Александър Симов е български журналист и политик. Представител е на партия БСП, а от 2017г. е член на Комисията по култура в Народното събрание. По този повод поговорихме на различни теми, касаещи българската култура…

Разкажете за казусът с „Червената къща“…
Казусът с Червената къща е следния – това е родната къща на Андрей Николов. Бащата на българската скулптура. Неговите наследници я оставят на държавата като дарение с изрично изявление, да остане като музей на Андрей Николов. Обаче, в правителството на Иван Костов, тогавашния министър на културата Ема Москова, пусна в тази къща частна фондация, която да я направи център за култура и дебати. От тогава до сега това е голям проблем, тъй като по същество, волята на дарителите е видоизменена и накърнена. Наскоро до мен, като народен представител, а и до Вежди Рашидов, председател на Комисията, достигна подписка от 200 души, изразяваща желанието за намеса на Министерство на културата във възстановяването на предназначението на къщата – музей. Никой не желае да нарушава правото за културни дебати, но те могат да бъдат провеждани навсякъде другаде. Червената къща е къщата на Андрей Николов. Точка. Докато дебати могат да бъдат провеждани и в парк, но този музей е безспорен принос към българската култура и трябва да си остане такъв. Надяваме се в края на август, Министерството да свърши работата си и да изгони наемателите от тази къща, като естествено, може да помогне в намирането на нов обект или помещение на което да се извършват дебатите. Толерантността към умните, красивите и безкрайно сияещите не може да е пропуск за нарушаване на волята на който и да е дарител. В този смисъл, този проблем е ключов към това да разберем, възнамерява ли Министерство на културата да прави самостоятелна културна политика или за пореден път ще даваме българската култура като жертва на разни фондации като „Америка за България” и т.н.

Какво трябва да стане с тази къща? Mного хора смятат, че се развива добре, защото се произвежда културна дейност. Къщата не стои занемарена…
Културна дейност може ли да бъде извършвана някъде другаде? В друго помещение… Може. Най-важното е волята на дарителите, която никога не е била къщата да се превърне в „център за дебати”. Музей на Андрей Николов. Това е. Съвременните музеи изискват и дебати, разбира се. Но едно е те да се провеждат в музея на Андрей Николов, друго е „Център за култура и дебати – Червената къща”. Дебатите могат да се извършват навсякъде, пак казвам, а Андрей Николов е един. Това е престъпление за България и нито едно правителство до сега не посмя да хване този „горещ картоф”, за това проблемът остава нерешен. Частните наематели трябва да бъдат изкарани от там , дори и да се налага да им се помогне. Просто да не е в Червената къща. Друг проблем е, че самите наематели имат мощен медиен гръб и подкрепа, тъй като част от медиите на „Америка за България” сериозно работят в тяхна полза. Но пак казвам – или правиш самостоятелна култура, или може просто да закрием Министерство на културата и да оставим една частна фондация да се разпорежда.

Т.е. става дума за нарушаване на закона?
Дали е бил нарушен закона или не, не е ясно, тъй като министърката на културата има право да се разпорежда с този имот, но волята на дарителите е друга. Не нарушаваш пряко държавен закон, но нарушаваш дарителската воля. По същата логика, може да дадем някаква част от Софийски университет за нощен клуб. Какво от това, че Евлоги и Христо Георгиеви са го оставили за университет. За това говорим – посегателство на една воля. Недопустимо е. За това и има 200 души които са се подписали за каузата. Смятам, че този протест ще се задълбочава. В интерес на истината, на заседанието на Комисията по култура се постигна невероятен консенсус – и ГЕРБ, и БСП, и ДПС изразиха подкрепа и казаха, че трябва да се действа. Сега, топката е в ръцете на министър Боил Банов. Да видим дали в края на август ще бъдат взети съответните мерки. Тогава изтича договора на наемателите.

Да поговорим за други горещи теми около културата. Тя винаги е била „горещ картоф” за всеки министър…
В България няма реален дебат за състоянието на културата. Има един голям проблем който много ме дразни. Когато отворите една политическа програма преди избори, винаги ще видите, че културата едва ли не, винаги е приоритет. Реално, обаче, когато дойде моментът на управление, тo остава тежко и хронично недофинансирана. Според мен е безкрайна глупост целият дебат около това, трябва ли да отделим милиарди около ново въоръжение на армията, но никой не споменава основното – откакто се помня постоянно се говори, че финансирането на културата трябва да достигне до един процент от Брутния вътрешен продукт. Това няма как да стане в близко време, защото просто няма финансов министър който да отдели такива пари. Отделно, схемата на финансиране също може да бъде дискутирана много. За мен, фундаментално тя е сбъркана, следователно се получават големи дефекти. Приказките са много, но реалните достижения са малко. Давам ви пример. България трябва да постави за цел развитието на националната култура. Обаче се прави точно обратното. Пресния пример е така наречената „Бронзова къща”. Ако беше за български творец, никой никога нямаше да отдели 100 000 лв. Хората щяха да кажат, че това е човек, който се опитва да изсмуче бюджета. Но идва някакъв българин с австрийски произход или така да се каже, минаващ под маската на „австриец”, дават му се тези пари и му се разрешава да направи едно безобразие на мястото на Мавзолея. Това е „Бронзовата къща”. А дори не е произведение на изкуството. Тя представлява безобразна и нагла измама в очите на хората, която дори не е естетически издържана. Много по-добре щеше да е, тези пари да бъдат дадени на млади скулптори, които да поставят своите произведения там. Да получат шанса. Грешни пари за поредното безобразие. Както и свалихме паметника пред НДК, защото, видиш ли – замърсявал естетическите възприятия на психо-десните у нас, а интересно, дали ще приемат „Бронзовата къща”?

