Снимка: БНР

 

Отговор на Стефан Дрончев

 

В електронния портал „Култура“, под благовидното заглавие „Памет за Иван Пейчев“, известният литературно-политически хамелеон Михаил Неделчев е написал гневно антрефиле, с което „громи“ Съюза на българските писатели (СБП), затова че председателят на този съюз не е съгласен наградата на името на Иван Пейчев да бъде присъдена на Петър Чухов, известен още и като Чешо Пухов. Лансираният (неясно защо) Чухов до такава степен е натрапван и на други конкурси, че когато безочието на неговите приятели от Сдружение на български писатели му присъдиха за втори път престижната награда „Пенчо Славейков“, спонтанно започна подписка да върне наградата, заради нескопосаното си „наградено“ стихотворение. Подписката бе подкрепена от много писатели и читатели, но Чухов нагло обяви, че няма да върне наградата. „Стихотворението“ му се оказа подигравка, ирония или плитка шега със спомена за Райна Княгиня, ушила знамето на панагюрските въстаници през 1876. Чухов си позволява да перифразира просташки дори редове от предсмъртните строфи на Никола Вапцаров и пр.

Очевидно председателят на СБП няма да отстъпи от своята позиция  и заради това, че при сформирането на журито за наградата „Иван Пейчев“ не са спазени основни изисквания от статута на наградата. Вероятно това е направено и с цел постигане на желания резултат от някои членове на това жури, които са подвели Община Шумен, че всичко е законно и добре организирано. Поради неспазената процедура Община Шумен отмени връчването на наградата. За да прикрият това, че явно фаворизират Чухов,  някои от членовете на журито побързаха да отправят от различни медии обвинения към Боян Ангелов. Самият Чухов, в свои интервюта, самохвалства от една страна, а от друга –  недоволства, че още не държи в ръцете си литературния приз и неговата парична стойност… Как ще продължи всичко това? Ясно е, че фокусирането на вниманието върху текстовете на Чухов ще докаже още по-категорично, че такъв автор не може да бъде носител на награда с името на големия поет Иван Пейчев.

Да се върнем четвърт век назад. Михаил Неделчев през 90-те години кандидатства за член на СБП, но не е приет. Като член на новооснованото Сдружение на български писатели, през 2000-та година става негов председател и не е ясно вече колко мандата е несменяем на този пост. Автори от това сдружение твърдят, че то е регистрирано на домашния адрес на Неделчев, че няма никаква дейност, освен борбата срещу създадения през 1913 година Съюз на българските писатели, чийто почетен председател става Иван Вазов. Иван Пейчев също е от дългогодишните членове на този съюз и постоянно е бил подпомаган творчески и материално с хонорари, командировки, пари за лечение и пр. от СБП. Жалко, че Блага Димитрова, бивш член на СБП и БКП, а по-късно –  политик от СДС и член на Сдружение на български писатели, като редактор в съюзното списание „Септември“ връща стихове на Иван Пейчев с аргумента, че са декадентски.

М. Неделчев, работейки преди в издателството на СБП, най-редовно водеше или участваше в предавания на Националното радио, в които утвърждаваше официалната политика на Комунистическата партия в литературата. По-късно спря да работи за едни „идеологеми“, за да ги замени с други – като щедрите инвестиции на Сорос, които бързо започна да усвоява най-продажната част от интелигенцията. Сделките в литературата и в науката от този тип са най-отвратителните и антибългарски явления в годините на продължаващия преход.

Съюзът на българските писатели и в миналото, и днес отстоява високите постижения на родната литература. И днес този съюз е творческа организация, обединяваща над 800 души от България и света, които пишат на български език. Обвиненията в монополизъм на Неделчев са безпочвени, защото у нас съществуват няколко писателски сдружения, а членовете на СБП в редица големи градове са в регионални сдружения заедно със своите колеги от другите сдружения.

Показателно е и това, че членове на СБП неведнъж като жури за национални литературни награди са присъждали такива награди на писатели, които не членуват в СБП. Но случаят Чухов не може да бъде такъв.

Злонамерените обвинения на Михаил Неделчев не отговарят на истината и за други литературни награди, в които явно не са награждавани фаворитите на литературно-политическия хамелеон, който, членувайки в една партия с Елка Константинова – министър на културата в правителството на Филип Димитров, участва в демонтажа – съсипване и охулване на постижения на българската култура, създавани повече от половин век.

Обикновено в СБП отминават със снизхождение нападките и боричкането за слава на литератори от Сдружението, но наглостта и завистта на неговия председател в публикацията му в портала „Култура“ е плод на безсилие и невъзможност да дирижира литературния живот.

Всъщност, обвиняващият в монополизъм Неделчев се опитва не за първи път да изтъкне, че освен него и групичка литератори, които му се възхищават, друг не може да преценява кой творец заслужава награда и кой не. Сред колегите си в Сдружение на български писатели той си е извоювал славата на недиалогичен и егоцентричен идеолог на най-новата ни литература. Наглостта на хамелеона стига дотам, че той истерично и високомерно настоява пред общински ръководства, културни институции и други организатори на литературни събития, чествания и награди да работят само с него и приближените му. НО БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НИКОГА НЕ Е БИЛА И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОНОПОЛ НА НИКОГО.

Comments

comments