Бъдни вечер и Коледа – вечните семейни традиции

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. посветен е на дома, огнището и семейството.

Във всички православни църкви се отслужва света литургия. В последния ден на Рождественския пост цялото семейство се събира около масата и затова на трапезата трябва да има само постни ястия. Бъдни вечер в различни краища на страната се нарича още: Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Детешка Коледа, Мали Божич или Наядка.

„Бъдник“-а символизара младия Бог, който ще се роди в коледната нощ

Според народната традиция стопанинът на къщата през този ден има задължението да отсече дебело дъбово или крушево дърво. То трябва да гори на огнището през цялата нощ.

Това дърво се нарича “Бъдник” и символизира младия Бог, който ще се роди в коледната нощ. След като изгори, неговата пепел се запазва, тъй като се смята за надарена с голяма лечебна сила.

От православна гледна точка, трапезата няма никакво значение или друго изискване освен да е постна. В народните обичаи могат да се открият различни традиции, някои от които езически. Трапезата на Бъдни вечер обичайно се състои от: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

На бъднивечерската трапезата трябва да има само постни ястия

Хлябът е изключително важен елемент на бъднивечерската трапеза. Божечник, или коледен специален бъднивечерски хляб, е посветен на дома. Има изискване по какъв начин да се замесва – брашното трябва да бъде минато през три сита задължително,момите са донасяли мълчана вода и т.н. Този обреден хляб – наричан още боговица, богова пита, богов кравай, благословник се прави от най-възрастната жена във фамилията и в него слага сребърна паричка. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях се даряват коледарите на другия ден. 

Броят на ястията по традиция е нечетен – 7, 9 или 11. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост. В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

  • Традиции, обичаи и поверия на Бъдни вечер

След като всичко е сложено на масата и цялото семейство се е събрало, най-възрастният прекадява с тамян трапезата три пъти, после стаите в къщата и накрая оборите и двора. Преди да започне вечерята, стопанинът казва молитва и разчупва обредния хляб, като част от него се поставя пред домашната икона/Богородица/, за къщата, друга се дава на добитъка за здраве, а по-голямата част се разпределя между членовете на семейството. На който се падне паричката, у него е късметът  през годината. Ако парата се намери в парчето, заделено за Богородицата или за къщата, то значи годината ще е много добра за всички.

Трапезата не се раздига и никой не бива да става преди да са приключили всички. Ако се наложи да стане някой, той задължително трябва да ходи приведен, за да бъдат пълни, отрупани с плод житата и да бъде плодородна годината.

Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдникът гори добре и пръска искри, това означава богата реколта.

Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството счупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест.

Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.

Според народните поверия, ако на Бъдни вечер времето е хубаво, през август ще е суша, ако вали, и през август ще вали. Ако пък времето е облачно, пролетта ще е топла и ще има плодородие.

На Бъдни вечер под възглавницата се оставят зелени листа от бръшлян и по тях на сутринта се гадае. Ако са останали свежи и зелени – хората ще са здрави и весели през годината.

Когато вечерята приключи, трапезата не се вдига, а се оставя така за през нощта, та да могат и душите на умрелите да се нагостят.

24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини на семейство, роднини и близки хора.

Източник и снимки: Застраховател прес; Pixabay

Comments

comments