Атанас ЗВЕЗДИНОВ

Това, което ще остави траен спомен за 105-годишнината на Съюза на българските писатели, отпразнувана в края на миналата година, са двете антологии- поезия и проза, които издателство „Български писател“ издаде в чест на юбилея. Тържеството в НДК отшумя, запомниха се забележителните думи на президента Румен Радев, думи на благодарност и доверие към делото на българските писатели, но останаха и две великолепни книги, които да напомнят за това събитие. Антология-поезия, озаглавена „ПЕЕЩО ДЪРВО“ и Антология-проза, озаглавена „ИДЕ ЛИ?“

„Трудно е да се даде определение за нещо, което лети, а не отлита и което съчетава звукописи с необяснима и многолика образност. Труден е всеки опит да се определи нещо така безпределно и толкова неопределимо. В този смисъл словото на българските писатели е невъзможно да бъде побрано в един или в няколко тома само, ала и така съкратено, то звучи като небесна симфония“ пише в предговора си образно и точно председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.

А аз бих добавил, че това единно дело представлява отливката на българския дух – неръкотворна и нетленна. Защото времето само я патинира и извисява. Тя е необяснима, но съзвучна, защото центростремителните й сили са съвкупност от тези на нейните автори, а те са истините за смисъла на българското битие. Всеки по своему ги е търсил и отразил, както честно ги е усетил. Когато в съзвучието от творчески съдби усетиш внушението за общност, това вече създава образа на националния ни характер. А той е най-сигурната спойка за неразрушимостта н духа. Другата спойка е творческият и граждански пример на предходните, който неусетно, но трайно е формирал следващите творчески характери. И тази приемственост е пример за единството на сътвореното и посока за сътворяваното след нас. Приемствеността- ето едно от достоинствата на тези антологии.

Подчинени на този съзнаван, или несъзнаван отечествен тласък, българските писатели от всички поколения са се опитали да го опишат и съхранят като енергия.

Тази отливка от вдъхновени слова остава, за да внушава художествено истината, че нищо не е забравено и никой не е забравен. Че достигнатото духовно просветление се просмуква в творческото съзнание на поколенията. Именно затова тук е дадена дума на всеки изявен и честен творец, независимо от възгледи и убеждения, от пристрастия и принадлежност. На всеки, успял да извиси своя дух до творческо прозрение. Чувството на съхранение на постигнатото в литературата ни и на отговорност за него е в основата на това съставителство. Убеждението, че литературата ни е единна и неделима в своя духовен принос. Затова обективността е другото качество на изданията.

С това съзнание и отговорност съставителите на двете антологии подбраха най-значимото и трайното, което представлява българската ни литература до днес. Мога да потвърдя това като член на редакционната колегия на двете книги и един от редакторите на Антология-поезия. Другият редактор на тази антология е Петър Андасаров, а на Антология-проза редактори са Анжела Димчева и Благовеста Касабова. Отговорен редактор на двутомника, реализирал всичките усилия, е Боян Ангелов.

Спазвайки принципите и правилата за съставяне на антологии, създателите на тези се обединиха и около убеждението, че трябва да бъдат представени и писателите, които по една или друга причина във времената до сега са били премълчавани и ощетявани. Така че да се получи реална картина на общия литературен принос. Може да има и пропуски, както с случва във всяка антология, но това е било случайно.

Антологиите бяха замислени и осъществени така, че читателят, който няма никаква представа за българската литература, да я придобие, а този читател който я познава и се интересува от развитието й, да остане удовлетворен от пълноценното й представяне.

„ПЕЕЩО ДЪРВО“ е образ от чудесното стихотворение на Невена Стефанова. Избрахме го, защото сякаш олицетворява същността на българската поезия: удряна от не един гръм, но раззеленявала се винаги след това, подхранвала младите фиданки и просъществувала в своята многозвучна песен. Това се доказва от творбите на над 500 поети. От Ботев до нашите дни. Разнотемно, разнопосочно, без никакви ограничения. Според личния избор и възможности. В тази „небесна симфония“ се преплитат и темите за обичта и любовта, във всичките им измерения, и тази за родината и за дълга, за неописуемата ни природа, за историческите превратности и наученото и ненаученото от тях. И за всичко, което е вълнувало и вълнува човека, намерил или не намерил своите отговори за него. Естествено, времето налага своето светоусещане. То е твърде различно преди два века в сравнение с днешното. Но тъкмо затова е и ситото на времето. За да съхрани за посев само най-едрите зърна. Ясно е, че не е необходимо да споменаваме и акцентираме на произведения и автори. Нито пък – да правим художествен анализ. Нека оставим това на читателите. Важното е да сме убедени, че честно и добросъвестно сме свършили работата си, за да им поднесем най-доброто…Имена, имена, имена…Ярки, познати, обичани, следвани…

Така е и във втория том, озаглавен „ИДЕ ЛИ?. Всичко, казано до тук се отнася и за него. Това заглавие, взето от един от най-хубавите разкази на Иван Вазов, с който започва вторият том, който разказ съдържа драматизма на българската съдба и неизтощимата, неумираща надежда, сякаш символизира тази устойчивост, която ни е съхранила като народ. И в чиято защита са поместените белетристични творби. Това заглавие е и знак на признателност към нашият пръв почетен председател, защото ние сме неговият, „Вазовият съюз“. Над 200 автори защитават с произведенията си белетристичният талант.

Ще ни се да вярваме, че този подбор и в двата тома доказва още нещо: че българският писател винаги е стоял зад думите си и ги е защитил, с каквото трябва.

Този двутомник сякаш ни кара да се замислим какво е преходното историческо време. Колко кратко е то. И колко бързо и отговорно сме длъжни да го изпълним със съдържание. Защото и нашето време не е само наше, а и на идващите след нас. Това го доказват повече от 700 единни български писатели. И то е не само естетическа, но и историческа и нравствена равносметка.

Comments

comments