Giacomo Balla’s Science Against Obscurantism, 1920


Футуризмът е художествено направление в изкуството, литературата и музиката, възникнало през първото десетилетие на 20 век в почти всички европейски страни. Неговото развитие започва около два привилегировани центъра – Италия и Русия.

Вдъхновени от Кубизма, футуристите наблягат на едновременната множествена гледна точка, но за разлика от кубистите, които запазват относителна неподвижност на обекта, те се стремят да изобразят самото движение. Средствата, с които си служат, за да осъществят тази цел, са най-често изобразяване на отделните последователни фази от „разложеното“ на части движение на изобразения предмет или форма. В „Манифеста на футуристичната живопис“ от 1910 г. се оказва, че универсалният динамизъм на съвременния живот трябва да бъде пресъздаден в изкуството, като „динамично светоусещане“. Според футуристите именно скоростта и технологията са символите на модерния свят.

Основателят на футуризма и най-пламенният му защитник е италианският поет Филипо Томасо Маринети. Той създава и 
„Манифест на футуризма“, който гласи:

  1. Ще възпеем любовта към опасностите, пристрастеността към енергията и безстрашието.
  2. Смелостта, дързостта и бунтът ще бъдат основният елемент на нашата поезия.
  3. До днес литературата възвеличаваше замечтаната неподвижност, унеса и съня. Ние искаме да прославим агресивността на движението, трескавото безсъние, ритмичният бяг на бегача, смъртоносния скок, юмрука и плесника.
  4. Обявяваме, че красотата на света се обогати с нов елемент: красотата на бързината. […]
  5. Поетът трябва да се отдава с плам, разкош и великодушие, да разпръсква ентусиазираната треска на първичните елементи.
  6. С изключение на борбата, няма друга красота. Никоя творба без агресивен характер не може да бъде шедьовър. Поезията трябва да бъде зачената като насилствена атака на непознати елементи, да ги смазва и просва в подчинение на човека.
  7. Стоим на последният нос на брега на вековете!… Защо да гледаме назад, след като това, което искаме, е да сринем мистериозните порти на Невъзможното? Времето и Пространството умряха вчера. Вече живеем в абсолюта, защото създадохме вечна, вездесъща скорост.
  8. Ще прославим войната – единствената хигиена на света – войнолюбието, патриотизма, унищожителния жест на освободителите, красивите идеи, за които си струва да умреш и презрението към жените.
  9. Ще унищожим музеите, библиотеките, всички видове академии, ще се борим срещу морализма, феминизма и срещу цялата опортюнистична и утилитарна подлост. […].
The Cyclist, 1913 by Natalia Goncharova

„Манифест на футуризма“ не е единствен.

Маринети често принуждава други поддръжници да пишат манифестации. Проявите не се ограничават единствено до визуалното изкуство и литературата. Поддръжниците често пишат за това, което се случва в областта на религията, готварството, архитектурата, модата и т.н.
Няколко футуристични манифеста са публикувани през 1910 година. Те са написани от приятелите на Маринети: Джакомо Бала, Умберто Бочиони, Джино Северини и Карло Кара.

Футуризмът цели да отхвърли миналото и прославящата модерност. Затова и поддръжниците му често предизвикват публичен гняв.

Маринети често призовава за унищожаването на институции, които символизират или съхраняват мощите на миналото, като например музеите и библиотеките. Той също така изтъква критиците на изкуството като безполезни.

Футуристичното изкуство се занимава с изобразяването на проблемите и усещанията на съвременния живот. Тези произведения често предизвикват звуци, миризми и дори вкусове, както и гледки.

Стилът е силно вдъхновен от кубизма.
За да опишат промяната, скоростта и движението във визуалните изкуства, художниците включват кубистични техники като пресичащи се и фрагментирани равнинни повърхности. Целта е да се покажат много начини да се види обект.

За разлика от кубизма, обаче, футуристите предпочитат теми, които са в движение.

Футуризмът е единственото авангардно художествено движение през 20-ти век, което приема крайно десни политически убеждения.
Нейните членове издигат в култ машината и технологията толкова много, че са в празнично настроение по време на Първата световна война. До края на войната много от поддръжниците били убити по време на военна служба и движението в голяма степен е губи сцепление.

До 20-те години на миналия век, много футуристи прегръщат фашизма.

Въпреки, че футуризмът изчезва като движение, той продължава да вдъхновява много други художествени движения от двадесети век.
Сред тези числа вортицизъм, дадаизъм, сюрреализъм, конструктивизъм и нео футуризъм.

Днес Футуризмът живее в японски манга и аниме, както и в няколко холивудски филми като Blade Runner. Макар и много спорен по време на своето зачеване, футуризмът като движение вероятно е най-добрият при улавяне на чувствителността от последните сто години.

Comments

comments