Публикацията е част от текста „Свободният ловец сред лоното на словото“ на Радослав Игнатов. Разделили сме комнтарът му на няколко части, които може да следите на нашия сайт.

 Радослав ИГНАТОВ

 

… Промяната?…

Днес светът живее в състояние на постоянен, дълбоко прикрит, маскиран ужас. Някои го назоваваха Осама бин Ладен, професионален търговец на страх. После дойде ИДИЛ. Сега думата просто е „тероризъм” – след оповестеното по доста странен начин убийство и изчезването на тялото на Страшилището от земната повърхност направо в глъбините на морската шир. Идеолозите на „глобалното” общество нямаха нуждата да персонализират необходимостта от нагнетяването на ужас в общественото пространство. Истинската причина за тази тотална  паника обаче е “Пазарът”. Той няма нищо общо с любезните местни бакали, от които всеки ден си купуваме мляко, плодове, месо, зеленчуци. Безличният, всемогъщ, превзел цялото земно кълбо терорист, който действа сякаш е Господ и досущ като Господа-Бог смята, че е вечен, разбира се. Безбройните му последователи непрестанно подвикват: “Пазарът е нервен!” или размахват предупредително пръст: “Не тревожете Пазара!”. Престъпленията на Пазара вледеняват сърцата от ужас. Пазарът граби храни, поглъща работни места, превръща цели страни в заложници и подпалва войни. За да продава войните си, пазарът разпространява страха. А страхът разпространява още повече страх – в геометрична прогресия. Двете кули в Ню Йорк от 2001 година ежедневно се срутват по телевизионните екрани. Междувременно военните разходи на САЩ удариха небето (с над $ 500 млд). Огромните суми, харчени от тази страна за поддръжка на военната машина, ни отнемат дъха, събират очите ни, подкосяват краката ни. Военните им разходи само за месец и половина могат да нахранят целия свят. Всеки път, когато Пазарът кресне: “Напред!”, индикаторът за измерване на опасността скача, удря червената зона и всички страховити съмнения се превръщат в реалност. Войната убива в името на предотвратяването й… Днес е ред на Иран… Уравнението е просто и ясно: тази страна притежава втория по големина резерв от петрол в света, а Пазарът се нуждае именно от това. Пазарът се нуждае, за да задоволи жаждата за горива на едно разточително общество.

Световната сили са монополизирали оръжията за масово унищожение и считат това за тяхно естествено право. Когато завладяваха Америка, глобалният пазар едва се очертаваше на хоризонта. Внесената от Европа дребна шарка и грипът отнеха живота на много повече хора от местното население, отколкото мечът и огнестрелното оръжие на конквистадорите. Успехът на европейското нашествие се дължеше до голяма степен на бактериите и вирусите, използвани като примитивно биологично оръжие. Векове по-късно тези естествени сътрудници се превърнаха в средство за унищожение в ръцете на световните сили.

Шепа страни контролират световния биологичен арсенал. През 1988 година Щатите позволиха на Саддам Хюсеин да използва биологични оръжия срещу кюрдите. По онова време той беше любимецът на Запада и никой не харесваше кюрдите. Тези оръжия бяха произведени от суровина, закупена от компания в Роквил, Мериленд, Съединени американски щати. После нещата смениха местата си.

Във военно, както и във всяко друго отношение Пазарът призовава към либерализация, но не за всеки. Ресурсите остават в ръцете на хора, които се броят на пръстите на двете ръце – в името на глобалната сигурност. Садам Хюсеин беше използван, за да плаши хората. Светът се тресеше от страх. – Защо? – Защото Ирак би могъл да използва бактериологични оръжия или още по-страшно – той може би е имал атомна бомба. Човешката раса не може да допусне наличието на тази опасност, тръби президентът на единствената страна в света, използвала атомни оръжия срещу цивилно население. Че Ирак ли бе този, който изпари възрастните и децата на Хирошима и Нагазаки?

Новото хилядолетие, Милениумът?

Хората от света треперят от ужас, питайки се ще имат ли храна за утре; ще имат ли над главите си покрив, как ще оцелеят, ако – не дай Боже – се разболеят или катастрофират, или върху главите им се стовари някакво друго нещастие? Хората по света се питат дали утре все още ще имат работа и дали няма да им се наложи да работят два пъти повече срещу онова, което им се е плащало вчера. Дали капризите на фондовите борси няма да погълнат пенсиите им или те ще хлътнат в черната дупка на развилнялата се инфлация. Днес хората от градовете се страхуват от нападение зад следващия уличен ъгъл, треперят дали домовете им няма да бъдат ограбени или гърлата им прерязани докато спят, връхлитани от други кошмари. Хората от селата се надяват да съумеят да задържат земята си още някой ден, а рибарите не са сигурни дали утре ще имат късмет да открият все още чисти реки и морета. Отделни хора и цели страни не знаят как утре ще изплатят дълговете си, увеличени многократно от спекулантите.

Пазарната икономика постоянно извършва убийства, които не се появяват във вестниците: 12 деца умират от глад всяка минута. Благодарение на глобалната терористична организация, защитена с военна сила и наречена “Нов световен ред”, милиарди хора страдат от хронично недохранване… Силна икономика и висок икономически растеж, и въпреки това, нисък жизнен стандарт. От Латинска Америка до Балканите съдбата на младите е захвърлена. Емигрантите са принудени за загърбят семействата си и спомените, от които кървят сърцата им. Никога в някогашна Източна Европа не е имало толкова много бедност и толкова голяма миграция. Тази загуба на човешки потенциал в чужбина разрушава семейства, поражда тревога и скръб, разделя. Отчаянието на търсещите работа и страхът да не загубят работата си принуждава хората да приемат и най-неприемливото. Най-големите компании в Съединените щати забраняват профсъюзите, увеличават произволно работното време, не плащат извънредния труд. Превърнатият в религия пазар изнася тази изключително доходоносна система. В колкото по-тежко състояние е националната икономика, толкова по-лесно правата на трудещите се се смилат на прах. Правата им излитат през прозореца и се отварят следващите пространства за правене на печалба.

Целенасочено хвърлените семена на хаоса родиха плода на Новия световен ред. Бедността и липсата на перспектива създадоха  неимоверна престъпност, доведоха до паника и осигуриха хранителна среда за най-лошото. Занижените разходи за поддръжка и липсата на контрол водят до високи приходи – а резултатите са: танкер се разбива на две и изхвърля смъртоносната черна маса на петрола в морето и тя се понася към красивия бряг. Най-печелившата търговия в света води до натрупване на несметни богатства и до “естествени” бедствия. Токсичните газове от петрола са главната причина за промяна на климата и за озоновата дупка. Освен това, петролът предизвиква войни.

Comments

comments