И накрая, една страна, която се присъедини към ЕС без установена върховенство на закона, пое ротационното председателство на Съвета на ЕС, като даде приоритет на интеграцията на страните от Западните Балкани. Това пише Аделина Марини в статия за Balkaninside.

България заедно с Румъния се присъедини към ЕС през 2007 г. под специален мониторингов механизъм, въпреки че  политическите елити продължиха да саботират създаването на върховенство на закона и демокрацията, се казва в статията.

По ирония на съдбата, по време на шестмесечното ротационно председателство, което започна миналата четвъртък, страната ни ще трябва да работи точно за защитата на върховенството на закона, която е атакувана в Полша – роля, която поставя правителството на Бойко Борисов в неудобно позиция.

Въпреки че принципът на правовата държава е споменат като основополагащ принцип на ЕС в неговия договор, темата не е била наистина в дневния ред доскоро. Изключения бяха направени чисто формално за страните кандидатки и за оценка на „напредъка“ на България и Румъния в понякога силно политизираните доклади на Комисията, които вече не се представят дори на официални пресконференции, а в затворени „технически брифинги“ за кореспондентите от Брюксел.

Смята се, че върховенството на закона и демокрацията са дадени и че страни като България са изключение. Въпреки това, с нарастването на така наречените нелиберални режими в Централна Европа и с избирането на Емануел Макрон за президент на Франция, върховенството на закона се превърна внезапно в приоритет за ЕС.

Буквално дни преди България да поеме председателството от Естония, Комисията направи прецедент, като предложи активирането на член 7 от Договора за ЕС за Полша, като се позова на системните му нарушения на върховенството на закона.  Потенциалното използване на закона показва, че нелибералната вълна все повече се възприема като реална заплаха за демократичните основи на ЕС.

България трябва да работи по този случай по време на председателството. Не е изненадващо, че министър-председателят Борисов заяви, че ще направи всичко възможно, за да избегне поставянето на проблемите с Полша в дневния ред на ЕС през следващите шест месеца.

Но ЕС вече не може да чака. Тъй като България е държава с нарушена система на върховенство на закона, тя все още не е част от Шенгенското пространство и това може да е и пречка за присъединяването й към еврозоната.

Понастоящем Шенгенската реформа и задълбочаването на интеграцията на еврозоната са централни теми за ЕС. По отношение на няколко противоречиви законодателни предложения, България ще трябва да търси компромис, без да има правомощия по тях.

Липсата на постижения, с които може да се похвали, особено след успешното и вдъхновяващо лидерство на Естония, накара българското правителство да инвестира всичките си усилия в публичното виждане на председателството, като едва успя да наблегне на темите, които ще бъдат включени в европейската програма.

Освен това страната не е разяснила как възнамерява да се справи с най-голямото предизвикателство, пред което е изправен ЕС, като запази единството си, въпреки че точно това е мотото на нейното председателство: „United We Stand Strong“.

Напротив, България се представя и пропагандира като държава, която черпи вдъхновение от най-древните ритуали и традиции. Опитвайки се твърде много, за да покажем колко уникална е българската култура, като контрапункт на провала на европеизацията, вече е довела до първите противоречия.

Промоционалният видеоклип на президентството предизвика вълна от възмущение в ЕС, като един френски евродепутат настояваше той да бъде свален, тъй като несъзнателно насърчава сексуалния тормоз в момент, когато се разиграва токсичен дебат в ратифицирането от страна на България, Истанбулската конвенция за борба с насилието срещу Дами.

Във видеоклипа се казва, че понякога в България – представена като младо момиче – „не“ означава „да“. Това, което се има предвид е, че българите поклащат глава, когато искат да кажат „да“, докато европейците правят същото, за да кажат „не“. Видеото обаче не успя да предаде тази специфичност и създаде погрешно впечатление в очите на чужденците.

