Когато получих поканата да представя дарението на Нов български университет пред публика, първо разбира се съжалих, че г-н Данев не ме е потърсил, за да продадем тези картини в галерията ми. Приех поканата като критерии за художествената стойност и високата пазарна оценка на дарените картини. Уверявам ви, че толкова ценни и качествени образци на художника не са се появявали след разпродажбата на колекцията на Богомил Райнов.

Помня началните години на университета, трудните условия, лошата материална база. Спомените ме отвеждат към лекциите на преподавателите и професорите: Александър Фол, Иван Маразов, Маргарита Тачева, Росица Гичева, Ружа Маринска и мн. други. Днес  отново има чудесни професори, но разликата в материалната база е огромна! Развитието и надграждането са навсякъде в това водещо учебно заведение в България. Този процес се дължи на стотици хора, отдали професионалните си качества за развитието на НБУ и неговата финансова стабилност, но най-вече на неговия Създадел проф. Богдан Богданов, един изключителен визионер, голяма личност в българския обществен, политически и културен живот, който за съжаление вече не е сред нас. 

 

Създаването на галерия Уни Арт през 2012 г. е свързано с един друг голям съвременен български будител – г-н Божидар Данев. Той основа Фонд за финансиране на галерията и днес имаме удоволствието да присъстваме на тържество и да отбележим четвъртото му голямо дарение – Колекцията Генко Генков.

 

За мен беше предизвикателство, за краткото време, с което разполагам преди откриване на експозицията, да потърся нови факти и обстоятелства около живота на този интересен творец. Оказа се, че за Генко Генков не е писано много, няма подробна биография и никой задълбочено не е изследвал творчеството му. Нещо повече, след изложбата в СГХГ през 2006 г. не е организирана последваща голяма ретроспективна изложба на художника.

 

Кой всъщност е Генко Генков – без съмнение голям артист и изключително колоритна и противоречива личност. Роден в село Чоба на 1 февруари 1923 г. , израства в Бургас. Изключителният си талант на художник показва още като ученик в полу-класическата мъжка гимназия „Георги Стойков Раковски“ в Бургас, където  по рисуване му преподава известният и уважаван художник Петко  Задгорски (днес художествената галерия в града носи неговото име). През тези години младият Генко, организира и първата си импровизирана изложба в сладкарница или книжарница. Сведение за нея намираме във в-к „Бургаски фар“, бр. 5883 от 1941 г., в текст от неговия съученик Атанас Джавков (Борис Априлов), който по-късно става известен писател. Ще си позволя да прочета няколко кратки откъса от този прелюбопитен текст, който изрових от архивите.

 

Джавков пише: “А какво може да се види там?

Преди всичко, данните за бъдешия художник-творец, който въпреки своите 18 години, послуша своята младежка дързост и се изсмя в очите на “благоразумните”, за които художникът е художник дотолкова това личи от шума на печата….

 

Генков излага 80 акварела и моливни скици. Сюжетите му са взети от природата, тихата селска първичност и града, с неговите комини и пъстротата на керемидените покриви. Не по-малко интересни са скиците на хората от пристанищния квартал……

 

Прекалената скромност на Генков попречи за широкото разгласяване на изложбата, и на повечето от картините (най-хубавите) липсва дори подпис.

Случайността е позволила на няколко германски офицери да посетят изложбата и след като откупили картини, са се заинтересували от делото на художника. …..

 

Нарочна комисия, съставена от г-н Задгорски, Мумджиева и г-ца Радулова са откупили картини на стойност 1000 лв. за бургаската мъжка гимназия. “

 

След като завършва гимназия Генко Генков заминава за София и е приет в художествената академия. Там той се запознава с оригиналите на големите имена в родното ни изкуство и вижда репродукции на световните майстори: Ван Гог, Гоген, Сезан, от които силно се повлиява. Учи при проф. Дечко Узунов и въпреки прекъсването си завършва през 1948 г. Няколко години след това художникът е изпратен в лагера Белене. Има данни, че това е във връзка с неговата първа съпруга Гертруда, която е германка и има нерадостната съдба, заради своя произход и обвиненията към повечето германци в България по това време, че по дефиниция са подкрепяли нацизма.

 

За голямо съжаление творчеството на Генко Генков не е систематично проучено и периодизирано. Повечето картини не са подписани и датирани, и това създава допълнителни затруднения за изследователите.

