Погребалните практики са дълбоко вкоренени във всички култури и изключително разнообразните традиции по света представят обилно количество вярвания и ценности. За това, нека разгледаме някои от известните погребални картини в западното изкуство – сред тях има изобразяващи погребения на известни хора, а други, точно обратното – на обикновените хора. 

Анна Анчър, „Погребение“


Anna Ancher, A Funeral, 1891, Statens Museum for Kunst, Copenhagen

Анна Анчър е смятана за най-важният импресионист на датската художествена сцена. Но докато френските импресионисти са тясно свързани с модерния живот, Анна Анчър рисува картините си в покрайнините на модерността. Както в много от творбите на Анна, няма реално действие. По-скоро са статични. В случая, светлината в стаята е истинският герой на картината. Изобразените лица са толкова заети със своите дела, че не забелязват присъствието на зрителя, а светлината на стената е единствената следа за външен свят. Показвайки тази малка стая, Анчър демонстрира възможността си да борави с цветовете, смесвайки синьо, розово и зелени нюанси.

Луис Едуард Фурние, „Погребението на Шели“


Louis Édouard Fournier, The Funeral of Shelley, 1889, Walker Art Gallery, Liverpool

Пърси Шели, известният поет от романтизма, се удавил през 1822 г., когато яхтата му била разрушена от буря в залива на Специя, Италия. Тялото му било кремирано и неговите останки по-късно са заровени в протестантското гробище в Рим. Изображението на Фурние показва церемонията, на която присъстват тримата най-близки приятели на мъртвия поет – Трелауни, Лий Хънт и друг поет, приятел на Шели, лорд Байрон. Шели е изобразен по-скоро като герой, умрял в славна битка. Не като човек, удавил се по време на буря.

Гюстав Курбе, „Погребение в Орнанс“


Gustave Courbet, A Burial At Ornans, 1849–1850, Musée d’Orsay, Paris

В края на лятото на 1849 г. Гюстав Курбе започнал да работи върху първата си монументална живопис. По това време бил сравнително неизвестен художник, но открива пътя към славата, шокирайки критиците на съвременното изкуство. Художникът използвал платно с огромни размери. Това, което обаче било лошо е темата, която той нарисувал. Мрачни граждани от средната класа на погребение. Тук няма никакъв героизъм! Изказът на картината е семпъл. В Парижкия салон през 1850-1851 г. хората са били възмутени. Те не спирали да акцентират на „грозотата“ на героите и обичайността на цялата сцена. Това, че Курбе е нарисувал обикновени хора се сметнало за радикален акт – „двигателят на революцията“, както казал един критик.

Александър Гиеримски, „Ковчег на селянин“


Aleksander Gierymski, Peasant Coffin, 1895, National Museum in Warsaw

Тази тъжна картина говори много за живота на селяните в Полша от XIX век. Уморените и преработили селяни постоянно се борят за по-добър живот. Смъртта на детето е може би най-лошото нещо, което може да се случи на родителите и тук можем да ги видим скърбящи, чакайки погребението. Парадоксално е, че смъртта на близкия човек им дава момент на почивка. Гиеримски е един от най-големите представители на полския реализъм и е представител на множество колоритни експерименти в полската живопис от края на 19 век.

Ел Греко, „Погребението на графът на Оргаз“


El Greco, The Burial of the Count of Orgaz, 1586–1588, Iglesia de Santo Tomé, Toledo, Spain

„Най-възвишената ми творба“, казва самият Ел Греко за тази картина.

Дългият надпис под снимката (за съжаление не се вижда на тази снимка) ни разказва за историята на граф Оргаз. През 1323 г., на погребението на владетелят на Оргаз, Дон Гонзалес Руиз, в църквата в Санто Томе, Свети Стефан и Свети Августин почитат мъртвеца като слизат от рая, за да пренесат тялото до гроба. Ел Греко е помолен да нарисува това чудо, сякаш го е видял наистина. 

Друго важно нещо – „Погребението на графа на Оргаз“ е с размери от над 4,8 на 3,6 метра!

dailyartmagazine

Comments

comments