Може би проблемът идва от това, че хората нямат доверие в българската култура и нейните представители…
Кои са тези хора?

Масата… Когато чуе, че нещо е българско, веднага е готова да се осъмни в качеството. Било то картина, било то скулптура, било то филм…
Това, че хората нямат доверие не е техен проблем. Те просто нямат достъп до българската култура, за да могат да оценят дали става, или не. Ето, има десетки, стотици галерии, но колко души ги посещават, така и не се знае. Няма и критерии по които се поставят български постановки в театъра, а камо ли да говорим за литература. Защо книгите на български автори не бъдат освободени от ДДС, така че да станат по-достъпни като цени, съответно да се продават повече? Но да кажем, че това е някакъв безобразен комунизъм идващ ми в главата. Хората нямат представа от българското изкуство и под тази фраза съм готов да се подпиша. Виждали са филмите, но като правиш три филма на година, няма как да създадеш шедьовър. Ако правиш по 300, със сигурност 20 от тях ще бъдат гениални. Докато при три, почти сигурно е, че ще бъдат боклуци. Но това са други проблеми на българското изкуство, които са обект на отделен анализ. За това говоря – българските културни институции са склонни да повярват на някакъв автор, който идва с австрийски сертификат и произвежда един боклук в центъра на София, но няма как тези институции да инвестират доверие в млади български скулптори, така че да ги видим какво представляват. Може пък да се впишат неочаквано добре в градската среда.

Наскоро бях на посещение в Азербайджан. Видях крайбрежната им алея към Каспийско море. Тя е направена от изключително много скулптури и все на техни творци, защото голямата им идея е, когато чужденецът отиде при тях, да се запознае с националното им изкуство. А не да се наслаждава на някакви чужденци. Само в България сме склонни да изсипем пари за някакъв австриец – за нищо.

 Как може да се промени това?
Въпрос на отстояване на собствената национална култура. Мисля, че в момента има големи групи, паразитиращи българската култура и водеща я към грешна посока. Ето и пример, който ме потресе – в България има една група медии, които получават чуждо финансиране и се опитват да тикат в културата само автори, които не си заслужават и не е ясно какво точно искат да кажат. Например Кристо и някакъв аниматор, който би трябвало да минава за новата звезда на културата. Това е Тео Ушев. Същият този Тео Ушев, когато почина Светлин Русев, който е безспорна личност в българското изкуство, написа най-гнусните неща, които някога съм чел, представляващи буквално танц върху гроба на художника. Когато имаш такова деградиращо настроение към собствената си национална култура – няма как да промениш скоро нещата. Има едно прослойка, която минава за умна и красива, която мрази всичко българско и всичките си гении. Те се чувстват като част от глобалния свят, но са консуматори на глобални глупости и всичко национално ги вбесява.

Да, но тези хора, които творят съвременно изкуство не биват допускани в Националната галерия. Това са хора, обидени на статуквото. Галерията показва социалистическото изкуство, но пренебрегва по-младите автори.
Това е проблем. Аз не съм виждал произведения на Тео Ушев, но приемам твърденията че той е гений. Но ако искаш да си творец и да водиш творческа битка, трябва да я водиш при наличието на живи опоненти. А не да изчакаш Светлин Русев да си отиде от този свят и да скочиш върху гроба му, показвайки колко по-извисен си от него. Друго – всеки млад творец трябва да се пребори за мястото си под слънцето. Тео Ушев е избрал Канада. Добре, но тогава не давай оценки за българската култура, оценявай канадската, бори се за там. Културата не търпи вакуум. Рано или късно тези млади автори ще бъдат допуснати в галерията, това е неизбежно. Но тези хора искат да изхвърлят всичко от парахода на историята и да останат само те. Не се прави така. Тео Ушев и другите трябва да разберат нещо много важно – българската култура в момента има един голям проблем. Тя трябва да интегрира социалистическия период на своето изкуство. В противен случай, не можем да говорим за политика на единно българско изкуство. Както каза един поляк относно тяхното състояние – „няма полска литература, има писатели, пишещи на полски”. Същото мога да кажа и за българската култура.

В Националната галерия има картини на по-възрастни автори. Това е поради причината, че те са дадени като дарения. Националната галерия не купува картини. А всеки един автор се чувства извисен, разбира се, когато негова картина е изложена там. За това ги дават като дарение.

Няма лошо. Защо младите художници отказват да дарят своите картини? Толкова ли е гениален Тео Ушев, че може да засенчи Светлин Русев? Като човек не се държи гениално.

От друга страна, не съм обеден че един млад творец трябва да държи толкова да е в Националната галерия. Зад нея стои концепцията да поставя антология на българското изкуство. Тя трябва да представя стожери на българското изкуство, а повярвайте – човек става стожер след като мине 80 годишна възраст. За другите, трябва да бъде създаден музей на съвременното изкуство и там вече младите да се борят за място под слънцето. В Ермитажът, Санкт Петербург, също няма млади автори – те се борят за други места. А аз съм изключително удивен от това как Русия се развива културно. Модерно, иновативно. Стари фабрики се превръщат в съвременни арт центрове в които се набляга на млади творци.

Но не е редно всяка седмица да правиш изложби на чужди съвременни автори, а не и на своите…
Съгласен съм. Фиксацията в чуждестранното е най-големият проблем на българската култура. Българските творци са на боклука. Дори и Светлин Русев, ако трябва да бъдем честни. А Тео Ушев го изкараха като някакъв мастодон. Това е само защото дари сграда в Плевен, която я направиха на негова галерия. В противен случай и той щеше да има проблеми. Но ако дойде някой холандски автор, вижте какво ще стане…

Comments

comments