Първите рисунки и акварели от 40-те г. на ХХ в., имат сходно  акварелно третиране с по-монохромните масла от 50-те г. на ХХ в., често изпълнени на хартия или картон. Тук е мястото да отбележа, че художникът успоредно работи и акварели до 80-те г. на ХХ в.

В началото на 60-те г. на ХХ в. започва с по-смелото живописно наслояване, което към средата на периода придобива все по-разпознаваемите и днес характеристики на стил на художника. Насечените мазки са със сложни  тонове. Пъстрата и контрастна палитра е подредена във великолепна цветна хармония. За мен картините на Генко Генков имат сходно живописно звучене с тези на Владимир Димитров – Майстора, постигнато с други изразни средства и в друго време.

В края на 90-те г. и в последните години от живота си художникът ескериментира с по-смели абстракции, като стига до съвсем графична живопис в черните картини от последната си изложба през 2006 г. в СГХГ, по време на която умира на 3 март 2006 г.  

 

Връщайки се към дарението на Нов български университет ще се опитам да разгледам колекцията на семейство Даневи от различен ъгъл. Това е емоционалната връзка на господин Данев с всяка една от творбите и незабравимите му спомени от срещите с големия артист. Г-н Данев ми разказа за срещите си с художника, които са се запечатали в съзнанието му. Те са се провеждали някъде през 80-те г. на ХХ в. Той е бил сред многото посетители в дома на художника, но и сред малцината избрани да бъдат въведени в тайната стая на художника. В затворената стая Генко е съхранявал най-ценните картини през годините, като ги е пазел за себе си. Вътре не е допускал и близките му, включително втората му съпруга Венета. Често, когато е искал да купи нещо за себе си г-н Данев е чувал думите на Генко „това не е за теб” и е бил отвеждан до стаята с избрани произведения. Много пъти при пътуванията си в чужбина Божидар Данев носи и подарява качествени бои на художника. За отплата Генко рисува един свой Автопортрет, който за радост е в прекрасната зала на галерия УниАрт. Много ценни за мен са личните впечатления на г-н Данев от Генко Генков, като личност, той го определя като интелигентен и ерудиран с перфектен немски (споменах, че трябва да запомним германските войници от 1941 г.), рецитиращ по памет много точно Гьоте и Ницше в оригинал. Това се е случвало в познатата и на мен мизерна атмосфера в дома на художника, разхвърлян и неподреден, изцапан навсякъде с бои, по земята картини, четки и буркани, а на продънения креват с изтърбушена  пружина по бельо, омазан от главата до петите е философстващият оратор- художник.

Изключително впечатление ми правеха грижите, които Генко Генков полага за първата си съпруга Гертруда, с която вече са били разведени. Той я посещава в дома и, когато тя е  вече много болна и се е грижи за нея. От г-н Данев научаваме и ценни сведения за работата на художника. Напластените с бои картини съхнат с месеци на балкона на малкото му жилище, в очакване да бъдат доработени. Генко работи понякога по 5-6 картини заедно, с месеци наред.

 

Зададох на господин Данев основните си въпроси – Защо подарявате колекцията си и имате ли представа от нейната стойност? Отговорът не ме изненада. Думите на дарителя, бяха: „Разбира се, че имам представа колко струват сега картините, но това не ме вълнува. Реших да споделя тези произведения, за да са сред хората. Много е важно младите да са в досег с изкуството.“

 

В заключителните си думи ще се спра на един друг въпрос, който винаги ме е вълнувал в моята работа, като галерист, когато става въпрос за колекции и колекционерство. Това е въпросът за почтеността. Понякога лесно поставяме знак за равенство между моралното и неморалното, честното и нечестното, повлияни само от потребностите на днешното ни консуматорско общество.

За мен има голямо значение, че г-н Данев е придобивал произведенията честно, като ги е плащал със свои пари и че колекцията на семейството не е придобивана с ползване на служебно и партийно положение или водещи позиции във властта. А днес, въпреки позициите си на обществена фигура и публична личност, предполагам и добри доходи, г-н Данев има чувствителност различна от тази на някой съвременен олигарх със съмнително богатство, който изсипва купчина пари за камион с картини, докаран му от услужливи дилъри и после се пъчи с ценните си придобивки в меди