Въпросът за изборa на ново име на Македония трябва да бъде внесен в Парламента за обсъждане. Това беше подчертано днес на среща между част от Комисията по външна политика към НС и представители на група интелектуалци.

Повод за срещата беше подписка – декларация, създадена ог група общественици и изпратена на 26 юни до Председателя на НС, Президента на РБ, Министър-председателя на РБ, Външния министър на РБ и българските медии, с настояване за избор на ново име на бившата югославска република, което да е коректно спрямо историческите обстоятелства и географските дадености.

Проф. Стефан Воденичаров заяви, че българските общественици не са повдигнали умишлено тази тема, докато България води председателството на Съвета на ЕС, но сега е дошло време страната ни да вземе отношение.

Настоящите договаряния не отчитат историческите реалности и българските национални интереси“, коментира по време на срещата проф. Валери Стефанов.

Българските интелектуалци подчертаха опасността от това избраното име „Северна Македония“ да се превърне в предпоставка за бъдещи конфликти: „Българският народ не си дава сметка какво може да се случи по-нататък“, сподели писателят Димитър Томов.

Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов изрази мнението си от това, че изборът на ново име ще рефлектира при всички случаи и върху езика: „Ако държавата е Северна Македония, то тогава и езикът би трябвало да е северномакедонски. Държави като Швейцария и Австрия не се стремят да имат собствен език – официялен е немският“.

Грешка е да се твърди, че изборът на ново име не ни засяга, както каза Външната министърка“, сподели Акад. Георги Марков. – „Всъщност това ни засяга и географски и исторически. Ние можем да правим компромиси в политиката и дипломацията, но в историята няма как да правим такива“, продължи още Акад. Марков.

Проф. Стефан Карастоянов изрази притеснението си от факта, че в България няма една цялостна национална програма, която да ръководи нашата външна политика и да почива на нашите български национални интереси.

Като резултат от срещата членовете на комисията и групата интелектуалци се съгласиха, че България трябва да заеме активна позиция в избора на ново име на Македония.

Ето и декларацията, която обществениците изпратиха до българските институции, заедно със стихотворение, което поетът Ангел Симеонов посвети на Македония.

 

 

 

Северна Македония?

Македония е древна земя, населявана от различни племена и народи. През вековете тя е била част от различни държавни формации, участвала е във формирането на различни колективни идентичности.

Македония е съдбовно вписана в българската история и историческа памет. Нейната съдба е в сърцевината на българската национална идеология от деветнадесети и началото на двадесети век. Като част от националния идеал, македонската кауза е написала едни от най-славните и трагични страници в новата ни история.

По силата на ред обстоятелства и конюнктури, през 20 век древната и пропита с драматична памет македонска земя се оказа разделена между три държави – България, Гърция и бившата югославска република Македония. За всички образовани хора е ясно, че съществунето на днешната държава Македония е резултат от сложни идеологически и геополитически процеси.

Наскоро подписаният договор между Република Гърция и бившата югославска република Македония е поредната глава от дългата и трудна история на претенциите, забраните, заплахите, противоречивите идентичности…

Най-простото и задължително питане е – каква е ролята и как е разписан интересът на България в тези договаряния и договори?

Приетото название Северна Македония е очевидно некоретно по отношение на България и българските интереси. Според така приетия принцип на назоваване, българската Пиринска Македония също попада в обхвата на определението „Северна“. Дали това определение няма да се окаже днес и в бъдеще поредното основание за претенции, полемики и идентификационни кризи?

На фона на така очертаните политически събития настояваме българската държава да заеме прозорлива и активна позиция. Да се произнесе ясно за същината и обхвата на постигнатите договаряния.

Бившата югославска република Македония може да има свой път към Европа и ние не искаме да заставаме като препятствие на него. Но добре знаем, че днешните конюнктурни решения лесно могат да се превърнат в източник на утрешни беди.

С приемане на името Северна Македония географията рязко зачертава историята. Тя отваря път за нови измислици и политически спекулации. Твърдението, че се сбъдва „вековното желание на македонския народ да говори на македонски език” е ясно потвърждение за това какво предстои.

Затова очакваме да видим държавнически дела, които отстояват ясно и еднозначно българските национални интереси.

Настояваме за избор на ново име на съседната балканска държава, което да е коректно спрямо историческите обстоятелства и съвременните политически реалности.

Който предава миналото и продава настоящето, зачертава бъдещето си.

 

 

Македония????

Защо ли засипва снегът
твоите стъпки, войводо,
преминали пътища, прашни
и кървави, в бой за свобòда?
Защо ли се спуска нощта
над мъртви полета, ограбени? –
Това ли е твойта земя,
от своите рожби предадена?
А где е народът, войводо,
за който безсмъртен умираше,
а после възкръсваше в песни
и никога мир не намираше?
*******************************

Македония, моя съдба
и моя родина несбъдна,
разпната в мойта душа
и в твойта, войводо, безпътна…

Ангел Симеонов

Comments

comments