На 18 юли 2018 г. от 18:00 часа, няколко дни след официалното откриване на Международен балетен конкурс – Варна, в залите на Градската художествена галерия се открива изложба с картини от ателието на Димитър Киров (1935-2008) под надслов „БАЛЕТ“. Живописните платна на Димитър Киров са любезно предоставени от неговата съпруга, балерината Русалия Кирова. Те дават представа за предпочитанията му към художествената интерпретация на музиката, към света на балета. На тази тема се дължи и името на изложбата.

Експозицията е част от съпътстващата програма на 28-то издание на балетния конкурс и може да бъде разгледана до 6 август 2018 година.

„Преди повече от половин век, през 1967 година, във Варна, младият тогава пловдивски художник Димитър Киров открива първата си самостоятелна живописна изложба. Темата ѝ „Балет“ е посветена на първото издание на Международния балетен конкурс във Варна. Изложбата си посвещава на любовта на своя живот – прекрасната Русалия, тoкущо завърнала се от обучението си в Москва, станала негова муза и съпруга.

Името на художника Димитър Киров остава трайно свързано с богатия живот и реформаторския дух на Пловдивската живописна школа. През 60-те години на миналия век Георги Божилов-Слона, Христо Стефанов, Йоан Левиев, Иван Кирков, Георги Бояджиев – Бояджана и др., които се считат за приемници на Златю Бояджиев, Христо Станчев, Цанко Лавренов, надскачат конюнктурните граници на изкуството и налагат в живописта новаторски естетически критерии и стилистически похвати, които умело прилагат при тематичната интерпретация на картината. Музиката и танцът навлизат като интересни теми в изкуството им, като в живописта се акцентира върху пластическото изграждане и емоционалното внушение на цветовете и формите. Това е особено характерно за творчеството на Димитър Киров, в чиято живопис преобладават цветовите вальори на светлината, звучащи в хармонично съзвучие – динамично, тържествено и многоцветно. С течение на години се наблюдава как композициите на тема „Балет“ стават все по-динамични, с поглед от различни пространствени ракурси. Изящните фигури на балерините танцуват и сякаш плуват във феерията от багри, от която звучи музика. Стотици, а може би и хиляди са неговите картини, ескизи, рисунки и фотографии, в които виждаме образи, сцени от „Лебедово езеро“ на Чайковски, „Петрушка“ на Стравински, „Карнавал на животните“ на Сен Санс, „Кармен“ на Бизе, „Пролетно тайнство“ на Стравински и пр. В тях образът на Русалия е представен чрез трите изкуства – на живописта, музиката и танцът. Образите им изобразени сред сценичните декори, балетният салон в дома им, ескизите със сценичното оформление, зрителите по време на спектакъл, са част от живата картина на техния артистичен живот. Образът на балерината се наслагва в движение сред звуци, сред ослепителната омая на цветните кръгове и лъчистите пирамиди на прожекторите, с ритмиката на танца преливащ в ритъм на багрите. От структурата на живописната композиция имаме усещане за устрема в живия балетен спектакъл. Жестовете, грациозните движения, които художникът с толкова възхищение и обич предава, показват познанието му в езика на тялото на класическия и съвременен балет. Фигурите на балерините са предадени точно като  драматургия, верни като разказ. Димитър Киров майсторски умее да осъществи синтеза на музикалната фраза и балетното движение. Умее също да кадрира, да постигне вибратото на музиката, така както футуристите са разлагали светлината. И там сред потока на багри и звуци, в илюзорното пространство на сцената или спомена, той открива живото, артистично човешко присъствие. Асиметричното разделение на пространството, постигнатият цветови баланс в него, насечените движения в изразителни ракурси – всичко това прави от живописта едно чудо, в което музиката е цветна, а цветовете са музика. Образът на Русалия и нейният свят на балета остават една от основните тематични линии в творчеството на Димитър Киров и той превръща поезията на своята любов в класика в нашето изкуство. Цветовете му на вълни преминават през пространството и стигат до нас визуално напомнящи за дисковите ритми на „орфизма“ на Соня Делоне. Изкуството на Димитър Киров, в годините придобива и друго значение на онова вътрешно, духовно единство на живописта на Древния Пловдив във времената, което черпи от историческите пластове на възрожденското, античното и древно изкуство на Тракия. Тези теми – за балета и музиката, съществуват в изкуството на художника като във фокуса на живописта му е една магично преминаваща през вековете светлина, откриваща цветния ритъм на Битието и неговата визуална красота в изкуството.“

Пламена Димитрова-Рачева

Изкуствовед, директор на ГХГ – Варна

 

За презентацията е нужен JavaScript.

Comments

comments