Днес, 9 октомври, отбелязваме Деня на античната култура. За античност се приема периода на съвкупност от исторически форми на обществено съзнание, религия, митове, философия, наука, изкуство в страните от Азия, Древна Гърция и Древен Рим в периода, според едни изследователи от 1000 г. пр. Хр. до 475 г. сл. Хр. (падането на Западната Римска империя), а според други до началото на VII в. сл. Хр.

Археологическата култура у нас е най-плътно наситена от антични паметници, които представляват част от огромното наследство на Средиземноморския културен ареал. Интересното тук е, че хронологически в европейската история античните и тракийските паметници принадлежат към един и същ период.

Вижте кои са 10-те паметника – символ на Българската античност:

Антична Сердика
Най-трайни следи от развитието на селището след включването му в пределите на римската империя се отнасят към периода І-ІІІ век. Сердика е бил един от най-големите и добре устроени градове в Източните римски провинции. Това е градът, който Константин Велики нарича ”Моят Рим”.

Останките от античната крепост Сердика са експонирани в подлеза между Президентството и Министерския съвет в центъра на град София. Източната порта на крепостта е реставрирана и експонирана в периода 1997 – 1999 г.

Град Сердика или Серднополис е основан през ІІ хил. пр. Хр. от тракийското племе серди, които се заселват в района около топлите минерални извори. През І в. сл. Хр. градът е завладян от римляните, които оценяват важното и стратегическо положение и минералните извори. По време на управлението на император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в негова чест градът е наречен Улпия Сердика и се превръща в център на административна област.

Филипополис – Тримонциум
Тримонциум (Пловдив) е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г. пр. н. е. Предполагаемо древно име на Пловдив е Кендрисос, реконструирано от епитета на главното божество на града през римската епоха Аполон Кендрисос. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху Трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпиас, -ада’. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (на гръцки: Φιλιππόπολις). Тогава „Филиповград“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис. През периода II-I в.пр.Хр.,също така наред с името Филипопол е носел същевременно и името Одрюза/Одриса/. Под това си име /Одрюза/ е издавал и собствени дребни бронзови монети, групирани в 2 типа, които са изключителна рядкост.

Одесос
Одесос е град, създаден през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.) от милетски колонисти, близо до съществувало от по-рано тракийско селище. Днес това е съвременна Варна. При преселването си тук заселниците от Мала Азия търсели удобно място за акостиране с по-малко ветрове.

В миналото историците търсели напразно истинското местоположение на древния град и мнозина от тях считали, че той е бил разположен в североизточната част на Черно море на територията на днешна Украйна. Затова и така бил наречен сегашният град Одеса. Впоследствие се изяснило, че старото селище е било именно в северозападната част на Варненския залив.

Августа Траяна
Августа Траяна е названието на античен град в римската провинция Тракия, днес Стара Загора.

През 106 г. император Траян дава на град Берое права за самоуправление и го прекръства на Августа Траяна. Градът се превръща във вторият най-голям, икономически, административен и културен център в провинцията след Филипопол.

Стара Загора е от градовете в България, известни с най-много открити до момента антични мозайки-над 20. В ранната есен на 2011 година до една от крепостните стени на Августа Траяна е разкрита мозайка, посветена на Дионис – „Дионисиево шествие“ – която е без аналог по нашите земи. На нея са изобразени трима от свитата на бог Дионис – две танцуващи жени-вакханки и един сатир. Той не е типично изобразен с кози рога и опашка, а носи жезъл и кожа от леопард. Една от жените носи кастанети, а другата маракаси. Първата менада е с венец от бръшлянови листа. Мозайката е изпълнена с лаврови клонки и е изработена от камъчета с размер около 1 cm, но при част от детайлите камъчетата са много по-малки. Сложните, изящни фигури говорят за изработка на много голям майстор.

Тази мозайка всъщност е само част от по-голяма и експертите са на мнение, че е напълно възможно да се открият още фигури. Източно от мозайката се намира и уникална писцина – декоративно водно огледало.

