На 19 декември 2018 от 18:00 часа в зали 5, 6 и 7 на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна ще се открие юбилейна изложба на Дария Василянска по случай 90 години от рождението ѝ.

Изложбата ще продължи до 19 февруари 2019 година.

„Още с първите си картини Дария Василянска е преценена като различна, но е истина също, че живописта ѝ веднага е оценена като ново явление за българското изкуство, което намира своето място през 1959 г. в колекциите на художествените галерии у нас – Шумен, Русе, Добрич.
В нейния картинен свят се вихрят малките страсти и карнавални разцветки на шарения водевил от живота на обикновените хора. Дария извежда наяве тяхното истинско, непретенциозно битие, изпълнено със спомени, надежди и очаквания, чийто дълбок смисъл е заключен иронично в безспирното преодоляване на събитията, завъртащи оста на житейската въртележка. Странни скитащи образи населяват картините, те са ту образи на жени от миналото с котки в ръце, ту майки и мадони от настоящето или някакви изкусителки и марионетки на модата и нравите – „Мадамите“, 2000 г., „Три жени край морето“, 1980 г., „Три грации“, „Обяд“.


„С тези тук ми е добре“, 2004 г., казва Дария и в изкуството нейните уж закачливи послания стават сериозни. Богатството на художника е, че рисува, и тя се рисува сред своите картини, представляващи портретни композиции, за да се демаскира в едно абсурдно общество и да се дистанцира от сбърканите му норми. Там, където мъжете са пияни ангели, дяволите са добри същества, които помагат на изпадналите хора, а котките са заменили истинските приятели на човека.


Мигове, запечатани като представи от реалността в изкуството – това са живописните платна на Дария Василянска. Никога те не са били буквалният образ на живота, винаги са били уникалните видими импулси, които тя – творецът, получава от живота. Те са перфектно завършен в себе си извънвремеви свят, те са в градежа на нейния автономен, витален живописен свят.


Живописта на Дария Василянска е ярка и запомняща се по своята образност. Изградена с хроматични мазки, освободена от светлосенъчно моделиране и натурни старания, тя наподобява някаква неземна реалност.


Като цяло живописните картини са издържани в стилистика близка до иконността. Почеркът на Василянска е ярко изразен с леката ирония, изобразена в действията и образите на персонажите, с жестовата картина, показваща житейската им драма, изображения-представи, изчистени от детайлите и носещи емоционален полъх и тайнствена смесица от тъга и добродушни усмивки.


Дария Василянска има концептуално отношение към сюжетите и през цялото ѝ творчество шестват ключови фигури на герои, имащи определени роли в драматургията на изкуството ѝ. Те са не просто видени и избирани, те са образи, битово редуцирани, конструирани и доведени до знаковост. Чистата иконичност на живописния ѝ стил ни подтиква да търсим и преоткриваме скрития духовен подтекст в изкуството ѝ.
Нейният артистичен и независим дух на изключителна творческа личност – динамична, но винаги оставаща малко встрани поради нивото и висотата на таланта си, я правят признато и високо ценено явление в съвременната българска живопис.

Comments

comments