Благовеста Касабова за книгата на Никола Филипов „Последни писма“

Биографията на твореца, казват, че се съдържа в неговите произведения. Те оформят, общо погледнато, авторската му визия. Проникването във вътрешния му „Аз“ е по-сложно, проявява се често чрез прочита на интимните и обществени взаимоотношения, приятелските споделяния, чувствителността към наболели проблеми – творчески, социални и нравствени. За съжалениеq днес – интимните споделяния „излитат“ невидимо в ефира, без да оставят следи като документ или фактология. Епистоларната форма на общуване изчезва, заменена от масово разпространените електронни средства. С изчезването Ј „веществени доказателства“- речено и сторено, начин на мислене, поведение и действие, липсват, а те са важни за цялостното портретуване на даден творец.
На тези мисли ме наведе сборника „Антон Страшимиров-последни писма“, в който авторът Никола Филипов е събрал, разчел и подредил непубликувани и неизвестни досега писма на големия наш белетрист и драматург Антон Страшимиров. Те са своеобразно свидетелство за една необикновена, сърдечна дружба между него и неизвестен млад автор от Ловеч. Появата им е несъмнен принос за обогатяването на българската литературна история и литературоведската наука.
Тридесет писма, писани в последните години от живота на Антон Страшимиров, до Иван Цанков, по професия икономист /счетоводител/, но по призвание безрезервно свързан с литературата – по-точно с драматургията и с културния живот на град Ловеч през първата половина на ХХ век. В студията си, поместена в началото на сборника, Никола Филипов подробно и аналитично запознава читателя с житейската и творческа съдба на скромния ловчански драматург и първопричината за топлата кореспонденция между двамата.

Независимо от насърчителните / и критични/ думи и напътствия на Антон Страшимиров за драмите на Иван Цанков – най-вече за „Бялата лилия“, той не успява да се наложи като талант, въпреки, че „Бялата лилия“ получава първа награда за „Нова драма“, присъдена му от дружество „Нова драма“ в София през 1932 година. По-късно драмата е отпечатана. Похвално е, че Никола Филипов с топлота и съпричастност говори за съдбовната преданост на Иван Цанков към литературата, преодолявайки непризнанието и на следващите му произведения, повечето драматургични.
В студията си за Иван Цанков, Никола Филипов като добросъвестен изследовател /той е и талантлив белетрист/ е подчертал неоспоримото значение на неизвестните писма за вникване в по-голяма дълбочина в същностната личност, нравствена и творческа, на големия Антон Страшимиров, на непримиримия гражданин и родолюбец, на несломимия му писателски дух в битките с издателства, редактори, преса, не толкова за собствените си публикации, колкото за изявите на младите талантливи пера. Битки, водени в тревожно за нацията време на войни / сам писателят участва в Балканската и Междусъюзническата война /, политическа нестабилност, социално напрежение и граждански размирици.
И още. В последните години от живота си, големият наш писател все по-трудно успява да реализира идеите си за нови периодични издания – властта не гледа с добро око на неспокойните и непокорни творчески личности. Спънките стават все по-невъзможни за преодоляване и това се отразява не само върху духа и здравето му, но и материално. Оредяват и прочутите му сказки пред любознателната публика от цялата страна.
Писмата на Страшимиров са своеобразно свидетелство за последните две години от живота му – периодът от 1936 до смъртта му през декември 1937 г. Време, през което често боледува, сблъсква се недоброжелателството на властниците, с неволи в личния му живот. Но, въпреки тегобите, той продължава да намира сили и време да общува със събратята си по перо, да участва в литературните процеси, да проявява грижовност към по-младите автори извън столицата.
Неизвестните писма на Антон Страшимиров съпричастяват читателя към една трогателна, чистосърдечна дружба между него -национално значимия творец – с младия и неизвестен автор Иван Цанков. Факт, непознат и непроучен досега, който внася нови щрихи към духовната щедрост на писателя и подчертава чувството му за приемственост между поколенията. И не на последно място, писмата са свидетелство за идейно-естетическите позиции и критерии на Големия творец, за състоянието и развитието на родната литература през 20-те и 30-те години на миналия век. За влиянието, което са му оказвали такива световни майстори като: Ибсен, Стриндберг, Метерлинк, Пшибишевски. Времето от първата поставена драма „Сватба в Болярово“ до последните му творчески изяви.

Делото, което Никола Филипов е сътворил с издаването на неизвестните писма на Антон Страшимиров, е голямо литературно и патриотично завоевание. То безспорно има приносно значение за обогатяването на родната ни история на литературата и за доизграждането на личностния портрет на значимия писател и драматург.

Comments

comments