Това лято Бийонсе и Джей Зи провокираха всички нас с музикално видео, заснето из залите на Лувъра с някои от най-драматичните произведения от историята на изкуството през последните три хилядолетия.

Бийонсе и Джей Зи, Лъвър, Паржи, източник: Beyonce Tumblr

Двойката е известна със своите колекционерски наклонности, но нека сме на ясно, че те не са първите, които взаимстват от визуалното изкуство. Преплитането между него и музиката се случва от години. То служи за вдъхновение не една или две песни и то от различни музикални жанрове. От класика до метъл, от опера до блус – нека да направим музикална разходка сред десетте от най-емблематичните сред тях!

Нат Кингт Коул, „Мона Лиза”, 1950г.

„Мона Лиза“, Леонардо да Винчи, 1503г., масло на дърво, Лувър, Париж

„Усмихваш се, за да изкушиш любовник, Мона Лиза? Или това е твоят начин да скриеш разбито сърце?

Разтапящият ни глас на Нат Кинг Коул възпява мистериозната красота на Мона Лиза. Тази нежна пиано балада, на чийто фон звучи кадифения тембър на джаз музиканта е начело на музикалните класации през 50-те.

Дейвид Бауи, „Анди Уърхол“, 1971г.

Анди Уърхол, без заглавие от цикъла с Мерилин Монро, MOMA, New York Museum of Art

Енигматичният Бауи посвещава песента на простиращата се в коя ли не сфера на изкуството продуктивна кариера на поп-арт иконата. Но слуховете из арт кръговете в Ню Йорк говорят, че Анди не е харесвал песента. Когато Бауи я свири за първи път пред него, изпълнението е последвано от смущаваща тишина, след която Уърхол казва само: „Харесвам обувките ти.“ 

Би ли могъл някой от двамата да предположи, че 25 години по-късно Дейвид Бауи ще се превъплъти в Анди Уърхол за лентата на Джулиан Шнабел, посветена на художника Жан – Мишел Баския. 

Дон Маклийн. „Винсент“, 1971г.

„Звездна е нощта“, Винсент Ван Гог, 1889г., масло, MOMA, New York

„Ти живота си отне, като други преди теб. Трябваше да те предупредя,  Винсент, че този свят не бе определен за някой тъй прекрасен като теб.“

И друг музикант през същата година се вдъхноява от художник. Певецът и композитор Дон Маклийн отдава почитта си към Винсент Ван Гог в своя балада. Текстът прави препратка към към сините и тъмни тонове в картината „Нежна е нощта“ изрисувани в контраст със блестящите и ярки звезди в небето. 

Ван Гог вдъхноява и класическите композитори. Анри Дюмон работа за оркестър „Ритъм, пространство, движение“ е референция към същата тази звездна нощ, а финландският композитор Раутаваара пише опера и симфония, посветени на драматичния живот на твореца.

Оторино Респиги, „Ботичели триптих“, 1927г.

„Примавера“, Ботичели, 1482г., темпера, галерия „Уфици“, Флоренция

Симфонията е вдъхновена от трите картини на Сандро Ботичели „Пролет“, „Раждането на Венера“ и „Поклонението на влъхвите“. Една от неговите най-гениални творби – „Примавера“(„Пролет“) е ранна Ренесансова творба, изобразяваща митологични фигури като Венера, Меркурий, Купидон и се възприема за една от най-популярните и полемични картини в света. 

Браян и Майкъл, „Мачталските хора и мачталските котки и кучета“, 1978г.

Л. С. Лоури, „Езерото“, 1950г., масло, галерия „Tate“, Лондон

„Сигурен съм, някога е вървял по нашата улица, защото е нарисувал деца, нямащи нищо на краката си.“

Песента става номер в британските музикални класации и се върти непрекъснато в продължение на 19 седмици за ужас на модерните млади фенове на попа. Те потръпваха под звуците на сантименталния припев, изпълнен от детския хор на училището „Св. Уинфред“. Песента е посветена на художника Лорънс Стивън Лоури, починал две години преди това. Бритнаският художник е известен с сюжетите си, които запечтват атмосферата на родния му Ланкашър.

Coldplay, „Viva la vida“, 2008г.

