Дейвид Тезински, Снимка: Деница Стербова

 

 

Преди време ви запознахме с чешкия фотограф Дейвид Тезински и неговият проект „Децата на исляма“, сниман в Иран. Сега фотографът търси следващия си проект, който да заснеме. Дейвид се свърза с нас с идеята да попитаме читателите си къде в България фотографът би  могъл да заснеме следващия си фоторепортаж. Може да се свържете директно с него, като след материала сме прикачили връзки към негови профили в социалните мрежи или да давате идеи, като оставите коментар под статията.

 

Последният проект на Дейвид е свързан с поредица от фотографии на жени и мъже, осъдени до живот в затвора в Харков, източната част на Украйна.

Идеята на Дейвид е да заснеме техните възгледи и емоции, които излизат от очите им. Той създава цяла портретна серия, която сам определя като изключителна.

За презентацията е нужен JavaScript.

Строгият затвор – хостел
Това, което знам е, че изкарването на всички необходими документи за снимане в затвор в Чехия би отнело от две до три години. В Украйна обаче, благодарение на журналиста Олексей Науменко, успях да подготвя всичко в рамките на един месец“, споделя Тезински за Sofiapress.

Един от затворниците, който прави впечатление на Дейвид е  Руслан Худолей. Той е осъден за кражба и жестоко убийство.  Убил е 29 души. По време на снимките Руслан е с белезници „Той беше буквално студен“, споделя Дейвид. – „Беше доста безрасъдно интервю“.

Някои от осъдените са се венчали в затвора. „Цялата церемония беше много традиционна. Имаше дори и сватбена нощ“.

Това трябва да е затвор от най-строг режим от цяла Украйна, но според фотографа затворът изглежда като стандартен хостел. „Много хубави и чисти душове, например. Всеки убиец има телевизор. Има стая за наемане от една до няколко нощи в случай, че осъденият би искал да прекара известно време в със своя любовник или съпруг / съпруга. Това струва около 4 евро на вечер“, разказва още Тезински.

Сложно изкуство, психология, торта и оръжие
Дейвид винаги е в търсене на някакъв спорен, уникален, специален начин на живот и улавя ярките моменти, както и проблематиката в съвремието. За него фотографията може да бъде лек за хората, като те могат да се  излекуват, виждайки приказките на други хора, уловени  по определен начин. „Това е голяма мотивация за мен да уловя такива моменти, които карат хората да осъзнават нещата или просто да бъдат обогатени от това да знаят и да видят. За мен фотография може да бъде торта, а също и пистолет. Тя може да ви хареса и да ви отвори очите.“Това не е само журналистика, това е сложно изкуство, психология, торта и оръжие“.

 

27-годишният фотограф, получава първата си камера, когато е само на 12 години и в началото снима само съучениците си. „На тези години се занимавах със скейтбординг и ми отне известно време, преди да намеря нещо с по-голямо значение“, споделя Дейвид.

Започнах да изучавам фотография в Прага, но проблемът беше, че се захванах с пънк рок, грънч и китара и оставих фотографията на заден план“.

Дейвид напуска училище, преди да се дипломира, споделяйки, че там само е спял и заминава за САЩ. Там той се опитва да немери „вътрешната си цел“ и „значението на тази цел“.

След като навърших 20 години, започнах да пътувам много в азиатски страни като Индия, Непал, Камбоджа, Тайланд, Япония и др. Цената на пътуванията ми винаги беше много ниска, поради което беше напълно възможно да остана дори по няколко месеца. Понякога трябваше да спя в парка или на някакво „погрешно“ място като един случай в Африка, стана кървава суматоха, заради скъпата ми чанта“.

Тезински се опитва да документира интимните моменти в човешкото общуване и живот… и го прави успешно. „Обикновено, когато съм честен към хората и те са честни към мен. Не е правило, но винаги работи“.

Фотографът определя като най-важни негови проекти, тези свързани с опазване на околната среда, защита на животните или правата на човека.

 

ФейсбукИнстаграм,   Уебсайт

 

Comments

comments