните мерки: през януари 2017 г. председателят на СБП Боян Ангелов се обърна с официално писмо към тогавашния министър Вежди Рашидов, който обаче след няколко дни подаде оставка и не можа да ни съдейства за създаване на Център на българската литература в Министерство на културата.

През декември 2017 г. по съвет на международното ръководство на PLR създадохме Работна група, която се консолидира около идеята за въвеждане на специален член в сега действащия Закон за авторското право и сродните му права. Този допълнителен член трябва да се отнася до бързото имплементиране на директивата PLR. Писмото беше подписано от председателите на три творчески съюза: Боян Ангелов (СБП), Любен Генов (СБХ), Снежана Тодорова (СБЖ), както и от проф. д. ик. н. Стоян Денчев (ректор на УниБИТ), Николай Дойнов (председател на Съюза на народните читалища) и Юлия Цинзова (директор на Столичната библиотека).

Официалното писмо от името на толкова видни дейци и представителни институции беше внесено в Комисията по култура в началото на февруари 2018 г. Ето какво се казва в него:

 

УВАЖАЕМИ Г-Н РАШИДОВ,

От 1992 г. в Европейския съюз се прилага Директивата PLR (Public Lending Right). При приемането си в ЕС Р България е подписала пакет от над 2000 Европейски директиви, между които е и тази.

Същността на директивата се отнася до защитата на авторските права в обществените библиотеки за всички правоносители, отбелязани на титулната страница на всяка книга на български език: автори, художници, съставители, автори на предговори и коментари, редактори, издатели.

Повече от 10 години законодателният орган у нас не е направил никакви стъпки за транспонирането на директивата PLR, за да може да се създаде Център на българската литература.

От 1946 г. до момента 53 държави са признали това право – било чрез Закона за авторското право, било чрез друго законодателство. А 33 държави са въвели напълно системата чрез създаване на фондове, от които всяка година се изплащат възнаграждания на живи автори и на наследниците на починали автори (70 години след тяхната кончина). 29 от тези държави са в Европа: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гренландия, Дания, Естония, Исландия, Испания, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Норвегия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Фарьорските острови, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Швеция и Чешката република. Изплащането на възнаграждения на авторите, чиито книги се намират и заемат в библиотеките, става чрез обективно отчитане в началото на всяка година, като средствата са осигурени от бюджета за култура, а библиотеките са дигитализирани и компютъризирани – информацията е достъпна олнайн във всеки един момент.

Това е преди всичко закон за защита на родния език и малките нации му обръщат особено внимание, за да насърчават творците на родните си езици. Заплащането не става автоматично, а всеки автор на съдържание подава декларация в създадения PLR-център, че желае да се възползва от това право.

Творческите съюзи в България се обединиха около становището, че е крайно наложително в Закона за авторското право и сродните му права да бъде записан нов член, който да гарантира транспонирането на директивата PLR, а Министерството на културата да предвиди в бюджета си създаването на Център на българската литература и постепенно да въведе тази система.

Необходимо е да се припомни, че правото в ЕС спазва принципа на върховенството (разпоредбите на ЕС имат предимство пред националните правни норми) и принципа на директния ефект – т.е. правните норми пораждат директно права за субектите, които могат да бъдат защитени в Съда в Люксембург. Тези принципи определят и ангажиментите на Р България като член на ЕС. Всяко забавяне при имплементиране на дадена директива в нашето законодателство би довело до наказателна процедура срещу страната ни.

Един евентуален ангажимент от законодателството и от  правителството да се въведе PLR-системата би бил глътка живителен въздух за българските автори на художествена литература, защото голяма част от тях не получават хонорари от издателите на техни произведения. Ще се покаже и заинтересоваността на държавните институции към българската словесност.

След практическото въвеждане на системата PLR ще се обнови материалната база на хилядите читалищни, университетски и градски библиотеки, защото те ще имат право да кандидатстват за европейски субсидии за пълна компютъризация и дигитализация.

Работната група за въвеждане на директивата PLR излиза с предложение към Комисията за култура в Народното събрание на Р. България да направи необходимото в юридически аспект за възможно най-бързо нейно въвеждане в Закона за авторското право и сробните му права.

Подписи на членовете на работната група……

………………………………………………………………

 

Ще добавя към досегашните разяснения още няколко факти.

 

До този момент Република България не е изпълнявала тази директива, очевидно изключвайки правото на авторите да получават подобно заплащане.

Във всеки един момент Европейската комисия е в правото си да започне наказателна процедура срещу България за нарушаване правата на авторите, чиито книги съставляват фондовете на обществените библиотеки.

Как системата PLR е въведена в цивилизованите държави?

Отделните правителства са я въвели по три различни начина и я финансират от държавния бюджет:

  • Чрез специален член в Закона за авторското право;
  • Чрез самостоятелно право на възнаграждение в отделен закон;
  • Чрез специално създаден фонд за подпомагане на културата.

