Режисьорът на документални филми Натаниел Кан би искал да повярвате, че в света има два вида художници: такива, които продават, и такива, които не го правят. Тези от първия вид, като Джеф Куунс, са способни да продадат творба за над 58 милиона долара (за колкото се продаде неговото „Балонено куче” през 2013).

В последния си филм „Цената на всичко“, Кан проследява историята с надулия се пазар на съвременното изкуство през 1973 г. Тогава се осъществява скандалната продажба на Робърт Скъл, която започна да накланя везните. Скъл, направил своето богатство от бизнес с таксита, събирал творби от сравнително неизвестни живи художници, част от направленията на абстрактния експресионизъм и поп арт. Такива били, например, Робърт Раушенбърг и Джаспър Джонс, чиито творби Скъл купил за цена от 1,000 до 2,000 долара (което все пак не е лоша сума за изгладнял беден артист). След това продал техните творби на търг за много повече пари и общо направил 2.2 милиона, което в днешен еквивалент е 12 милиона. Този легендарен търг става прецедент за съвременното изкуство и от там балонът започва да се надува. С глобализирането на пазара на изкуството се ражда златна ера. И както казва кураторът Пол Шимел, „няма златна епоха без злато“.

Филмът поставя въпроса „каква е връзката между изкуството и парите?” на някои по-богати от Бога артисти като Джеф Куунс, председателят на Сотбис Ейми Капелацо, критикът Джери Солц и художникът Лари Пуунс.

Изкуството и парите винаги са вървели ръка за ръка. Много е важно доброто изкуство да е скъпо„, изтъква колекционерът Симон де Пюри във филма. – „Опазваме само неща които са ценни, имат висока стойност. Ако нещо няма финансова стойност, на хората няма да им пука за него.“ Филмът проследява нишката на тези твърдения до студиото на Пуунс, който довършва творби за предстояща изложба, Капелацо, подготвяща се за голям търг и колекционерът Стефан Едлис, разхождащ се в мезонет, изпълнен със скъпо струващо изкуство.

Режисьорът Кан изобразява света на изкуството, изпълнен схора, имунизирани от собствената си суета, занимаващи се с панаири, шоута, частни събития и пиещи скъпо шампанско. Но без никаква критика или експозиция с вътрешна информация за пазара на изкуството, зрелището започва да изтънява.

Това, че пазарът на съвременно изкуство е предимно схема с фиксиране на цените, е открита тайна, ако изобщо може да се смята за тайна. Както казва икономистът Алисън Шрагер, „за да бъде ефективен един колекционер, в дълбочина трябва да е плитък, защото той всъщност е декоратор. Иска една творба да си отива с килимите и с мебелите.“



В допълнение към тази теория, Кан до голяма степен се отклонява от по-сериозните въпроси относно финансирането на изкуство. На процъфтяващ пазар, където дори и второстепенна творба на Леонардо да Винчи може да се продаде за половин милиард долара, какво тогава представлява шедьовър? Изкуството, направено специално за продажба, има ли присъща стойност извън цената му?

Лари Пуунс твърди, че „изкуството и парите изобщо нямат присъща връзка„, въпреки факта, че картинките му от 1960 година са продадени за близо 1 милион долара. Все пак Кан представя Пуунс като развълнуван и привлекателен бунтовник, който не е постигнал растящата слава както други художници в неговата кохорта, защото отказва да създава творби само, за да  се продават.

Има хора, които знаят цената на всичко, но знаят и стойността на нищото. Светът на изкуството е капризен. Не е ясно кои са причините за това, че някои художници губят сцепление, а други плават в небето“, казва колекционерът Едлис.

Все пак, всички показани хора във филма на Кан,каквото и да говорят, са близо до върха. Много от прохождащите художници могат  да мечтаят да постигнат успех без да продаватна пазара, но повечето, ако не и всички, са наясно, че са напълно прецакани. „Винаги казвам на художниците: Не ставай художник!“,предупреждава Салц. – Освен ако наистина не искаш. Ама наистина. Тъй като99,999 процента от артистите нямат пари – толкова е просто. „Цената на всичко”предполага, че функцията на художниците е да произвеждат култура за отдих набогатите, без да се занимават достатъчно с изчистването на тази визия за светана изкуството. Няма изход и няма друг начин.

thebaffler

Comments

comments