Георги Н. Николов за Харалан Недев

 

Харалан Недев е създател на сборници с поезия, проза, сатира, новели и романи. Най-новата му засега книга – „Незабравки в сърцето“, 50-та по ред, е издадена от автора в Троян през настоящата 2018 г. Тя съдържа избрана интимна лирика, поместена в няколко части – „На природата в прегръдката вълшебна“, Минорни акорди“, „Отново слънцето изгря“. В увода си към нея творецът споделя: „Стихотворенията… са се раждали спонтанно с изблик на възторг от изживените мигове, от поезията, излъчвана от природата, в която е втъкано Божественото присъствие, естествено и съвършено в своя замисъл и изпълнение, и наситено с безгрешие и чистота.“

Едва ли някога се е раждал поет, неизкушен от темата за интимното съприкосновение между мъжа и жената. То съпътства човечеството от неговите първи зари в библейския Едем. През тъмни и светли епохи, през духовния ренесанс и настоящето, преливащо като ручей в бъдни векове. В приказките, песните и митологичните послания. В символиката на невинността при Дафнис и Хлоя, през ценностната система на раждащи се и гаснещи общества, та до днес. Ако нещо не умира в съзнанието на човечеството, това са жаждата за свобода и любовта, безсмъртен другар на нравственото възвисяване. С преобразена от стихията й личност във ефирна мантия от трепети, ярки като пролетна дъга. Пред нея се покланят владетели и парици, горди царици и скромни селски девойки, неотразими под булото на невинността. В тази галерия от кипяща чувственост съзираме и образа на Мадоната – икона на живия живот, без пулса на който би помръкнало небето над пустата планета. И тук, в сборника на Харалан Недев, нещата се повтарят. И тук първичното начало на привличането, избуяло като грохотна река, определя мозайката на битието. Всички творби между страниците на сборника са с изповеден характер, повечето – споделени като благодарствена молитва пред Създателя, задето ни е дал любовта. Изречени, по-скоро изпети като химни за обичаната жена, дарена и даряваща щастие в храма на взаимното доверие. Разбира се, и за мъжа, намерил сред вълните на ориста мечтаното пристанище. Все още радостно невярващ, че именно той е получил правото да бъде до олтара на своите мечти. Да докосва любимата и да разкрива пред нея съкровените дълбини на душата си. Сега той е Човек с ангелски криле, безкрайно извисен над делничните дрязги, злобата, мимолетието, дребнотемието. Сега, в пречистващата купел на чистите чувства, сам той е ангел, възвестяващ споходилото го щастие:

Обичам те!

Безмерно те обичам!

Със дух към тебе устремен

не знае отдих любовта ми

и нямат мислите покой…

Какво е ручеят звънлив,

понесъл своите води пенливи,

какво са птиците

във полет стрелнали тела

в сравнение със любовта ми силна,

понесена с най-мощните крила?!                            „Безмерно те обичам“

 

Може би природата, възприемана от Харалан Недев като майка и разбира се, Балканът, най-добре разбират щастието на поета. Как, щом той е смъртен, а те – вечни? Защото сме творение на един и същ всевишен разум, определил хармоничното съществуване за еталон на всичко, населяващо безкрайния космос. Тук, „долу“, тленността, дарена с мисъл и емоции, осъзнава безкрайността, вплетена във време и пространство. В нея всички имаме символно значение. Величието на планинския хребет благородно ни призовава към единоборство. Покоряването му означава да надраснем безименния човешки мравуняк. Да докоснем облаците с трепетна ръка, изпращайки поздрав към вечността там някъде, горе. Шумът на гората означава закрила и сигурност, а бистрата вода, бликаща изпод близката скала хей там, носи в плътта си чудни предания. Всичко около нас има своето кодирано предназначение. Трябва да го открием и вплетем в любовта. Тогава пред взора ни се ширва необята на добрите дела. Подчинени на закона и реда, на ума, мъдростта и нелекия труд, пред които творецът също се прекланя…

Понякога го връхлита униние, защото любимият човек е далеч от него. Дните изглеждат сиви и лишени от смисъл, в съзнанието тупти само болката от случилата се, макар и за кратко, раздяла. Но надеждата все пак взема връх. Убедеността, че всичко ще е както преди, влива нови сили в перото на твореца:

Ще те целувам много, до отмала

тъй както пролетния лъч целува цвят.

В сърцето ми такава обич се е сбрала,

с която бих и лед затоплил в този свят.                             „Когато се завърнеш“

 

„Незабравки в сърцето“ е пореден ярък знак за самобитното дарование на Харалан Недев. Страниците в сборника се спояват в ода на любовта. На радостта, че познаваме красотата й в цялата й необятност, многострунна гама от чувства, очаквания, надежди и възторг. Книгата е интимна изповед, която всеки ще разбере със сърцето си. А кое сърце не се разпуква пред нея като пролетно цвете под слънцето? Всяко, естествено, дори издяланото от студен гранит…

Comments

comments