Вероятно ви се е случвало поне веднъж, наблюдавайки съвсем обикновени неща в ежедневието, да разпознаете в тях човешки лица.

Този забавен феномен си има име – парейдолия. Това е психично явление, породено от неясно, неопределено и лошо разпознаване на обект (предимно образ). При изменения на мозъчния център, който управлява тази дейност, способността за различаване на лица се нарушава. Тази способност е била важна при развитието и социализацията на човешкия вид.

Парейдолията е признак за развито въображение, а понякога и за начален стадий на остра психоза.

Според съвременните скептици това явление обяснява много от религиозните привидения на светци, например образите на Дева Мария, видени върху жилищни сгради.

Проекта предлага визуално изследване на идеята за цикличността на времето, чрез запечатване на образ в движение. В случая това са портрети на хора, които Богдан избира да привижда през призмата на непрестанно художествено цитиране в театрални образи.

Изложбата Парейдолия събира моделите, които влизат в квази роли, придаващи нови ракурси към художествената сегашност. А интегрираното сценично движение, в композиционното пространство на портретите, ги трансформира в симултанен пърформанс от постдраматично естество.

Жил Дельоз определя „образът–движение“ като същностно свързан с една индиректна репрезентация на времето – представя времето без да ни представя негов конкретен образ, т.е. не ни представя образ–време. Възприет посредством определението на Дельоз, проектът позволява експериментиране с представата за „Изложбата–сцена“ с фиксиран „актьорски състав“, репетиращ в различни времена и пространства. В резултат са мултиплицирани образи-парейдолии от различни по credo художествени практики – всяка със свой времеви оттенък, във вярна спрямо съвремието истинност.

Портретите в постановка (поставени портрети) разкриват сложни и многообразни свързаности и зависимости, наситено разтворени между: фотография и живопис и фотография и театър, и утаени като живопис и театър.  Парадокса от загуба на времевата рамка (без начало, среда и край), и подмяната ѝ с „времеви бъг“, разколебава темпоралното единството, и провокира преживяване на времето различно от обичайното. Според Барт „времето кристализира и трансформира възприятието, като превръща  забавеното движение в една „форма на времето“. Изглежда сякаш визуалният обект на сцената съхранява в себе си времето. Потокът на времето се превръща в „продължаващо настояще“. Настояще способно да въвлече зрителя в портретната драматургия, поставяйки го в артистична безтегловност, както и да задвижи поток от субективни реминисценции. Режисурата на „Поставените портрети“ напомня за ефекта на стояща вълна в стационарна среда. Движението на формата (в случая образ) се „разплисква“ в периферията на картинната плоскост, а възвратната вълна  интерферира с породилата я, за да гастролира в постоянния пърформанс на образа… И то в  свят със стремеж да трансформира дори образа за себе си в парейдолия…

Богдан Александров

… Чрез изследване на граничните възможности на живописта и фотографията Богдан Александров създава ново единство на образа. Фотографията и електронните медии въздействат върху традиционната представа за живопис и създават метаобраз, който открива възможности за интерпретация на миналото и същевременно носи усещане за актуалност на намеренията на своя автор.

Свилен Стефанов

… образът е уловен чрез движението като разгръщане във времето. И в този план точно отговаря или дори надхвърля представата на Пикасо за живописта като захващане на изплъзавщото се скорострелно движение във времето. Нагледна демонстрация на отмяната на физическото разбиране за отчитането на времето като движение  по преместване от  точка А до Б в триизмерното пространство, тъй като движение(я)то(а) се извършва(т) само в двудименционалния образ и точно това движение на, и вътре в образа позволява да се разчлени движението му на застопорени кадри в холичното образно време. Но тъй като трифазовото време (минало-настояще-бъдеще – ето, че се включва и времето като четвърто измерение) и движение са впримчени в еднофазовия образ, образуващ времеви-пространствен континиум  в единното траене на образа.

Вяра Попова

Представянето на изложбата ще се състои на 29 март от 19: 00 часа в One Monev gallery.

Богдан Александров (роден 1960 г.) е едно от важните имена за съвременното българско изкуство. Реализирал е многобройни самостоятелни изложби в България и по света. Сред международните му участия трябва да се споменат редица престижни арт форуми и изложби, сред които: 2017 – /„Съвременно изкуство от България – 10 години по-късно”/, Ниш, Сърбия, куратор: Десислава Монева; 2016 – /“Premio Arte Roma”/, Музей на Домициан, площад Навона, Рим; изложба-конкурс за Награда на Рим, куратор: Amadeo Dimitri; 2015 – /“Art Now, London Art Fair”/, OXO Tower, London,“Contemporary Artists from Bulgaria Imago Mundi – Luciano Benetton Collection”, Save the Dreams”, Foundation Giorgio Cini, Venice, Italy; curator: Claudio Scorreti /„Образ и Подобие”/, Национална художествена галерия „Двореца”, София; куратор: Надя Тимева; 2014 – /“Project Berlin 2014”/, групова изложба-конкурс в рамките на Berlin Art Week; /“Expo for contemporary art”/, 8-12 май, Хонгджу, Китай, „Иконичен анализ от България”, групова изложба, куратори: Свилен Стефанов и Десислава Монева и др.

Comments

comments