С тези думи е описван уелския художник Андрю Викари. Но за разлика от кралете, той не се настанява на трона по наследство, a извървява пътя до него. 

Викари успява да си осигури луксозен живот и да разпростре името си из цялата планета. Един от неговите имоти е луксозен мезонет в Монте Карло. Веднъж получил писмо, адресирано до „Кралят на художниците, Монако“. Тази информация била достатъчна, за да се разбере кой трябва да го получи. 

Роден е през 1938 година и още от малък притежава интерес към изкуството. На 12 годишна възраст печели златен медал в конкурс за изобразително изкуство. В по-късен етап усъвършенства своя талант, учейки в училището за изящни изкуства Слейд в Лондон. Там, негови преподаватели са Франсис Бейкън, Сър Уилям Колдстрийм и Лусиус Фройд, внук на Зигмунд Фройд. Напускайки училището само след две години, Викари се установява във Флоренция и Рим, където съсед му е Труман Капоти. Не след дълго, обаче, се оказва „без пукната пара“ и е принуден да се завърне във Великобритания след двугодишен престой в Италия. 

Викари започва работа като портретен художник в Лондон, но пробивът, който ще промени живота му идва чак след 10 години. Негов приятел, работещ във външното министерство му предлага да нарисува творба за Ислямския център на Крал Фейсал в Рияд. Така, Андрю Викари се озовава на самолетен полет, мислейки си, че пътува към Рио. Но изведнъж вижда целия този пясък от пустините на Саудитска Арабия. Така, той се превръща в един от последните представители на една умираща професия – официален придворен художник на краля и на саудитското правителство.

Да си такъв художник в тези години (1974 е годината в която пристига в Рияд) отдавна не е популярно, но именно тази професия го превръща в един от най-добре платените артисти в света. Негов основен покровител бил Принц Халет бин Султан бин Абделазис. В рамките на пет години, Викари изрисувал около 60 платна, сред които множество портрети на кралското семейство. Той отказвал да рисува по направени фотографии. Неговите портрети се случвали на момента. 

Когато избухнала войната в залива, през 1991 г., и иракчаните нахлули в Кувейт, принцът назначил Викари за главен военен художник. Той изрисувал 225 маслени картини, много от които с височина от 10 метра. Тази серия се нарича „От война до мир в залива: Освобождението на Кувейт“. Картините обхващат бойни сцени, военна техника, основни действащи лица във войната. Не след дълго, обаче, принцът изгубил интерес, а Викари започнал да получава множество смъртни заплахи от иракски симпатизанти. Иранското правителство, дори, му предложило пет милиона паунда за картините, с цел унищожението им. Принц Абдулазис променил решението си и направил по-добра оферта. Така, откупил 125 платна от Викари за сумата от 17 милиона паунда и ги поставил в специален музей.

Като цяло, художникът бил изключително доволен от качеството на работата си. А тя му носи и голяма слава. През 2004 година оглавява класацията за най-богати художници във Великобритания. През 2006 година, състоянието му е оценено на 92 милиона паунда, а през 2016, годината в която умира, се класира на пето място сред петнадесетте най-богати художници в света. Въпреки че стилът му на рисуване променя изобразителната култура в арабския свят, за масовата аудитория стойността на творчеството му остава в сянката на богатството, което той натрупва.

Така или иначе, каквото представлява Толедо за Ел Греко или Арл за Ван Гог, в такова Рияд се превръща за Андрю Викари. В Близкия изток съществуват три музея изцяло с негово творчество.

Снимки: Widewalls

Comments

comments