Дебютният роман на Радостина Ангелова- „Виенски апартамент“ ще бъде изигран в спектакъл, озаглавен „Цъфнали очи“. Премиерата е на 17 септември от 19 ч. в Будапеща, в камерната театрална зала на Културно средище Eötvös 10. Режисьори на постановката са талантливата Габриела Хаджикостова и унгарецът Ищван Наги, а актьорите, които ще влязат в ролите са младите българки Мария Джойкева, Никол Николова, Никол Султанова и Цветелина Николова. Декорът, костюмите и анимацията са дело на сценографката Хана Вегшьо, а музиката – на Атила Шимон.

На премиерата на спектакъла ще присъства и самата авторка на романа- Радостина Ангелова, която споделя, че има специална покана от „Малко театро“ и храни сантимент към Будапеща и българската общност там, защото си спомня топлото приемане на книгата по време на участието ѝ във Фестивала на романистите, дебютанти по време на Панаира на книгата в Будапеща през 2013 година.

Но от къде идва идеята за написването на този роман, защо е избран именно той да бъде изигран в пиеса, защо в Будапеща и кога ще го видим в България? На тези и още много други въпроси екипът на SofiaPress потърси отговори, като се допита до авторката на романа Радостина Ангелова и режисьорката Габриела Хаджикостова.

Книгата „Виенски апартамент“ излиза още през 2012 година в България, а миналата година беше публикуван и в Унгария, където бе посрещнат с голям интерес. Преди години Габриела Хаджикостова присъства на представянето на романа  на Международния панаир на книгата в Будапеща и още тогава е била запленена от него.

„Тогава се запознах с него и на представянето прочетох на български и унгарски текстове, които сама подбрах, защото бях много силно впечатлена от тях.“, споделя Габриела- „През 2014 заедно с Николай Иванов ОМ, който е български музикант и композитор от много висока класа, издадохме музикален албум. И в него също беше включен текст от романа. Още по време на записите разбрах, че искам да направя спектакъл по текстове от него.“-разказва режисьорката на пиесата.

Тя споделя, че е типично за „Малко театро“ е, да борави с литературни текстове на много български автори. Но разказва още, че това не са пиеси в класическия смисъл на думата, защото това са синтетични спектакли, в които те съчетават много видове изкуства.

„Без да робуваме на конвенции прекосяваме смело жанрови и езикови граници.“-казва уверено Габриела Хаджикостова.

Но да се върнем малко назад преди срещата на книгата с Унгария и България, а именно от къде идва идеята за написването ѝ.
„От Виена
“, казва Радостина Ангелова- „Започнах романа през един декемврийски ден там. Беше по време на първото ми посещение в австрийската столица.“-разказва авторката на романа.

Когато пише дебютния си роман Радостина споделя, че не е мислела за бъдещата популярност на книгата или за изиграването ѝ в пиеса, защото е била отдадена единствено на текста и не е мислела за нищо друго в този период.

„Това е дълбоко личен процес на сътворение, който не търпи суета.“, казва талантливата писателка- „Личността на пишещия се размива сред личността на героите. Разбира се, най-доброто, което може да се случи на една книга, е да проговори чужди езици, т.е. да бъде преведена, както и да се качи на сцена или да застане пред камера. „Виенски апартамент“ е щастлива книга.“-споделя още тя.

За избора на метафоричното словосъчетание „цъфнали женски очи“ и въпросът ни защо те са „цъфнали“? Авторката отговаря така:

„А защо да не са? Разбира се, това е метафора. На влюбената жена или както си го разчете читателят.“-споделя Радостина Ангелова.

Какво да очакват гостите на премиерата на спектакъла „Цъфнали очи“?
„Това, което ще видят зрителите, не е пиеса написана въз основа на романа. Това е спектакъл, който съчетава слово, модерен танцов театър, музика, движение, анимация и изобразително изкуство.“,
споделя Габриела Хаджикостова- „Но от всичко това се ражда едно цяло. Основата е не сюжетната линия, която е гръбнакът на романа, а необикновените, поетични, магични текстове – бих ги нарекла лирически отклонения, които Радостина Ангелова е вплела в него.“-казва още младата режисьорка.

А относно репетициите и подготовката за премиерата на спектакъла, Габриела споделя, че основните чувства, които ги водят са хъс, вълнение и амбиция.