В духа на традициите на комунистическата диктатура междувременно правителството е заело преди всичко оформянето на основната сграда на президентството – Националния дворец на културата, което е пренебрегвано от години и има неясен статут на собственост. За целите на президентството тя завладява разпадащ се паметник от комунистическия период от парка на седалището на председателството, предизвиквайки ожесточени обществени дебати.

Този ход изтъква дълбоките разделения в българското общество, което след 11 години членство в ЕС е по-безцелно от всякога и се променя между евроскептицизма на централноевропейските държави, руската алтернатива и проевронизма. Ремонтите и разкрасяването миналата година бяха единствените теми в подготовката за председателството, като скандали често бяха причинени от лошо занаятчийство и подозрение за корупция.

Първите дни на председателството се изразходват за взаимно запознаване. Брюкселските кореспонденти просто разбират кой и какво е България,  скитат се за бурната смесена история на прехода си и стигат до същото заключение – че това е най-бедната и най-корумпирана държава-членка на ЕС, управлявана от бивш бодигард на бившия комунистически диктатор, се казва още в статията.

Българите също така са запознати с ЕС. Но докато са добре запознати с председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, президентът на Европейския съвет Доналд Туск се превърна в истинско откритие за българската общественост. Той спечели сърцето им, като изнесе кратка реч на български език, в която създаде смес, която удовлетворява националното самочувствие,  имиджа на България като лоши момчета в ЕС, които събраха една от класиците на българската литература Иван Вазов , телевизионния сериал „Игра на тронове“, воините на Спартак и футболната легенда Христо Стоичков.

Тази странна мисия успя да обедини правителството и критиците, което беше постижение, въпреки че предизвика критика от кореспондентите от Брюксел.

По този начин, обвинявани в европейско самочувствие, българите все още трябва да научат за проблемите, пред които е изправен ЕС, и които ще се отклонят от тях.

На тях им е напомнено, че като велики воини, които никога не са загубили знаме в битка, сега губят борбата срещу корупцията и организираната престъпност и борбата за създаване на независима съдебна система и институции, за да се подобри значително стандарта на живот и, не на последно място, за признаването на европейските ценности.

Освен трудната работа по изграждането на банковия съюз и Шенгенската реформа, българската общественост ще трябва да поглъща странни съкращения и жаргон на ЕС, като EDIS, Dublinregulation, CAP, PESCO и други. Най-важният тест за председателството обаче ще бъдат преговорите за следващия многогодишен бюджет на ЕС. Това ще бъде трудно и болезнено преговаряне, след като Великобритания напусне и с нея напуснат и солидна сума пари.

Държава, която не е създала независима съдебна власт, няма ефективни органи за борба с корупцията и има неопределена връзка с Русиа, има амбицията да помогне на страните, страдащи от същите проблеми.

Точно на върха на преговорите за новата бюджетна рамка на Съюза, България ще обучи вниманието на най-бедните съседи на ЕС, като се очаква те да продължат да получават достатъчно финансово внимание.

Друг проблем е, че България е била пасивна през последните две десетилетия по отношение на Западните Балкани и сега трудно се опитва да се ориентира към множество проблеми в региона. Поради това се фокусира предимно върху инфраструктурната и търговска свързаност на полуострова.

Премиерът Борисов стъпва като слон в китайски магазин, като видимо облагодетелства Сърбия,  демонстрира топла връзка с президента Александър Вучич, с когото много си приличат по отношение на управленския стил. Той също така взе страна в граничния спор между Хърватия и Словения, обещавайки да поиска от хърватския премиер Андрей Пленкович да покаже политическа воля на предстоящата им среща, без да се ангажира да направи същото със словенския премиер.

Следващите шест месеца ще бъдат период на реализация както за ЕС, така и за страните от Западните Балкани. Всеки ще разбере, че интеграцията е сложен, дълъг и все по-обратим процес, който носи и силна геополитическа такса.

Това всъщност е добро. Без илюзии може да започне работа по най-важното. В края на краищата ЕС е процес на изграждане, като се учи от грешки. Българското председателство може да служи като общ знаменател между ЕС и Западните Балкани.

Comments

comments