портрет на Фрида Кало от Гилермо Кало, 1932г., източник: wikipedia commons

Британската рок банда Coldplay се заиграва с препратките към света на изкуството в едноименния си албум от същата година. Твърдят, че са вдъхновени от последната рисунка на Фрида Кало. Фронменът на на групата Крис Мартин заявява пред списание „Ролинг Стоун“, че водещата идея, която седи зад албума е силата на Фрида Кало да се изправи пред трудностите, без да спира да празнува щастието на живота:

„Тя, разбира се, преминава през много болка, а след това рисува в къщата голямс картина, озаглавена „Viva la vida“. Тази твърдост ужасно много ми допадна.“

Текстът на песента съдържа в себе си исторически и християнски препратки, въпреки че бандата не разкрива откъде черпят вдъхновоението си за тях. Заемките от художниците продължават – обложката на албума и клипът към песента са препратка към работата на Йожен Дьолакроа. 

„Похожденията на безпътника“, опера в три действия на Игор Стравински, 1951

„Похожденията на безпътника“, 1735г., Уилям Хогарт, галерия „Tate“ Лондон

„Похоцденията на безпътника“ е наративна поредица от картини на художника Уилям Хогарт. Тя разказва историята на Том Ракуел, млад мъж, който наследява огромното богатство на своя баща, но го разпилява по пиене, хазарт и жени. Животът му пропада и в крайна сметка той е затворен като луд в бившата болница в Бетлем. Стравински вижда тези картини през 1947г. в Чикаго и решава да направи по техния сюжет опрера, за която работи заедно с Калман и Одън.

„Морето“(‘La mer’). Клод Дебюси, 1905г.

„Голямата вълна край Канагава“, Кацушика Хокусай, 1830г., Art institu of Chicago

Емблематичната симфония на френския композитор е вдъхновена от не по-малко гениалната картина „Голямата вълна край Канагава“ на японски художник Кацушика Хокусай. Тя е може би едно от най-добре познатите японски визуални творби, застъпена в реклами, комерсиални продукти, използвани като прототип за корици на книги, за плакати и в този случай – вдъхновила симфония. Тя изобразява пейзаж около планината Фиджи, запечатал мощта на океанската сила. Дебюси пресъздава чрез звуци тази природна стихия. Като майстор на импресионизма той запечатва красотата на водното движение, под чието очарование се намира още от детска възраст. Докато пише своите „симфонични скици“, той се намира далеч от вода и черпи вдъхновение от произведения на изкуството и литературата.

„Островът на мъртвите“, Сергей Рахманинов, 1908г.

„Островът на мъртвите“, Арнлод Бьоклин, 1886г., масло, 
Museum der Bildenden Kunste, Leipzig

След като разглежда негови картини на Арнолд Бьоклин през 1907г., Рахманинов е силно повлиян и създава своето блестящо и мрачно симфонично произведение „Островът на мъртвите“. Бьоклин всъщност рисува цяла поредица от подобни образи, но всички те показват сходна сцена – изоставен остров с горичка от кипарисови дървета и малка лодка, носеща ковчег и бяла фигура върху нея. Картината оказва влияние и върху други художници като Салвадор Дали, към нея се прави препратка и във филма „Кинг Конг“ от 1933г.

Стивън Зондхайм, „Неделя в парка с Джордж“, 1984г.

„Неделен следобед на остров Гран Жат“, Жорж Сьора, 1884г., 
 Art Institute of Chicago

Сюра рисува своя неделен следобед през 1884г. и творбата му е прекрасен пример за техниката поантализъм, развита от неоимпресионистите. Тя се гради върху рисуване с малки точки, като цветовете не се смесват предварително, а се полагат едни до други и по този начин за зрителя се създава усещането за преливане, гледайки картината отдалеч. Сюжетът представялва спокойна, пасторална сцена край брега на река Сена, където почива в свободния си ден буржоазната класа. Стотина години по-късно тя вдъхновява Зондхайм за едноименния мюзикъл, носител на няколко награди, разказващ за живота на френския художник. 

Това е моят списък. Може да сте съгласни с някои от изборите, с други – не чак толкова. Оставете вашите коментари – харесват ли ви предложенията или не, за кои други музикални произвдения, повлияние от визуалното изкуство се сещате. Ето и идея за друга класация – картини, вдъхновени от музика! Очакваме вашите предложения!

Comments

comments