Денис Олегов е български писател и журналист от руски произход. Той е автор на четири книги със стихотворения и проза. Съосновател е на литературен клуб „Отвъд кориците“, по-късно развил се като онлайн вестник. В момента Олегов учи в Русия „Международни отношения“ във „Висшата икономическа школа“, а от скоро е носител и на награда от конкурса „Небесни меридиани“ в Израел. Срещаме го броени дни, след като се е върнал от Русия. В интервю за Sofiapress Денис Олегов разказва за трудностите при младите писатели, за мотивацията и за успехите.

В момента учиш „Международни отношения“ във „Висшата икономическа школа“ в Москва, работил си и като спортен журналист, защо се насочи към писането на поезия?
Това стана по някаква случайност. Може би, историята е доста банална, но в шести клас, когато хормоните бушуват и за първи път започваш да се влюбваш, точно тази тийнейджърска любов ме накара да започна да пиша. Първоначално съвсем елементарни ученически неща в тетрадката, които просто така съм си драскал. Първите опити дори не бяха особено сполучливи, като например да римуваш „мен“ с „ден“ и други такива клишета, но някак си с времето усещах нуждата да пиша, да изливам това, което е вътре в мен. След това, като пораснах разбрах, че поезията, всъщност, е един език, на който можеш да изразиш посланията си, по такъв начин, че да въздейства повече на хората и те да се вслушат в думите, да усетят магията на цялото нещо. Поезията, всъщност, е много универсална, тя не може да се ограничи само до любов и изказ на емоции, до голяма степен тя е и разум, и гражданска позиция.

Какво те вдъхновява?
Първоначално, имах конкретни неща, които ме вдъхновяваха, а сега мога да кажа, че абсолютно нищо конкретно. Понякога просто идеите идват случайно в главата ми. Случва се така, че докато се къпя си тананикам някаква мелодия и по нея се редят думи. Тичам от банята, за да стигна до компютъра и бързам да запиша съответното нещо. Но може би, книгите, които чета и филмите, които гледам, както и нещата, които се случват около мен ми влияят пряко, тъй като аз пиша с много препратки към други произведения, както и към митология и религия. Без да съм силно вярващ, но специално Библията е един източник на доста мъдрост, зависи от къде я погледне човек.

Какви книги по принцип четеш?
Най-вече историческа проза, защото това ми е най-любимия жанр. Може би, за това и последната ми книга от миналата година се казва „Колелото на историята“. Иначе, харесвам почти всичко. Единственото нещо, което не харесвам и не мога да чета дълго време са така наречените булевардни романи, или както сега им казват чиклит. Просто не е моето.

Последната ти книга, която спомена преди малко „Колелото на историята“ е излязла в печат миналата година, защо от тогава до сега не излизат в печат, твои творби, а само онлайн може да ги видим?
Може би, защото сега, като живея в Русия е малко по-трудно да се печата и промоутира в България и аз самия не съм достатъчно време тук, за да правя премиери или да правя турнета, за да обикалям по градовете. Доста сложен процес е, но следващата книга съм я замислил, когато завърша бакалавър. Това ще е 2021 година, така че събира се материал в момента и дай Боже да види бял свят.

От къде се породи идеята ти за създаване на онлайн вестник?
Това беше постепенно, тъй като в началото, когато бях десети клас, с моя колега и приятел Божидар Иванов, създадохме литературен клуб „Отвъд кориците“, чиято цел беше да се съберем млади автори и да споделяме своето творчество, както и да правим четения и проучвания, за да събираме повече хора. След това, съответно идеята е да създадем една отворена среда за младите хора. Самия аз в началото, когато започнах да пиша, далеч не съм срещал разбиране сред своите връстници и беше доста трудно да покажа стиховете си. За това и четири години съм писал под псевдоним. От там нататък, създадохме клуба и имахме доста четения и дискусии, но след това, точно преди да замина за Русия, идеята ми беше за нещо по-мащабно, за да може да привличаме повече млади автори, и техните произведения да достигат по-лесно до хората, а това сега е най-лесно именно чрез онлайн издания. Има много организации, които го правят, а защо не и ние. И така вече една година.

Скоро излезе и антология на „Отвъд кориците“ в онлайн вариант. Какво могат да открият в нея читателите?
Това е доста пъстроцветна гама, тъй като най-младият ни автор е на 17 години, а най-възрастните са над 50 години. Интересното тук е, че ние срещнахме разбиране от много по-опитни автори, които просто харесаха идеята и казаха: „Защо да не дам и аз пример и младите да видят, че има някаква връзка между поколенията и старите автори не са някакви сухари, които да ги сочат с пръчка и да им казват- „Това не става. Откажи се.““ Точно обратното е, тъй като вече хора с опит могат да им помогнат, съответно да открият своите грешки, да разберат и открият таланта си. Интересното тук е и съотношението проза-поезия, защото искахме да е 50/50, но стана така, че е 1/3, защото имаме или прекалено много прозаици, или просто така се нареди. Може би, защото в момента е модерно да се предпочита кратката форма, като стихотворение, докато разказа може да бъде две страници, но може да бъде и 20 или повече дори.

