Наблюденията върху човешките взаимоотношения, често показват, че понастоящем желанието за млад, привлекателен партньор на противоположния пол е по-разпространено при мъжете, отколкото при жените. При нежния пол, пък е по-разпоространена склонността да дават приоритет на парите и статута, пред младостта и красотата. Защо?

Много еволюционни психолози поставят тази тенденция до силата на вродените биологични дискове. Техният аргумент е, че жените имат първостепенно желание да се придържат към богатите мъже, за да се осигурят по време на дълъг период на бременност и отглеждане на деца. Мъжете, междувременно, са най-вече загрижени за плодородието на жената, за което красотата и младостта служат като полезни знаци.

В далечното минало това поведение беше адаптивно и така еволюцията бе избрана и кодирана в гените ни завинаги. Разбира се, ритуалите на „модерното чифтосване“ изглеждат много различни от тези на нашите предци. „Въпреки това, същите сексуални стратегии, използвани от нашите предци, днес действат с необуздана сила„, казва психологът Дейвид Бюс в книгата „The Evolution of Desire“ (2003). „Нашата еволюираща психология на привличане между мъде и жени, в края на краищата се развива в съвременния свят, защото тя е единствената психика на взаимодействие, която ние, смъртните, притежаваме.“

Предпочитанията на мъжете и жените за половинки изглеждат все по-сходни.

Тенденцията е пряко свързана с нарастващото равенство между половете, тъй като жените получават по-голям достъп до ресурси и възможности в бизнеса, политиката и образованието. При по-неравнопоставените нации, като Турция, жените оценяват потенциала за печалба на партньорите, колкото икато той е два пъти по-важен в сравнение с жените в най-равнопоставените нации, като Финландия.

Разбира се, сексизмът варира в рамките на всяко общество и цялостното ниво на равнопоставеност между половете в дадена страна не означава задължително преход към равнопоставеност между половете сред отделните индивиди. Но ако предпочитанията за половинка са биологично предопределени, индивидуалният сексизъм не би трябвало да има въздействие.

Изследвания, проведени в девет страни обаче, доказват обратното.

Колкото по-различно е половото неравноправие, толкова повече се предпочитат качествата на жените като младостта и привлекателността; и колкото по- голяма неравнопоставеност има между половете, жените все повече предпочитат качествата на мъжете, като пари и статут.

За да бъдем справедливи, еволюционните психолози признават, че културните фактори и местните обичаи могат да засегнат това как хората избират своите партньори. Равенството между половете обаче не се счита за един от тези фактори, тъй като дори и в сравнително равнопоставените  общества, разликата между предпочитанията на мъжете и жените намалява, а не се елиминира.

Какво би станало, ако едно общество наистина постигне перфектно равенство между половете?

Дали жените и мъжете ще имат по същество еднакви предпочитания за партньори? Моето убеждение е, че изборът на жените и мъжете никога не може да се сравни напълно. Основната разлика вероятно ще се сведе до изискванията за кърмене след раждането на дете – дейност, която е енергийно интензивна, отнема много време и е трудно да се интегрира с платена работа. Това означава, че жените ще се опитат да заменят тази очаквана загуба на доходи, като изберат съпрузи, които имат добри перспективи за доходи. Това решение няма да има нищо общо с някакво първобитно желание за велик мъжки защитник. То ще се ръководи от рационални изчисления за бъдещите нужди. Освен това, прогресивната социална политика, промените в работното място и по-голямото участие на бащите в грижите за децата биха могли да намалят този натиск, който компрометира кариерата.

 

 

Comments

comments