Николай Тодоров 30.12.1931 г.-02.2018 г.

Николай Тодоров е роден в с. Черганово, Старозагорско. Завършва средното си образование в Казанлък, а висше – българска литература, в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи последователно като кореспондент, репортер и завеждащ отдел във вестниците „Искра“ (Казанлък), „Труд“, „Литературен фронт“ и „Дума“, зам.-главен редактор на вестник „Земя“ и главен редактор на в. „Поглед“. Съветник по културните въпроси в МС.
Удостояван е със званието Заслужил деятел на културата, член на СБП и СБЖ. Първият му разказ е отпечатан през 1950 г. във в. „Искра“. Автор е на повече от 20 книги – белетристика и публицистика (с книгата „Гласове от далече“ през 2017 г. писателят отбеляза 85-та си годишнина), както и на сценарии за телевизионни филми за Канада, Мали, Гвинея, Буркина Фасо и др.

https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=34940

Толкова е приятно в днешното бездуховно време един журналист и писател да сбере приятели и познавачи на художественото слово с новата си книга. Това направи Николай Тодоров, а залата на читалище „Николай Хайтов“ се оказа невъзможна да побере дошлите на премиерата на книгата му „Гласове от далече“, в която прекрасните му разкази бяха подплатени от илюстрациите на големия майстор на четката Сули Сеферов.

С това събитие Николай Тодоров отбеляза 85-та си годишнина достойно – книгата е сигурно доказателство, че творческите му сили са в подем.

„Радостно и празнично ми е, като виждам в залата толкова известни писатели и журналисти, дошли да се срещнат с новата творба на такъв светъл човек, какъвто е Николай Тодоров – каза поетесата Надя Попова, която беше водеща на събитието. – Прекрасно е, че той продължава да пише и не губи дух, а също, че е съхранил у себе си морал и светлина.“  Тя не пропусна да сподели, че според нея едно от най-ценните на Николай Тодоров е, че той е чужд на гнева и изпитва безкрайна добрина към малкия човек.

В предговора на книгата журналистът и публицист Стоян Бойчев е написал, че „Да. „Гласове от  далече“, но звънки, чисти и ясни.“. „У Николай Тодоров има един характерен белег, негов си белег – непоклатимо, старателно изпипване на случката, на факта, на събитието – казва Бойчев. – Това той е наследил от вестника – за хубаво. Ала верен на своя белетристичен талант, той отива по-нататък – там, където думата натежава от чувства и мисъл. Четеш, нищо особено като че ли не се е случвало, а скърбиш, жалиш, плаче ти се, или гняв ненадейно те обземе, или си готов да се надигнеш, да се съпротивляваш… Всичко това го има в прозата на писателя, намерил точната, ярката, незаменимата дума.“

Рядко днес, а не само днес, но и назад във времето  сме били свидетели, че много от авторите не се подкрепят или са скъпи на комплименти и положителни оценки, но за колегите по писане на Николай Тодоров това чувство май не е познато. И тази вечер, а и на много други, на които съм присъствала по повод нова книга на автора, винаги съм била свидетел как в словото на всички, които говорят за творбите на писателя, злобните и неприятни „комплименти“  не съществуват. И това, според мен, е така, защото

разказите му са наистина един разрез на човешките съдби,

отношения и живота и съдбата, които си играят с неговите герои. Но представянето на тази негова юбилейна книга, ако мога така да я нарека, като че ли повече място беше отделено за човека и писателя Николай Тодоров.

Дори и известният критик Петко Тотев този път си позволи да преплете качествата на автора с житейски ситуации, на които е бил свидетел, и как всичко това е намерило място в разказите му. Той не пропусна да каже, че в „Гласове от далече“  има нови моменти в развитието на българския разказ и че прозата на Николай Тодоров е многопластова… Авторът е сред най-безкомпромисните анализатори на разрушителните стихии, заплашващи съществуването на България“ – е убеден Петко Тотев.

За журналиста Пенчо Черняев Тодоров е един от най-добрите съвременни белетристи, който не пише за извънземни, нито пък за подземни, а за реалния, живия живот. „Самото световъзприемане на Николай Тодоров се отличава с разбиране на човеците и съчувствие към тях, към болките и страданията им – твърди Пенчо Черняев. – Ето защо в книгите му така тясно се преплитат хуманното и социалното.“

Според колегата на Тодоров Атанас Тончев, с когото навремето са работили заедно във в. „Труд“, каквото и да пише той, неговото перо, винаги деликатно и ненатрапливо, е фокусирано в безпределната хуманност, доброта, човечност и чиста нравственост. Николай Тодоров е може би е сред малкото днешни писатели, ратуващ за толерантност и уважение към човека и неговия свят.

А че сетивата на писателя за неуловимите неща от живота не са притъпени, е съзрял журналистът и преводач Иван Василев. Той е убеден, че емоционалността му е все така непосредствена, а гражданската му чувствителност – по-изострена от всякога.

Много от приятелите на Николай Тодоров върнаха лентата на спомените назад в годините и си припомниха несамо негови книги, а и за съвместната им работа в различни издания.

А самият герой на вечерта сподели, че писателите са странно племе. Той не пропусна да благодари на своето семейство, което винаги го е подкрепяло през годините, както и на приятелите и колегите си.

Приятна изненада за него и за всички останали в залата беше изпълнението на малките музиканти от читалище „Николай Хайтов“. Бъдещите звезди на музикалната сцена изпълниха класически творби.

Големият артист Борис Луканов прочете разкази от новата книга „Гласове от далече“.

 

Comments

comments