Кои са баските? С какво се различава тяхната култура от испанската? Колко жени има в баската литература? – това са част от въпросите, на които отговори испанската писателка Аранча Уретабиская при гостуването си в Литературен клуб „Перото“ на 27 март 2018г. Повод за срещата е представянето на книгата ѝ – Червената тетрадка, на български език. Марин Бодаков модерира дискусията, а Мария Пачкова осъществи превода в реално време.

Аранча Уретабиская и Червената тетрадка ни предоставят рядката възможност да се докоснем до автентичната баска култура, представена в разказ от първо лице. Със стъпването си на българската сцена, Червената тетрадка допълва спектъра от култури и народи, които можем да опознаем посредством литературата. Уретабиская прави такова своеобразно допълване и в още едно отношение – тя е първата жена баска, която пише и издава книги. До момента те са: Защо пампушко (1979г.), Сатурн (1987г.), Червената тетрадка (1998г.), Трите Марии (2011г.), Научено по пътя (2016г.). С тях неколкократно печели литературни награди. Творчеството ѝ включва и поезия, и сценариите на филмите Покоряването на Албания, Лауашета и Защо, пампушко. Друга основна дейност на писателката е журналистиката – към момента Уретабиская списва колонка във вестник и е водещ на радиопредаване.

Баската култура е култура на една малка страна с приблизително 3 милиона жители. Административно се разделя на северна част, намираща се във Франция и южна, принадлежаща на Испания. Аз съм от южната част. Имаме език, който говорим само ние, произходът му е неизвестен и твърде оспорван. Единственото, което знаем със сигурност, е че той предшества индоевропейските езици, които се говорят в Европа днес. От всички 3 милиона, еускара – езикът на баските, се говори само от около 1 милион и понастоящем всички баскоговорещи сме двуезични – баски и френски или баски и испански. Няма хора, които да говорят единствено на езика на баските, сподели авторката в началото на срещата ни.

Следващият въпрос, който Марин Бодаков зададе на писателката, бе свързан с мястото на жените в баската литература. В отговор Уретабиская разказа, че първата книга, писана на баски език, е от 1545г., а до XXв. не е имало публикувана нито една книга от жена. Със скромност авторката на Червената тетрадка ни сподели, че през 1979г. тя променя това с издаването на Защо пампушко и за следващите 5-6 години остава единствената жена с творчество на баски език.

При въпроса за нейните учители в литературата, Уретабиская отново ни върна в 1545г., за да допълни, че от тогава до XXв. са писани предимно литературни произведения на религиозни теми от свещеници или монаси с цел християнизирането на народа. И продължи: Моето поколение е първото, което след гражданската война, си постави за цел да вдъхне живот на литературата на баски. Книгата, която вероятно най-много ни е повлияла, е писана от един свещеник. Основният мотив в нея е убеждението, че всяко нещо трябва да се върши навреме, защото в противен случай може да закъснееш, а и не се знае дали утре ще бъдеш жив. 

Увереност, че и на еускара може да се създава съвременна литература, баските придобиват с появата на поетът Габриел Арети през 60-те години на ΧΧв. В него видяхме светски и политически глас, откъснат от религиозните четива, допълни чуждестранната писателка.

Аранча Уретабиская (дясно) и Мария Пачкова (ляво)

Дискусията продължи с думите на Уретабискя, че един писател никога не знае какво е направил, а само какво е искал да направи. Това отговори тя на въпроса дали наистина в творчеството ѝ има огромно разстояние между мъжете и жените. Отбеляза, че не е целяла подобен ефект и използва случая да разкаже на публиката за ролята на жената в традиционното баско общество: Тя има много власт, но единствено в дома. Отвъд прага на дома властват мъжете, но все пак не трябва да пропускаме факта, че ролята на жената в баското общество е много по-голяма отколкото в испанското или френското. Така е при възпитанието на децата например.

Към края на срещата между българската публика и баската писателка, Марин Бодаков постави въпроса за опита на Уретабиская като журналист. Какво сподели тя за баланса между журналистиката и литературата, можете да разберете от следващото видео.

Срещата далеч не се изчерпа с този отговор. Той бе последван от нетърпеливи въпроси от публиката, снимки с авторката и автографи. Атмосфера, показателна за интереса на българите към непознатата култура на баските.

Comments

comments