Месамбрия Понтика
Месамбрия Понтика (на лат. Mesambria Pontica) е древно тракийско селище, превърнато по-късно с идването на дорийските преселници в елинска колония под името Месамбрия, а с покоряването на тези земи от Римската империя през 72/71 г. пр.н.е. е вече римски град с името Месамбрия Понтика. Днес това е Несебър.

Още Страбон пише за град Месамбрия на Понтийско (Черно) море, чието название произхождало от името на местния тракийски владетел Мелса и от „бриа“ – тракийската дума за „град“. Възможно е първоначално градът да се е казвал „Мелсамбрия“, което впоследствие гръцките колонисти променили на Месамбрия. Древният тракийски град бил застроен на сегашния Несебърски полуостров, но с течение на времето част от него била погълната от морето. Останките от това най-старо селище са открити в северната и северозападната част на полуострова.

Улпия Ескус
Улпия Ескус е сред основните градове на римската провинция Долна Мизия (Moesia Inferior). В днешно време до останките от древноримския град се намира село Гиген, община Гулянци, област Плевен.

Това място било обитавано от племето трибали както свидетелства Клавдий Птолемей. Тук са намирани останки от къснобронзовата (XIII-XI век пр.н.е.) и желязната епохи (X-VI век пр.н.е.). В Античността река Искър, която се влива в Дунав недалеч оттук, била наричана Ескус и затова и главното селище на трибалите тук носело името „Ескус на трибалите“ (Oescus Triballorum).

Никополис ад Иструм
Никополис ад Иструм е античен римски град, разположен на 18 км северно от Велико Търново по пътя за Русе и 3 км югоизточно от Никюп. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Античният град се намира на левия бряг на река Росица веднага в ляво след моста на пътя Велико Търново – Русе. Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Градът е разположен в централната Дунавска равнина. В топографско отношение се състои от две части. По-голяма е северната укрепена част, а югоизточната укрепена част е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха. Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia). Градът се е намирал на важния провинциален път от Одесос – Марцианопол – за Мелта и вероятно към Монтана.

Вила „Армира“
Вила „Армира“ е антична римска вила в близост до Ивайловград.


Вила „Армира“

Днес тя е паметник на културата с национално значение. От 2014 г. е под номер 72б в списъка „100 национални туристически обекта“ на Българския туристически съюз.

Античната Вила Армира представлява внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 m2. Жилищната ѝ част, заемаща площ от 978 m2, обхваща голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с перистил (колонада) и имплувиум (басейн) в средата. Около него са разположени жилищните помещения – трапезария, дневна, кухня, спалня, баня и други. Отоплението се осъществява чрез хипокауст (подподово отопление, при което пода на сградата е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта огнища).

По време на разкопките са открити добре запазени мозайки с фигурални и геометрични мотиви, капители, ажурни парапети, херми, профилирани фрагменти от колони, пиластри, корнизи и облицовки от мрамор. Намерени са и множество керамични съдове, накити и предмети на бита. Вилата е разкошно имение, помещенията на което, освен с мозайки на подове, са украсени и с богата мраморна декорация и цветна мазилка. В това отношение тя безспорно се очертава като най-пищната от всички известни досега подобни постройки на територията на римска Тракия. Сгради с подобна богата мраморна облицовка са рядко срещани в провинциите на Римската империя (1 – 5 век). Особено важно е обстоятелството, че степента на съхраненост на декоративните елементи позволява практически пълна възстановка на интериора на сградата.

Марцианопол
Марцианопол или Маркианополю е древноримски град, разположен при днешния град Девня, България.

Градът първоначално се нарича Партенопол и е преименуван от император Траян в чест на сестра му Улпия Марциана. През късноримската епоха той е център на провинция Долна Мизия. През 267 г. е нападнат от готите, а от 368 г. император Валент го използва като своя зимна резиденция по време на войната с готите от 367-369 г. През 447 г. е превзет и разрушен от хуните на Атила. През 587 г. е превзет за кратко от аварите, а през 596 г. там се концентрират войските на Източната Римска империя преди поход срещу аварите на север от Дунав. Разрушен от аварите по време на нашествията от 614-615 г. градът е изоставен и дълго време не се споменава в изворите.

Comments

comments