Издадените книги на Денис Олегов

Какво мислиш за хората, които сами се определят за писатели и започват да редят несвързани рими, без въобще да са изучавали и да знаят структурите на стиховете?
То и аз може да кажа, че съм космонавт, но това не означава, че съм летял в Космоса. Това е до вътрешното отношение, защото често дори най-добрите писатели се определят просто като „автор“, защото при тях има нещо много по-земно. Мисля, че човек, който смята, че е научил всичко, той няма как да прогресира. Той спира да се развива. Така че, ако някой смята, че е звездата на българската литература, нека да види и той къде греши и дали с право си е повярвал до крайна степен или има още върху какво да работи.

Как отсявате хората, които да публикувате?
Имаме си редакторски екип, който решава. Далеч не е само моя заслугата за вестника, но мога да кажа, че доста поощряваме творчеството. Имаме този навик да работим с авторите и когато забележим, че едно стихотворение не е достатъчно добро, да му покажем къде са слабите места и да му предложим някакво подобрение. Съответно ние, като хора с повече опит, които може би, до някаква степен разбират от структура на текста, стихосложение и ритмичност (което е много важно за класическия стих, но мнозина автори го пропускат) да му покажем как да го коригира. Стараем се повече да работим с авторите, за да си вдигнат нивото, тъй като има много практики, с които те могат да го направят и сами, но с много труд.

Вие подкрепяте некомерсиалната литература, какво отнема и какво дава според теб комерсиалното?
Първото което дава, разбира се, са дивиденти и едно хубаво положение в обществото. Например, сега най-продаваните автори работят в рекламни агенции, точно тези ПР трикове, които са научили и в последствие им позволяват да се издигнат. Масово се стремят и към това хората да ги знаят и да ги споделят в различни групи. Също така, лесната разпознаваемост, и това, че стигат до телевизионен ефир. Но това, често се слива с комерсиалността на поп звездите и отнема от облика, тъй като се дъвчат едни и същи клишета, на едни и същи теми. Нещата се поднасят прекалено банално и от части очаквано. Това е може би трудното- да си успял с талант, но в същото време да запазиш облика си на автор.

Наскоро получи награда от конкурса „Небесни меридиани“ в Израел. Разкажи ни малко повече за този конкурс, какво означава за теб тази награда и какво ти дава тя?
Аз често участвам в такива конкурси и си спомням, че преди три години бях казал в едно предаване, че всъщност, тези конкурси ги печелят по-скоро имена, а не творби. Сега когато ми дадоха награда направо се плаша и си задавам въпросите „Аз име ли сега станах? Какво се случва?“. Извън кръга на шегата, много се радвам, че ме е оценило международно жури и съответно, че се случва нещо извън България. Българската литература малко по-малко пробива. Тя има търсене и на хората им е интересно, какво точно пишат българите и за техните възгледи. Например, тук в някои кръгове много интересна е чешката или унгарската литература, нищо чудно в Израел така да е и с българската, да се гледа като на някаква екзотика и да се търси нещо по-различно от нещата, които всички знаят.

В „Отвъд кориците“ вие давате шанс на млади писатели, както сам каза, в антологията имате 17-годишно момче, според теб дава ли се достатъчно шанс на младите писатели и на други места да се докажат и наложат на пазара?
Разбира се, дава се шанс, но е относително, тъй като творбите на много от тях са по подражание. Прочиташ стиховете на един автор и си казваш „Той ми е идол и аз ще пиша само така.“ , тогава повечето започват само да боксуват на едно място, защото са си казали, че ще се уповават само на един единствен автор, стил и един и същ начин на изказ, и за тях това е свещената истина и започват да подражават. Има такива места, които съответно поддържат това нещо, защото е лесно смилаема литература и ще могат да заработят от реклами по нататък. Но ние в „Отвъд кориците“ търсим повече оригиналността и някой да ни изненада приятно, а не да си кажем „Ама това вече съм го чел“, а да си кажем „Ето колко интересен е този автор и дайте да направим нещо, че да достигне до хората и да му помогнем да се развие“. Най-важното е да има оригиналност, която да е съпътствана с комбинация от емоции и разум, защото ако пишеш само с разума си ще излезе някакъв сух научен текст, обаче, ако пишеш само с емоциите ще излезе някаква разхвърляна анархия, в която нищо няма да се разбере, какво точно е посланието, за това явно ключът е в симбиозата между двете.

С какви трудности си се сблъсквал ти самия, като млад поет?
Ами освен, че около 500 пъти са ми казвали „Не ставаш“, но това не ме е спирало. Има много места, които дават някакво недоверие, когато видят автор, който не е публикуван и издаван, автор, който пише класически стих, но за тях това не е модерно и търсят повече свободен стих, в кратка форма, за да е по-разбираемо за читателите, но нищо не ме е спирало. Явно съм по-нахален от редакторите и ето, имам награди от конкурси, публикации в няколко издания и съм доволен.

Смяташ ли да останеш в България и тук да се развиваш?
На този въпрос мога да отговоря след 3 години, защото в момента не знам и трябва да преценя възможностите, които ще имам тук и в Русия. Нека да завърша бакалавър и тогава ще реша.

Ще продължиш ли да се занимаваш с поезия?
Тя не ме оставя намира и няма как да избягам от нея.

Comments

comments