Тази година поетите от Съюза на българските писатели представиха поредната антология с родна поезия.  Те периодично издават тематични сборници, най-вече по случай юбилеи, а сега дойде и редът на „Поети 2016“.

Председателят на СБП Боян Ангелов споделя, че въпреки пречките и факта, че събирането на средства за издаване на такива книги е трудна задача, това е най-пълната антология от всички досега. Сборникът представя творби на повече от 200 български автори, показвайки ни едни от най-добрите им произведения. Съставилите сборника са поетите Георги Ангелов и Ели Видева, полагали месеци наред труд, за да съберат и съединят парчетата поезия. 

Книгата ни сблъсква с много различни стихотворения посветени на настоящи и минали любови, на братовчеди, на Ботев, на Пaнайот Волов, на нощта, на България. Разбира се  и на морето, защото какво е една стихосбирка без римираните редове, посветени на любимата ни синя локва. Тук се откроява Манол Манолов със стихотворението си за Бургас и „лятото – препълнено със страст“. Друго име, което не мога да си позволя да не спомена е Янислав Янков, с когото се срещам за първи път, но ми стана любимец. В творбата му „изхвърляне на думи“ се сипят истини в излишък, които той ни помага да преглътнем с „коняк и вино“.

Впечатление прави и Ангел Малинов още в началото на прелистването на книгата. Неговата творба „Моята тайна“ достойно може да застане до Славейковата „изворът на Белоногата“.

Други автори, които може да откриете вътре са Георги Константинов, Калин Донков, Маргарита Петкова, Петър Караангов, а най-младите представители на СБП са Елена Денева и Елица Мавродинова.

Янислав Янков – Изхвърляните думи

ТАКА  Е  КЪСНО  ДА  УДАВЯ

НЕБЕТО  СИ  С  КОНЯК  И  ВИНО.

КРАКА,  РЪЦЕ,  ГЛАВА  И  ВСИЧКО

ОТ  МНОГО  ПЪТ  Е  ИЗХАБЕНО.

ЗАХВЪРЛЕН  ДО  САМОТЕН  ЪГЪЛ

НА  ТЪМНИЯ  ГАРАЖ  –  ЖИВОТА

СЕ  МЪЧА  С  ФАРОВЕ  ДА  ХВАНА

МИРАЖИТЕ  СИ  ЗАД  СТЕНИТЕ.

НО  ФАРОВЕТЕ  МИ  СА  СЛЕПИ.

ПЕПРОБИВАЕМ  СКЛОН  Е  МРАКЪТ.

ЗАМРЪЗНАЛИ  СА  БУТАЛАТА,

РЪЖДА  ДЪЛБОКА  ГИ  ПРОЯЖДА.

ОТ  ПРАЗНИТЕ  КУПЕТА  САМО

СЕ  ПЛЕЗЯТ  ИЗБЕЛЕЛИ  СНИМКИ,

КЪДЕТО  БОЛНИТЕ  СТАРИЦИ

ИГРАЯТ  С  КУКЛИ  И  МЪНИСТА.

КАКВА  ТЪГА  ЗА  СВЯТ  ОТМИНАЛ,

ЗА  ШАПКИ  СЪС  ЦВЕТЯ  И  ПТИЦИ,

С  БАСТУНИ  ОТ  ДЪРВО  ЗА  ФЛЕЙТИ

И  ЗА  ИНТИМНИ  ЧЕКМЕДЖЕТА!

МОМИЧЕТО  С  АКОРДЕОНА

Е  МАЙКА  МИ…  НО  МЕН  МЕ  НЯМА.

ЩЕ  ТРЯБВАТ  СЕДЕМ  КАЛЕНДАРА

ДА  ЩРАКНАТ  СНИМКА  С  МЕН  И  МАМА.

НО  ДУМАТА  ЗА  ДРУГО  БЕШЕ  –

ЗА  ВИНОТО  И  ЗА  ТЪГАТА,

ЗА  СТАРИТЕ  КОЛИ  В  ГАРАЖА

И  ЗА  ИЗХВЪРЛЕНИТЕ  ДУМИ.

Comments

comments