Тъй като лятото носи определена специфика в хората, някои неща от ежедневието автоматично се променят. Било то и на несъзнателна почва, възприятията привикват със светлината и топлите цветове. Настроенията се променят и на различни равнища изискват някакъв вид концептуалност в сезона. По тази причина, някак не върви да гледате филми като „Момичето с драконовата татуировка“. Не, че не може, но би дошъл хладно на приелата ви лятно статукво душа. От тази гледна точка, може да си припомним няколко филма, които биха задоволили летните сетива. Подчертавам, че това не е класация и тези предложения съвсем не изчерпват опциите.

Rear Window (1954)

В един от най-високо оценяваните филми на Алфред Хичкок, влизаме в дома на Джеф – фотограф със счупен крак, неспособен да работи поради своята контузия. Той е прикован на инвалиден стол по пижама и единственото, което го доближава до нормалните темпове на живота му е отново да хване камерата в ръце. Свикнало да гледа през обектив, окото му „шари“ из съседските домове. Джеф се превръща във воайор, тъй като това е минималното нещо, което да убие времето в монотонните горещи дни. С това ни е загатната морална дилема, дали неговото новосъздадено домашно хоби е правилно, или не? Отговорът е, че няма значение, защото ние правим същото, гледайки филма. Воайорстваме върху нечий чужд живот. И по тази причина сме съпричастни с Джеф, защото когато нищо интересно не се случва през обектива, то и ние усещаме тази монотонност, както и той. И все пак, след като е филм на Хичкок, става ясно, че е трилър, така че знаем, че все нещо ще се случи в даден момент. И точно на това е майстор „големият Хич“ – съспенс. 
Максималното влизане в обувките на Джеф(изигран от легендарния Джеймс Стюарт), би било филмът да се гледа в някой пуст откъм интрига горещ ден. В случай, че ви се струва прекалено стар – поне е колоризиран.

The Graduate (1967)

Филмът на режисьора Майк Никълс, със сценаристи Калдър Уилингъм и Бък Хенри, е създаден по едноименния роман на Чарлз Уеб от 1963г. Бенджамин Брадок (Дъстин Хофман) е тъкмо завършил колеж и за лятната ваканция, докато се двоуми относно бъдещето си, се завръща в къщата на родителите си в Пасадена, Калифорния, където основното му занимание е да прекарва време в басейна на семейния имот. Той излъчва едновременно безгрижност, неувереност и обърканост. Преминаването от момче в мъж винаги е нещо сложно, а в случая на Бенджамин, като спомагателно средство за това е заложена основната сюжетна линия във филма – любовната му афера с далеч по-възрастната от него Г-жа Робинсън, която е семейна приятелка на неговите родители.


 Ако се прави антология на Дъстин Хофман, със сигурност ще присъства фразата от една от най-популярните сцени в киното – „Г-жо Робинсън, да не би да се опитвате да ме съблазните?“. С лекота бих казал също, че филмът заема историческо място и в музиката, написана от Саймън и Гарфънкъл. Първо работят по саундтрака на филма, а след това, до ден днешен, той работи за тях.

Jaws (1975)

Въпреки, че едва ли има нужда от представяне, във филма се случва следното – в спокойния летен резорт „Амити“, всичко е в нормата, докато вълните не изхвърлят труп на брега, предизвикващ шок и ужас. С тази случка се започва преследването на акулата убиец(тъй като медиците установяват, че смъртта е причинена от акула), а покрай него се задълбочават различни проблеми, свързани с „Амити“ и междуличностните отношения на персонажите.


 От както съществува този филм – винаги едно наум преди влизане във водата. 12 милиона долара бюджет донасят 250 млн. печалба, което превръща „Челюсти“ в първия летен блокбъстър. Продуцентите Ричард Занук и Дейвид Браун дори не обмисляли Спилбърг за режисьор. Той тъкмо дебютирал в киното и бил на крехката възраст от 26 г, но с дълги преговори в офиса на продуцентите, задачата му е поверена. Този филм също е базиран на роман, по който е направена адаптация, но визуализацията в случая е от най-силно значение, защото именно тя завладява публиката. Филмът премества режисьора от околовръстния път на киноиндустрията в абсолютния й център.

The Passenger (1975)

Дейвид Локе(Джак Никълсън) е журналист, който за целта на своя документален филм за гражданската война в Чад, отпътува за Африка. Той се запознава с англичанина Робъртсън, който мистериозно и внезапно умира в хотела, в който и двамата са отседнали. Носейки в себе си отшелнически нрав, Локе решава, че това е идеалният момент да избяга от всичко. Заменя самоличността си с тази на Робъртсън, от което излиза, че всъщност Дейвид Локе е покойника. Успява да излъже персонала на хотела, както и властите, и по този начин оставя зад гърба си своята съпруга в Лондон, както и професията си. Превръща се в скитник, пътуващ без цел и посока, отчужден дори и от себе си.  


Филмът, с оригинално заглавие „Professione: reporter“, е на един от най-бележитите италиански режисьори – Микеланджело Антониони. Майсторски създаден от различните кино елементи, филмът носи усещане за безизходна самота. Тя еволюира чрез използваните живописни локации, носещи наслада и радост за очите, създаващи пейзажност с топли цветове. Липсата на по-голям брой персонажи пък, допълва това усещане и изгражда просторност.

Stand by me (1986)

Филмът, режисиран от Роб Рейнър, е създаден по новелата на Стивън Кинг „Тялото“. Ако правите асоциация с песента на Бен Кинг – правилно, защото заглавието е вдъхновено именно от нея. Относно действието – може би носи лек полъх на мрачност, но отвъд се крие приятелство и приключение. В общи линии: четири момчета се отправят в търсене на изчезнало дете в околните гори. Мотивацията им е породена от очакванията за овации от всички в малкото населено място. Те искат да бъдат герои и минавайки през препятствията на пътя, демонстрират класическата момчешка сплотеност. Може би след години няма да са приятели, но всички ще помнят това лято. Филмът е хубава препратка към онези ваканции, в които безвремието е толкова силно, че започваш да мислиш алтернативно – как би го пречупил? И изведнъж поемаш към гората на експедиция с приятели. Историята в „Stand by me“ е увлекателна детска авантюра със сериозен примес на носталгия, пораждаща се във всеки.

Сред изброените филми не присъстват такива за сърфисти или лежерни комедии, но съдържат голямо богатство. Или, както пишеше покойният критик Роджър Ебърт – „movies to watch, not to see“. 


В статията са използвани кадри от споменатите филми. 



Comments

comments