Разгледайте изпълнения с енергия свят на футболните пънк отбори, които гордо се определят като „дезорганизирани“ – извън всяка официална структура субкултури.

Фотографът Симон ди Принципе от години снима местни футболни отбори в различни региони, които играят извън официалната лига. През 2016г. той реализира фотокнигата си „Grass roots“ – колекция портрети от източен Лондон, където се намира кипящияt от вибрации стадион „Heckney Marshes“ – дом на Неделната футболна лига. Малко по-късно започва дa снима и градски футболни общества в Бразилия за следващия си проект – фотокнигата „Дезорганизация“(‘Vàrzea“ на португалски).

Симон се концентрира върху сблъсъците на терена, фаловете, вилнеето на феновете, облечени с цветовете на любимия отбор. Показва аматьорската лига в цялата й неукротима светлина – изобщо не си и помисляйте, че замисълът на фотографа е да представи футбола, познат като „прекрасна и елегантна игра“.

@Courtesy of Simon Di Principe

„Не гледам на проектите си като на фотокниги за футбол. Това никак не е правилната гледна точка – би било несправедливо. Те са за хората, за едва ли не комуналните общества около отборите.“ – разказва Симон, Фотографиите документират тяхната история и социални движения. Във „Vereza“ основната тема на кадрите не е самата игра, е емоцията на играчите по време на играта, споделена с техните фенове от всички възрасти, комуникацията между тях.

„Футболът е просто катализатор, който свързва хората помежду им. Той съществува, за да ни обединява“ – разказва ди Принципе.

„В много градове в Бразилия“ – обяснява фотографът за заглавието на книгата си – думата ‘Vàrzea“ се използва за нещо, направено импровизирано, без замисъл и предварителна организация. Следователно се превръща и в наречие за уникалната, спонтанна форма на футболната игра – аматьорската сцена. Нейните корени се зараждат в бразилските селски полета още през 19-ти век, но днес подобни отбори има в почти всеки по-голям град в страната. Като култура, която се движи по ръба на установените норми, игрищата на „Vàrzea’ изиграват историческа роля.

Аматьорският футбол е продуктивно пространство за включване на различността. В неговата лига, например, без проблем се практикува футбол от жени, докато официално това е забранено в Бразилия между 1941 и 1979г.

2016-17, Симон де Принципе, @dazedandconfused

Фоткокнигата ни въвлича в еклетичният свят на футболната субкултурна общност, но въпреки че показват колективната радост или гняв, портретите на Симон са интимни и успяват да откраднат момент на индивидуална емоция на фона на екзалтираната тълпа. Ди Принципе създава приятелства във всеки град, който посещава и дори има възможността да се включи в играта – той самият е част от подобен отбор преди години в Сао Паоло.

Неговият близък приятел Пева, който пише в книгата, пък играе в анархисткия отбор „Автономните“, Той е сформиран през 2006г. от хора, идващи от анархистките и пънк среди на Санто Андре, квартал в Сао Паоло. През 2009г. те дори играят срещу анархисткия „Източните каубои“ от Бристол, чийто вратар за кратко е самият Банкси. Фактът, че подобни отбори са се свързали един с друг от двете страни на Атлантика е доказателство за обществената валидност на аматьорския футбол. Един свят, съвсем отдалечен от театралничето и съмнителната политика на тазгодишната Световна купа на Фифа.

„За хората, които играят или пък са фенове, Vàrzea е начин на живот. Футбил, пиене, похапване, танцуване и среща с приятели – това е начин да избягаш от ежеднвения живот и да се социализираш. Аматьорската лига е общество, което носи радост и приятни емоции за участващите в него.“ – споделя Принципе.

 

За презентацията е нужен JavaScript.

 

 

 

 

dazedandconfused

 

Comments

comments