 

Във Великобритания правото на заплащане за заемане на книги е извън авторското право и се администрира от правителството, като за целта е създаден PLR-офис като част от Британската библиотека. За да отговорят на изискванията за плащане, кандидатите трябва да предоставят регистрационен формуляр за техните книги. Над 22 000 писатели, илюстратори, преводачи, фотографи и редактори, които са предоставили книги в обществените библиотеки, получават плащания по PLR всяка година.

Скандинавските страни прилагат системата като държавна политика само за собствените им автори, за да подкрепят развитието на родната писателска общност и език.

Самото заплащане се изчислява по два начина: 1. На базата на честотота на заемането на дадена книжна единица; 2. На базата на самото присъствие на книгите на всеки автор в дадена библиотека. Системата на библиотеките в страните членки на PLR са изцяло компютъризирани и във всеки един момент разполагат с база данни колко книги се заемат или четат онлайн.

В Канада, Австралия, Нова Зеландия и Дания се заплаща годишно на авторите за всяка бройка от техните книги, които са част от фондовете на обществените библиотеки. В Норвегия Министерството на културата всяка година договаря с писателските организации обща сума за финансиране на техните членове, които се разпределят като грантове.

Отделните PLR-системи имат собствени правила за функциониране на системата. В повечето страни са създадени специални комисии, които се занимават с тази дейност: Франция променя законодателството си през 2003 г. и от 2005 г. създава организация под наименованието SOFIA, за да управлява системата. В Испания наименованието ѝ е CEDRO, в Чешката република – DILIA, в Словакия – LITA, във Финландия – SANASTO; Хърватия въвежда PLR от 2013 г., като правителството осигурява всяка година 260 000 евро, които се предоставят на Съюза на хърватските писатели и се разпределят между членовете, подали заявление за налични техни книги в библиотеките.

 

Какво ни пречи? И тук на преден план излиза основният въпрос за България: Докога финансирането на родната култура ще бъде само 0,5% от Държавния бюджет (на последно място в Европа сме!)? Това не дава възможност за нормално съществуване на културните институции, за достоен живот на всички творци по направления и жанрове. При този смехотворен бюджет Министерството на културата никога няма да създаде фонд за подпомагане на родните творци, както например е създаден във Финландия. За 2017 г. там писателите ще получат директно финансиране от правителството в размер на 14,2 милиона евро! Това е държава с население от 3,5 милиона, а активните писатели, за чиито книги се изплащат грантове, не надхвърлят 600 души. И най-простата сметка показва, че в тази страна ежегодно писателите са осигурени с един приличен доход, за да творят свободно.

От друга страна, за да е справедливо разпределянето на хонорарите, библиотеките би трябвало да са дигитализирани. Компютъризацията и дигитализацията на родните библиотеки върви бавно, поради липса на средства. Частично дигитализиране имат само Националната библиотека, Столичната библиотека, Централната библиотека на БАН, някои големи областни библиотеки и университетските центрове. В много от библиотеките в страната има само по един-два компютъра и ограничен брой библиотечни работници, няма условия за работещ информационен център. Малко са модерните сгради, оборудвани по Програма „Глобални библиотеки”, оттук и достъпът до електронните ресурси е ограничен.

За 11-те години наше членство в ЕС статистиката е стряскаща: срещу нас са водени повече от 290 наказателни процедури. Защо трябва да чакаме тази конфузна ситуация да се повтори и с авторските права в библиотеките? Оказва се, че в някои страни нещата са решени много лесно: „В Испания няма специален закон, всяка година правителството гласува определена сума и тя се изплаща на нашия съюз за разпределяне между авторите. Лично министър председателят е ангажиран с проблема” – отбеляза председателят на Съюза на испанските писатели Мануел Рико на последната международна среща в Лисабон.

Назряла е необходимостта от нова културна политика заради глобализацията. Мултикултурализмът ще изиграе лоша шега на малките езици, които са изправени пред реалната опасност да изчезнат на фона на агресивното присъствие на англоамериканската култура и на доминантни нации като германската, френската, испаноговорящите народи, арабските и азиатски езици. Както каза международният секретар на PLR Тронд Андреасен (Норвегия), „аз се боря вече 32 години за каузата на авторските права и всяка година политиците в различни държави осъзнават колко е важна PLR и я въвеждат”.

Историческото ни развитие предполага да престанем с оправданията за вековете робство и десетилетията комунизъм, а да се опитаме да въвеждаме веднага директивите на ЕС. Припомням, че първият известен закон за авторското право е в Англия от 1709 г. и се отнася за книгите. Преди три века англичаните са осъзнали кое е в основата на държавността. Би трябвало запазването на българския език и литература да е основен приоритет на културната ни политика, а творческата дейност на писателите да е първа по важност интелектуална собственост.

Comments

comments