„Микеланджело сред дивите“ – възкликва Луи Воскел, след едно посещение в салона на независимите за класическата скулптора, поставена в средата на залата, заобиколена от ярките, контрастиращи, навяващи хедонистичен примитив платна. „Фов“ означава на френски див звяр. И ще видим защо така чудесно пасва върху течението, продължило търсенията на постимпресионистите.

Фовизмът се заформя около 1905 г. във Франция. Има сравнително кратък живот от едва няколко години, но ехото след него трае дълго. Подобни и на други от по-ранните -изми, неговите канони започват да биват преповтаряни от съвременни художници по един академичен начин. Фовизмът не предизвиква културна промяна, за разлика от случилите се скоро след него авангарди, той няма свой манифест, нито строго определена структура и доктрина. Не си поставя за самоцел да излезе извън рамките на модерната живопис и експериментира изцяло в границите на платното.

Фотографията иззема функцията на художниците реалистично да документират реалността. Тя го прави технически по-бързо и детайлнo. Това задължение за тях един вид отпада и те започват да осъзнават възможността да пресъздават живота субективно. От импресионистите насам художниците боравят с различни кодови системи, с които изобразяват света. Отървават се от „големия разказ“, за да рисуват пейзажи, натюрморт, ежедневни сцени.  Ван Гог  поставя на преден план емоцията. Цветът и силата на мазката стават нейно оръжие, с чийто замах той внушава вложеното чувство. За Сезан композиционния баланс и хармонията на формите в самата картина са далеч по-важни и за сметка на тях той пренебрегва реалистичния изглед на правилната перспектива и вярната форма на обектите. Гоген се насочва към примитивните култури като средство на емоционалност и бунт към западното индустриално общество.


Андре Дерен, „Мостът Чaринг Крос в Лондон“, 1906 г., маслени бои върху платно (100.3 × 80.3 см), Национална художествена галерия, Вашингтон, САЩ

Цветовете са ярки, контрастиращи. Нереалистични. Сведени до основни и допълнителни, с много малко полутонове. Виждаме розово небе и зелени сгради. Те сякаш се люлеят и цялата картина – лодки, мост, море танцува. Линиите следват собствена динамична логика и изобщо не се съобразяват с реалните мащаби и порпорции. Мазките са къси, поставени със замах. Започва да става ясно защо енергичният порив на фовизма става мост към по-радикални движения.

Анри Матис, „Радостта от живота“, 1905 – 06, маслени бои върху платно, Barnes Foundation

Една хедонистична сцена на открито. Голите тела свързваме с примитива, с изобразени човешки фигури отпреди средновековието в източните култури, японската дърворезба, персийските миниатюри и популярните през 19-ти век ориенталски елементи. И тук мащабът е чисто условен. Може да наблюдаваме отделните сцени в картината от различни гледни точки и емоционалната натовареност отритва правилата на попрпоцията. Линията на телата следва линията на дърветата, небето  картината. Всичко е част от едно общо настроение, човек и природа, танцуващ ритъм. С цветните контрасти се постига обем, а те са поставени отривисто, с още по-силна провокация на ярко жълто в комбинация с лилаво и оранжево.


Клеес ван Донген , „Жена с голяма шапка“, 1906 г., маслени бои върху платно (100 × 81 см), частна колекция

Жената на този портрет сякаш трепти от начина, по който е положена боята. Все едно тя е поставена с пръсти, а не с четка. Тялото ѝ се откроява на тъмния, наситен фон. Контурите на лицето и светлосенките са постигнати с нестандартното отпреди фовизма използване на зелена боя за целта. Тя е чувствена, сластна, провокираща. Яркочервеното на устните ѝ привлича в противовес на донякъде мраморните тонове на нейната брадичка. Бузите ѝ са поруменели, като в момент на силно вълнение или възбуда в контраст с един морен, утежнял поглед.

Фовизмът смело предшества кубизма и манифестите на последвалите го авангарди. Той окончателно скъсва с идеята за нужда от реалистично пресъздаване на форми, мащаби и цветове. В него контрастите се използват дръзко и обединяват отделните елементи в картината в един общ ритъм и настроение. Изправен пред дадена гледка или обект пред себе си, за художника е по-важна за изразяване е емоцията, предизвикана у него, отколкото реалиситчното презентиране на наблюдаваното. 

 

Comments

comments