Едмонд Демирджиян е художник и музикант, останал като ярка част от културната ни история със своите позитивни послания, предавани в картини и музикални композиции. Той постига ясно разпознаваем собствен пластичен език, а фантастично цветната атмосфера на творбите му, са оригинален принос към художественото наследство. Изложбата в галерия “Дебют” е специално подбрана за пространството на НУИИ „Илия Петров” и показва различни етапи от развитието на автора. Тя няма амбицията да проследи в детайли пътя на художника, а по-скоро да покаже динамичния ритъм на непрекъснатото търсене на собствен език и глас в изкуството.

 

През целия си живот Едмонд Демирджиян се интересува от музика и свири на ударни инструменти. Дисциплината при овладяването на този сложен инструмент, координацията, чувството за ритъм, сложността на изказа, контрастите между различните по звучене елементи – всичко това е напълно приложимо и към заниманията му като художник. Постоянството в работата, изучаването на световното изкуство като теория и практика, страстта и дори съмненията, са постоянните спътници в неговия живот.

Изложбата показва подготвителни рисунки и завършени произведения от различни периоди от живота му. Те открехват вратата към неговия свят и творческо всекидневие, изпълнени с работа, анализи, музика и любов.

 

Изложбата слага началото на реализацията на проекта „Европа през младите в изкуството” на фондация „Въпреки” по Програма „Европа” 2018 на Столична община. Изложбата е събрана и представена от Мария Василева.  Заедно с големия български музикант Христо Йоцов, барабанист и композитор, те ще разкажат пред учениците за забележителния ни художник, а и за ударните инструменти като многообразие и възможности. Проектът е в памет на проф. Добри Палиев, създател на българската перкусионна школа, призната в Европа и света, по случай неговата 90 годишнина.

Едмонд Демирджиян (1951-2009) завършва Художествена гимназия в София през 1971 г. и специалност Стенопис в Художествената академия в София през 1978 г. От тогава участва активно в художествения живот у нас и в чужбина. Организира множество самостоятелни изложби. Работи в областта на рисунката, колажа, живописта и графиката. През 1994 получава зелена карта за постоянно пребиваване в САЩ по закона за “изключителни заслуги в областта на изкуството”. До 1998 разделя времето си между България и САЩ. През 1995 получава престижна стипендия за живопис на американската фондация “Полък-Краснер”. През 2006 е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата „Непоказвано от Едмонд“, галерия на ул.“Шипка“6, София. Творчеството му се разделя на няколко периода: 1978-1983 – създава фигурални композиции, интериори и натюрморти в конструктивистичен маниер; 1983-1987 – рисува предимно гротескни фигурални композиции с темпера в експресионистичен стил; след 1987 развива творчеството си по посока на абстрактния експресионизъм.

Comments

comments