Миналата седмица академичното списание Science публикува проучване, чиито статистически анализ твърди, че финансовият успех на художниците се дължи главно на одобрението от престижните фигури в бранша в най-ранен стадий на кариерата.

Тригодишното проучване оценява близо половин милион кариери на художници от цял свят, през погледа на стотици хиляди галерийни, музейни и аукционни данни между 1980 и 2016 г., отбелязва изданието Artnet. Водещият автор е Алберт-Ласло Барабаси, учен в областта на данните към Североизточния университет в Бостън и специализиращ в мрежовата теория.

За да опростим възможно най-много, Барабаси и неговите съавтори обединяват поредица от институционални и пазарни открития, за да създадатедин общ аргумент за връзките в съвременното изкуство.

Изводите
Първо, те очертават „мрежа за съвместноизложение“, която демонстрира кои галерии и музеи са склонни да показват същите художници като други галерии и музеи. На второ място, те дават оценка на всяка галерия и музей за нивото им на престижност в индустрията. И с тази основа, те установяват връзката между престижът на институциите и финансовата стойност, като разглеждат цените на търга и произведенията на артистите, споделени от различните субекти в мрежата.

От там, Барабаси и неговите сътрудници анализират как кариерата на художниците напредва – или не – въз основа на това къде в тази екосистема успяват да изградят път още от началото. Резултатите статистически подсилват популярната представа за наследствения свят на изкуството като(най-вече) затворен социален клуб, който се грижи сам за себе си.

Проучването установява, че 39% от художниците, чиито първите пет изложби ги пренасят в горния ешелон на системата (т.е. галерии от високклас като Gagosian, Pace и David Zwirner или знатни институции като MOMA, Tate и Guggenheim) успяват да представят изложби успешно дори десетилетие по-късно. От тези оцелели почти 60 процента продължават да се показват на места с висок престиж, а само 0,2 процента от тях остават непринадлежащи в системата, пише Барабаси в WallStreet Journal.

Като контрапункт от „успешните”, данните показват, че художниците, започнали като аутсайдери, имат труден път в проникването в структурите на изкуството, но не и невъзможен. Само около 14% от артистите, които започват да се показват на места с нисък престиж, продължават да показват творби 10 годинипо-късно. От тези оцелели, почти 73% в крайна сметка са достигнали до“среден престиж“, а от тях – 10% успяват да се изкачат в рядката атмосфера на местата с „висок престиж“ в залеза на кариерите си.

Това проучване се третира по най-различни начини от разобличаване на голяма международна конспирация за света на изкуството, до абсолютна достоверност. Могат да бъдат разбрани и двете крайности в спектъра нагледната точка. Все пак е редно да се намерят твърди доказателства, които да потвърдят това, което повечето хора асимилират за вярно. Без строго тестване на нашите предположения, как можем да разберем кога бъркаме?

Все пак се забелязва, че много от хората заемащи противоположни позиции по отношение на стойността на проучването, са склонни да се съгласят поне на една точка: данните показват, че изкуството е една особено подправена система.

В действителност, обаче, констатациите всъщност показват, че светът на изкуството е по-скоро като останалата част от света на не-изкуството.

В изследване, публикувано през 2014 г., Радж Чети, който оглавява Инициатива за изследване на възможностите в Харвард, и неговите сътрудници, измерват колко вероятно е американците, родени в една социално-икономическа среда, да се издигнат в по-висок клас от поколение на поколение. Сравняват се доходите на деца на 26 годишна възраст, родени между 1971 и 1986 година, с доходите на техните родители, в момента когато тези деца са се появили на бял свят.

Констатациите разкриват, че социално-икономическата мобилност остава забележително стабилна по целия обхват на проучването. Това е добре, нали?

Не, това е лошо – поне в настоящия контекст. Проблемът не е само, че американската социална мобилност не се е подобрила значително през годините. Проблемът е и, че всяко дете, родено от родители в долната пета от населението по доходи, има малък шанс да се насочи към горната част в класацията. Около 10%.

Тези 10 процента шанс да за развитие от ниския до горния край съвпадат с малката част от оцелелите художници, които успяват да преминат от контекста на „нисък престиж“ в началото на кариерата си, до този с „висок престиж“.

Явно е, че има няколко основни различия между тези две изследвания, но икономика на света на изкуството често е отражение на по-голямата и обща такава. С други думи, това би могло да създаде нещо като аналитичен еквивалент.

Същевременно, САЩ продължават да бъдат неизместваем икономичен център за пазара на изкуство в почти всеки аспект.

artnet

Comments

comments