Спектакълът осъществяваме със съдействието на ДКТ Сливен, където проведох творческа лаборатория през 2017 година.“, разказва Хаджикостова- „Бях силно впечатлена от таланта, дисциплината и сценичното присъствие на четири млади актриси. Обърнах се към театъра с предложение творческият екип на Малко театро да създаде спектакъл с участието на тези талантливи актриси, предоставени от ДКТ Сливен, като партньор по проекта и спектакълът да се играе в двете страни – Унгария и България.“-споделя още тя за идеята на представлението.

Авторката на романа, Радостина Ангелова, споделя пред нас, че няма никакви притеснения и съмнения за изиграването му, защото се доверява напълно на таланта на режисьорите.

„Спектакълът се базира на определени текстове от книгата, не е драматизация на романа, така че нямам съмнения от този вид.“, категорична е Радостина.- „Но съм убедена в творческия потенциал на Габриела Хаджикостова, която тук е не само актриса, но и режисьор, както и на режисьора Ищван Наги. Познавам и двамата и съм сигурна, че ще ме изненадат приятно. Нямам търпение да се запозная с актрисите и всички останали, замесени в постановката.“-споделя с вълнение авторката.

Габриела Хаджикостова споделя, че целият спектакъл е труден за изиграване, защото изисква максимално духовно и физическо присъствие.

„Тук не става въпрос за сцени в класическия смисъл на думата, като в конвенционални представления.“, казва режисьорката- „Спектакълът е изграден на базата на етюди. Всеки текст, който се поднася от актрисите е един микро-спектакъл. Със специфично интерпретиране на текста, със своя музикална и танцова среда, движение, анимация и художествено осветление.“, споделя още тя- „С примесване на лични моменти от живота на актрисите, които следват стила и логиката на текста. Това е много комплексна и трудна задача. Но ние винаги се стремим към иновативност, примесена и с традиция, и следваща теченията на съвременния европейски театър. Това вече 22 години е специфичният език на Малко театро.“– казва гордо Габриела.

Кога ще може да видим спектакъла „Цъфнали очи“ и в България?-питаме с интерес режисьорката Габриела Хаджикостова.

„За съжаление, екипите на двата театъра са с много голяма натовареност и други фестивални ангажименти и не можем да изиграем спектакъла в България непосредствено след будапещенската премиера.“, споделя тя- „Но плануваме при успешно съчетаване на програмите на двата театъра през ноември да бъде показан в Сливен и София. А след това да бъде игран на редица фестивали в Европа. Текстовете на Радостина Ангелова го заслужават!“-разкрива още за SofiaPress талантливата Габриела Хаджикостова.

Относно идеята за изиграването в пиеси и на другите романи на Радостина Ангелова, тя казва така:

„Мнозина, в това число хора от сцената, са споделяли  с мен усещането си за кинематографичност на романите ми.“, споделя авторката- „Стоян Алексиев, например, който прочете „Имаго“ (вторият ми роман) и го превърна в аудиокнига, коментира по време на записа, че някой трябва да филмира книгата. Но аз няма как да имам подобни „планове“. Това зависи от други хора.“-казва още Радостина.

А ние от SofiaPress очакваме с нетърпение и новата книга на Радостина Ангелова, която сподели пред нас, че скоро ще излезе:

„Ръкописът е завършен и вероятно ще се появи в края на годината.“-каза авторката с блестящ стил на писане.

Представяме ви и откъс от романа „Виенски апартамент“ на Радостина Ангелова:

Когато очите на жената цъфнат, не е на добро…

А те може никога да не цъфнат. Но цъфнат ли женските очи – няма пещера, която да ги скрие, всички разбират.

Цъфналите очи не променят багрите на ирисите си, но избуяват венчелистчетата, ухаещи на паунови викове и мъжки стъпки, които си тръгват чак по изгрев.

Цъфналите очи познават безпогрешно истинските мъже – мъжете, родени при нощен вятър, които удрят с лявата шепа зиме от страст, а лятото галят с хладната си дясна ръка от обич.

Истинският мъж споделя себе си само с жена с цъфнали очи. Той къса залъка от устата си на две и двете половини са винаги равни. С едната запечатва лявото око на жената, а с другата – дясното. Така жената ослепява за света наоколо и се осланя само на мъжкото рамо, което я води.

Comments

comments